Камъкът на раздялата

Зад тях още един трол пристъпваше безшумно с меките си ботуши — млада жена, чиито очи не изразяваха никакви чувства, а устата й беше стисната в тънка линия. Погледът й бързо се плъзна по насядалите на столчетата и се отклони. Тролът с овнешките рога танцува пред тримата, докато не стигнаха стъпалата на подиума и не се изкачиха до кушетката си от кожи. Непознатата жена седна точно пред кралската двойка, едно стъпало по-ниско. Подскачащият вестител — или каквото там беше, Саймън така и не можа да реши — запали свещичка в една от стенните лампи, после я допря до кръга мазнина, който пое огъня с ослепително изпухтяване. Пламъците се разпростряха по кръга, като изпускаха черен дим. Малко по-късно пушекът се разнесе нагоре към тъмните простори под пещерния таван.

Пастира се наведе напред, вдигна кривото си копие и го размаха към Бинабик и Слудиг. Когато проговори, тълпата отново изпя няколко думи, но бързо се смълча; Уамманак продължи да говори без прекъсване. Съпругата му и младата жена наблюдаваха внимателно. Очите на Ловджийката, според Саймън, изглеждаха пронизителни и безжалостни. Отношението на другата беше по-трудно за определяне.

Речта продължи доста дълго. Саймън тъкмо започваше да се чуди дали господарите на Ийканук не са решили да престъпят обещанието си към Джирики, когато Пастира спря да говори, размаха копието си към Бинабик, след което ядно посочи спътниците му. Саймън погледна Хейстън, който повдигна вежда, все едно искаше да каже: почакай и ще видим.

— Това е много странно, Саймън.

Бинабик беше проговорил, но очите му все още се взираха в пода пред него. За Саймън гласът му прозвуча толкова хубаво, като че ли беше песен на птица или шумът на дъжд по покрива. Саймън знаеше, че се е ухилил като идиот, но не му пукаше.

Бинабик продължи, гласът му беше дрезгав след дългото мълчание:

— Изглежда, вие с Хейстън сте гости на господарите ми и аз съм този, който трябва да превежда всичко казано на език, който можете да разберете, понеже никой друг не говори и двата езика.

— Не можем да говорим в твоя полза, ако никой не разбира — тихо се намеси Хейстън.

— Това, както вече отбелязах, е странно. Обвинен съм в безчестие и все пак в името на честта трябва да превеждам провиненията си за външни хора, тъй като те са почетни гости. — Някакъв намек за мрачна усмивка се появи в крайчеца на устните му. — Високоуважаем гост, убиец на дракони, човек, който все се меси в чужди работи… някак подушвам твоя пръст в това, Саймън.

Бинабик примижа за момент, после протегна късия си дебел пръст към лицето на Саймън.

— Имаш белег на голяма смелост, приятелю.

— Какво си направил, Бинабик? Или какво си мислят те, че си направил?

Усмивката на дребосъка се изпари.

— Наруших клетвата си.

Нънууика се намеси остро. Бинабик погледна нагоре и кимна.

— Ловджийката каза, че съм имал достатъчно време да ви обясня. Сега престъпленията ми трябва да бъдат измъкнати на дневна светлина и разгледани.

Бинабик превеждаше. Понякога изглеждаше, че превежда всичко казано дума по дума, друг път дълги изказвания бяха предавани само с няколко кратки изречения. Въпреки че Бинабик, изглежда, бе възстановил част от присъщата си енергия, докато превеждаше, опасността на ситуацията не можеше да се сбърка с нищо.

— Бинабик, помощник на Пеещия човек, великия Укикук, обвинен си в нарушаване на своята клетва. Признаваш ли се за виновен? — Уамманак Пастира се наведе напред и подръпна рядката си брада раздразнено, като че ли смяташе процедурата за смущаваща.

След като Бинабик свърши да превежда, настъпи дълга тишина. След малко Бинабик извърна лице от приятелите си, обърна се към господарите на Ийканук и каза:

— Не мога да го отрека. Обаче бих могъл да предложа цялата истина, ако сте съгласни да я чуете, о, ти, Най-остър поглед, и ти, Най-добрият от водачите.

Нънууика се облегна на възглавниците си.

— Ще има достатъчно време за това. — После се обърна към съпруга си. — Той не го отрича.

Уамманак каза сериозно:

— И така, Бинабик е обвинен. Ти, крохок, си обвинен, че си от разбойническа раса, преследвала и избивала нашия народ по-дълго от най-далечните ни спомени. Това, че си римърсгардец, никой не може да го отрече, така че обвинението ти остава.

Когато думите на Пастира бяха преведени, Слудиг започна да отговаря ядно, но Бинабик вдигна ръка, за да го спре. Изненадващо, но Слудиг се подчини.

— Изглежда, не може да има истинско правораздаване между стари врагове — промърмори севернякът на Саймън. Заплашителният му поглед премина в нещастна прозявка. — И все пак някои тролове, попаднали сред моя народ, не са имали дори и този шанс, който ми се дава сега.

— Нека тези, които имат причина да обвиняват, го направят сега — обади се Уамманак.

Някаква очаквателна тишина изпълни пещерата. Вестителят пристъпи напред, огърлиците му подрънкваха и подскачаха. От очите на овнешкия череп той наблюдаваше Бинабик с нескрито презрение, после вдигна глава и заговори с дебел остър глас: