Изкуството на лова

Двойникът при огъня бръкна в торбичката на пояса си, извади шепа брезова трева и я пусна в заврялата вода. Унмерският щит, който Грейнджър бе взел от предавателната станция, бе опрян на един дънер на двайсетина крачки от него. Беше го оставил там, за да не вижда ужасните картини, които от време на време изплуваха върху менящата цветовете си повърхност. Последния път, когато надзърна в прокълнатия щит, видя там сенчеста фигура, която сякаш гледаше към него.

Третото копие на Грейнджър се бе подпряло на едно дърво и наглеждаше Янти, а останалите пет се бяха разпръснали из гъстата гора — охраняваха лагера. Някъде в главата си Грейнджър долавяше мирис на влажна почва и усещаше податливата земя под краката им, но всичко това бе като в сън — призрачни възприятия, съществуващи в периферията на сетивата му. Унмерската магия едновременно го подсилваше и изтощаваше. Чувстваше се изнервен, на предела на силите си.

Погледна третото си копие, но бързо извърна очи. Не покритото му с белези лице го ужаси, а празният поглед. Все едно надзърташе в някаква бездна.

Из гората подхвръкваха птички и я огласяха с песните си. Светещи снопове проникваха през короните на дърветата и очертаваха златисти кръгове върху тревата и мъха, върху букетите от горски цветя. Ала над уханията на късното лято бе надвиснала друга, тежка и неприятна миризма — миризмата на изгорял барут. От известно време не се чуваха нито оръдейни гърмежи, нито изстрели. Каквато и битка да се бе разразила между освободените унмери и хаурстафските батальони, бе приключила.

Докато се чудеше дали да събуди Янти, я видя, че помръдва. Изстена, повдигна глава и изстена отново. Седна с видимо усилие и докосна предпазливо раните по лицето си. Устните ѝ се разтвориха.

— Къде са ми очилата? — попита прегракнало, поклати глава, заопипва тревата около себе си, после спря.

— Ти си бил значи, Грейнджър.

— Не ме наричай така — отвърна Грейнджър.

— Това ти е името, нали?

Грейнджър не отговори.

— Къде са ми очилата? — повтори тя. — Унмерските лещи. Какво си направил с тях?

Той отиде при торбата. Порови вътре и извади унмерските лещи.

Тя протегна ръка.

Но Грейнджър се колебаеше.

— Те наистина са унмерски.

— Дай ми ги.

Грейнджър погледна малкото колелце отстрани на рамката. Докосна го с палеца на металната ръкавица, но не го завъртя. Ама че проклетия! Вътре със сигурност имаше някаква магьосническа сила. Бронята му вече реагираше, трупаше енергия, за да се пребори с другата, стаената в очилата.

— Може би са опасни — каза той.

Още докато го казваше усети остра болка в пръста, която премина през лявата ръка. Изпусна очилата. Изглежда, те се бяха опитали да отмъкнат енергия от ръкавицата.

— Дай ми ги! — извика Янти и ги взе от земята. Сложи си ги, завъртя колелцето и премигна.

— Внимавай — каза той. — Не знаеш какво…

— Теб пък какво те е еня? — попита тя. Вече гледаше право в него.

Грейнджър бе свикнал с невиждащия ѝ взор, с объркания начин, по който въртеше глава и се преструваше, че може да гледа през тези нейни безполезни очи. Но сега от това нямаше и следа. Нещо се случи с нея в мига, когато завъртя колелцето. Очите ѝ изглеждаха съвсем нормално. Реагираха адекватно.

— Ти ме виждаш! — възкликна той.

Янти направи гримаса, нещо средно между нахална усмивка и насмешка. Като че ли понечи да каже нещо, но после поведението ѝ внезапно се промени и тя се намръщи.

— Ама че странна работа — промърмори. — Усещам… Наоколо има девет души, но… — Тя се поколеба, все така смръщила озадачено вежди. — Какво е това? Все едно, че е един и същи човек в девет варианта, но… — Вдигна очи към Грейнджър. — Те всички са като теб. Как го правиш?

Грейнджър усети тежестта на меча в ръката си. Почувства нарастващо безпокойство, същото, каквото изпитваше всеки път, когато разбираше, че Янти гледа през очите му и че чува света през ушите му. Част от него бе отвратена от това и той инстинктивно искаше да я прогони от главата си, но прагматичната му страна го подканяше да запази спокойствие.

— Унмерски номера — отвърна сухо. — Нямам представа как се получава. Тези очила наистина ли ти помагат да виждаш?

Тя потрепери.

— Божичко, това е страшно. Те са… празни.

— Какво?

Тя поклати глава и отново потръпна. Вдигна ръка и се докосна по врата.

— Откъде взе тези очила? — попита Грейнджър.

— Намерих ги. Какво значение има?

— На унмерски кораб?