Изкуството на лова

Навлязоха сред мъглата и дърветата-скелети. Тук цареше мъртвешка тишина. Фалър нагласи греблата в скобите и запревива ритмично гръб. Дори в средата на залива дъното бе дълбоко по-малко от един фатом и когато надзърна през борда, Грейнджър видя покритите с водорасли камъни на някогашната гора. Беше все едно че гледа през зелени лещи. Пасажи сребристи риби се стрелкаха около корпуса и той мярна една змиорка да лъкатуши по дъното. Отсрещната стена на залива изведнъж изплува от мъглата и Фалър зави и насочи лодката право на юг. Скоро дърветата се разредиха и изчезнаха в дълбокото море. Дори в сумрака саламурата оставаше забележително прозрачна. Грейнджър продължаваше да различава дъното. Когато приближиха един издаден нос в югоизточния край на залива, забеляза трима Удавници, приседнали на горист хълм на четири фатома под тях — възрастна двойка и малко дете. Все още изглеждаха доста пресни. Ако не беше посивялата им кожа и странното място, където се намираха, би могъл да ги вземе за семейство на излет.

Удавниците вдигнаха глави и погледнаха към преминаващата над тях лодка. Мъжът внезапно сграбчи детето и забърза надолу по склона. Жената го последва.

Грейнджър извърна глава към Фалър. Разтревожи го фактът, че тези тримата имаха вид на съвсем наскоро удавени. Но Фалър продължаваше да се превива над греблата, с изцъклени очи, унесен в собствените си мисли, и с нищо не показа, че е надзъртал в морето.

— Колко души сте в селото? — попита Грейнджър.

— А, кво? — попита все така изцъклено Фалър.

— Колко семейства живеят в селото, питам?

— Само едно. Голямо семейство.

— Риба ли ловиш?

Фалър кимна.

— И малко търговийка с морските циганя.

Вече заобикаляха носа и зад него се показа по-голям залив с десетина островчета. Отвъд се простираше открито море — голяма и почти равна сиво-зелена шир. Повечето острови бяха съвсем малки, щръкнали от морето скали, обрасли с растителност, приведени над водата дръвчета и шубраци, но един, най-големият, изглежда, бе обитаем.

— Често ли се вясват гости насам? — попита Грейнджър.

— Никой освен онез дезертьори.

— Водеха ли си семействата с тях?

Старецът сви рамене. Изглеждаше обезпокоен.

— Повечето мъже имат жени, деца. Поне в Ел.

— Не помня да са водили.

— Не помниш дали си прекарвал отделни мъже, или дали са били със семействата си?

— Някои бяха със семействата — призна Фалър. — Но не им вземах повече.

Продължаваше да гребе в изумрудената саламура. Слънцето залязваше зад носа, който заобикаляха, и небето се озаряваше в цвета на драконов огън. Гневни отражения танцуваха под разбърканата от греблата вода. Въздухът оставаше неподвижен, изпълнен с тежка мъгла там, където дърветата се срещаха с водата. Грейнджър забеляза, че се насочват към един от големите острови в залива — продълговат и нисък, обрасъл с дървета, около триста метра от единия край до другия.

— Изненадан съм, че не се пазари с мен — подхвърли Грейнджър.

Този път Фалър не отговори. Грейнджър забеляза, че неусетно е ускорил гребането.

— И какво има на острова? — попита Грейнджър.

Фалър завъртя глава към него:

— Що тъй питаш бе? Обвиняваш ли ме в нещо?

Грейнджър сви рамене.

— Държа там лодка — обясни Фалър. — Старо флотско корабче със сладка мънинка лосотанска машина. — Плю във водата. — И петдесетина кварти китово олио. Нали не очакваш да греба чак до Адъл?

— Защо не държиш корабчета при селото?

Фалър се захили.

— Заради крадците, затуй. Пълно е с всякакви дезертьори и бегълци. Колко дълго ще остане там според теб преди да го отмъкнат? А? На други вече ги тафиха. — Изгледа Грейнджър обвиняващо. — Ставаш една сутрин и ти няма туй, дет си изкарваш с него прехраната, само защото нощеска някакъв проклет беглец ти го е взел. Аз съм този, дето трябва да се пази от теб.

Лодката заобиколи острова. Брегът бе обрасъл с гъсти шубраци, чиито корени се спускаха надолу в прозрачната вода като прибрани в зелена стъкленица образци. По-назад се виждаха борове, а между тях Грейнджър видя очертанията на рибарска хижа. Подуши въздуха, но не долови мирис на дим. Ако там някой дебнеше в засада, не беше чак такъв глупак, че да се издаде. Предполагаше, че го очакват между дърветата зад колибата.

Но промени мнението си, когато заобиколиха острова и видя корабчето на Фалър. Неволно подсвирна. Беше крадено, нямаше друг начин. Или пък старецът обираше и убиваше пътници от доста години, за да може да си го позволи.