Капанът

Също така, Ваше Височество, бихте ли ме уведомили, че сте получили този имейл. Просто искам да съм сигурен, че е стигнал до вас!:)

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 12 февруари

Тема: СПЕШНО!

Ваше Височество,

Пиша във връзка с последния си имейл. Кога да очаквате да ни пратите още живи субекти?

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 13 февруари

Тема: СПЕШНО!

Ваше Височество,

Може ли да ни пратите повече субекти за провеждане на тестове възможно най-скоро?

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 15 февруари

Тема: Млади субекти от женски пол за провеждане на опити

Ваше Височество,

Завърши нов цикъл от опити. Никога не сме използвали субекти от женски пол и в началото бяхме изненадани, когато ни пратихте такъв. Резултатът обаче е много впечатляващ. Бихме желали да проведем повече опити с млади субекти от женски пол. Бихте ли могли да ни пратите такива, моля? За предпочитане са млади жени.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 17 февруари

Тема: Необходимост от още субекти.

Ваше Височество,

Тестовете се провеждат усърдно и успешно. Моля, пратете още субекти.

* * *

От: Главнокомандващия учен

До: Негово Височество Владетеля

Дата: 19 февруари

Тема:

Ваше Височество,

Изгубихме някои от членовете на екипа. Моля, изпратете заместници за следните постове:

(извадката свършва).

* * *

ОФИЦИАЛНА ЗАПОВЕД НА НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО ВЛАДЕТЕЛЯ НА ДВОРЕЦА

ПОВЕРИТЕЛНО

(начало на извадката, датата е под въпрос)

… бързо стана ясно, че проектът ХЕПЪР е излязъл от контрол. Ефектът от инжектирането с ХЕПЪР вирус е толкова бърз и силен, че скоро цели групи учени — прославени, уравновесени, интелигентни — се обърнаха един срещу друг и се опитаха да се инжектират взаимно. Нищо не можеше да обуздае копнежа им за плът, трансформирана от ХЕПЪР, и за червената течност.

Проектът ХЕПЪР е нещо повече от отявлена катастрофа. Като резултат е дал — и това не може да бъде отречено — потенциално опустошително оръжие. Такова, което бъде ли отприщено и озове ли се сред населението, по грешка или по друга причина, ще причини масова смърт и насилие и твърде възможно изчезване на вида ни. Макар да става ясно, че ефектът му лесно може да бъде обратим, грешки не бива да се допускат. Озовал се в неподходящи ръце, ХЕПЪР вирусът лесно може да се използва като оръжие за масово унищожение. Трябва да бъде напълно и изцяло ликвидиран.

По указ на Негово Височество всички формули, данни, резултати и документи, свързани с проекта ХЕПЪР, да бъдат окончателно изтрити, унищожени и/или изгорени. Такова нещо никога не е съществувало. Почтените граждани на метрополиса никога не бива да узнават за това.

Според друг указ се открива отдел ХЕПЪР. Ролята на този отдел е да дава обяснения за съществуването на хепъри, които са успели да се вмъкнат в обществото ни. Гражданите са любопитни и настояват за отговори. Горепосоченият отдел ще изфабрикува фалшива история на еволюцията, стояща зад съществуването на хепърите. Няма да бъдат щадени средства, за да е сигурно, че обитателите на метрополиса никога няма да прозрат истината зад генезиса на хепърите. На отдела ще бъдат давани неограничени ресурси в продължение на бъдещите години, десетилетия, векове и дори хилядолетия.

Също така има заповед Главнокомандващия учен и колегите му да бъдат инжектирани с ХЕПЪР вирус и после да бъдат затворени в катакомбите на двореца. Съдбата им ще бъде решена в последствие от Владетеля.

В допълнение, това е… (край на извадката).

64

В продължение на близо половин час преглеждам преводите на баща ми. В началото прелиствам страниците бавно, не съвсем сигурен какво точно чета, а смисълът все още ми убягва. Но докато следвам натрапчиво познатия почерк на баща ми да се лее по хартията, отминавам мастилени петна, където като че е задържал писалката за по-дълго, направил пауза заради пълното си смайване, постепенно сглобявам нещата.

Тези листове са пълно сквернословие.

Дърпам се настрани от работния плот, надалече от купа листа, все още прочетени само до половина. Впервам поглед навън. Нищо не е същото; всичко се е променило.

— Докато бяхме в сградата „Домейн“ — шепне Сиси, а думите й са напълно лишени от живот, — на петдесет и деветия етаж видях абсолютно същите документи. Стара мухлясала хартия на път да се разпадне. На всеки лист имаше същия знак във форма на полумесец. Лежаха в отворен наполовина изпразнен кашон. Някой се беше вмъкнал на етажа и беше открил кашона.

Стоя втренчен в страниците и просветващите полумесеци.

— Баща ми е онзи, който се е вмъкнал там — обяснявам. — Очилата, които си намерила, са негови.

Сиси кимва тъжно.

— Откраднал е част от писанията и ги е донесъл в Мисията. Тук ги е превел. И после се е скрил, неспособен да се помири с откритото.

Насочвам поглед към дупката в ъгъла на помещението.

— Ашли Джун — прошепвам. — Била е тук. Открила е написаното, тя е изровила листовете.

Сиси пристъпва към работния плот.