Камъкът на раздялата

Двамата тръгнаха през тълпата разговарящи тролове. Саймън се подпираше на покритата с кожа ръка на Хейстън. Не бе спал добре, след като ситът си бе отишъл; сънищата му бяха прорязвани от сенки на мечове и неустоимото, но необяснимо присъствие на малкото тъмнооко момиче.

Троловете бяха издокарани като за празник. Мнозина носеха блестящи огърлици от резбовани бивни или камъни. Черните женски коси бяха вдигнати високо с гребени, направени от черепите на птици или риби. И мъжете, и жените си подаваха мехове с някакъв алкохол, смееха се и ръкомахаха. Хейстън мрачно ги наблюдаваше.

— Убедих един да ми даде глътка от т’ва. Има вкус на конска пикня, така да се каже. Какво ли не бих дал за капка червено пердруинско!

В средата на пещерата, малко зад рова незапалена мазнина, Саймън и Хейстън видяха четири грижливо изработени костени столчета със седалки от опъната кожа, които гледаха право към празния подиум. Тъй като троловете се бяха разположили удобно навсякъде наоколо, но бяха оставили столчетата празни, двамата пришълци се сетиха, че поне две от столчетата са за тях. Едва се бяха настанили, когато всички жители на Ийканук около тях се изправиха. Надигна се странен шум, който отекваше от стените на пещерата — плътна, бучаща мелодия. Неразбираеми канукски думи, като паднали мачти, плаващи по бурно море, изплуваха на повърхността и отново потъваха под наплива на постоянното бучене. Бе някакъв много странен и изнервящ звук.

В първия момент Саймън си помисли, че пеенето има нещо общо с влизането им, но тъмните очи на троловете бяха съсредоточени върху една врата в дъното на пещерата.

Оттам се появиха не господарите на Ийканук, както очакваше Саймън, а една фигура, още по-странна от всички, които ги заобикаляха. Новодошлият беше трол, или поне с размера на трол. Малкото му мускулесто тяло бе намазано с нещо и блестеше на светлината. Носеше направена от кожа пола на ресни, а лицето му беше скрито зад маска от череп на овен, гравирана и издълбана, докато костта се бе превърнала почти във филигран — бяла кошница около черните дупки за очите. Два грамадни извити рога, изтънени почти до прозрачност, бяха овесени на раменете му. Наметка от бели и жълти пера и огърлица от извити черни нокти се полюшваха под костената маска.

Саймън не можеше да разбере дали този трол е жрец, танцьор или просто предвестник на кралската двойка. Когато новодошлият удари крак в пода, тълпата зашумя щастливо. А когато докосна върховете на рогата си и после вдигна ръце към небето, троловете ахнаха и бързо подновиха пеенето си. Мъжът дълго подскача по издигнатия подиум, толкова съсредоточен в работата си, колкото и всеки сериозен занаятчия. Най-после спря и като че ли се заслуша. Шумът на тълпата замря. Още четири фигури се появиха на вратата — три с размер на тролове и един, който се извисяваше над останалите.

Извеждаха Бинабик и Слудиг. Острите копия на пазачите бяха опрени в гърбовете на затворниците. Саймън понечи да стане и да се развика, но широката ръка на Хейстън падна на рамото му и го задържа на столчето.

— Спокойно, момче! Те идват насам. Чакай да дойдат. Няма да правим представление за тая сган, я!

И тролът, и брадясалият римърсгардец бяха значително по-слаби от последния път, когато Саймън ги бе виждал. Лицето на Слудиг, обрасло като храст, беше розово и се белеше, все едно изгоряло от слънцето. Бинабик изглеждаше съвсем блед — някога кафявата му кожа бе изсветляла до цвета на овесени ядки. Очите му бяха хлътнали, заобиколени от сенки.

Двамата вървяха бавно: Бинабик с наведена глава, а Слудиг се оглеждаше дръзко до момента, в който не забеляза Саймън и Хейстън — усмихна им се тъжно. Докато прекрачваха рова, за да влязат във вътрешния кръг, римърсгардецът се пресегна и потупа Саймън по рамото, но веднага изохка от болка, защото единият пазач мушна ръката му с върха на копието си.

— Ех, да имах меч — измърмори Слудиг, докато внимателно се настаняваше на една от табуретките. Бинабик седна от другата страна. Все още не бе повдигнал очи, за да погледне приятелите си.

— Трябва нещо повече от мечове, приятелю — прошепна Хейстън. — Те са дребни, но жилави, а и погледни колко са много, Усирис да ги прокълне!

Саймън се наведе пред Слудиг и каза настойчиво:

— Бинабик! Хей, Бинабик! Дошли сме да ви защитим!

Тролът повдигна глава. За момент изглеждаше, че ще каже нещо, но очите му продължиха да гледат невиждащо. Поклати глава възможно най-леко и отново се втренчи в пода. Саймън се ядоса. Бинабик трябваше да се бори за живота си! А седеше унило като стария впрегатен кон Рим и само очакваше убийствения удар.

Нарастващата глъчка от възбудени гласове изведнъж стихна. Още една група тролове се появи на вратата и бавно се придвижи напред — Нънууика Ловджийката и Уамманак Пастира в пълно церемониално облекло от кожа, кост и изгладени камъни.