Кармила

Ще започна с нейното описание. Тя бе с ръст над средния за жена. Бе стройна и чудно грациозна. Освен че движенията й бяха отпуснати, МНОГО отпуснати наистина, в нейния външен вид нямаше нищо, което да дава признаци за инвалид. Цветът на лицето й бе много хубав и свеж, чертите нежни и чудесно оформени, очите й бяха големи, тъмни и блестящи, косата й бе превъзходна. Никога не бях виждала такава великолепна гъста и дълга коса, спусната над раменете. Често поставях ръце под нея и се смеех учудена от теглото й. Бе изключително фина и мека, а на цвят много силно тъмнокафява с нещо златисто. Обичах да я разпускам, а тя сама падаше надолу от тежестта си. Заплитах я и играех с нея, когато младата дама седеше отпусната в своя стол, говорейки със своя сладък и тих глас: „Господи! Ако можех да узная всичко!“

Казах, че имаше подробности, които не ми харесваха. Бях ви казала, че доверието й ме спечели още през първата нощ, когато я видях. Но аз открих, че тя проявяваше с уважение към себе си, майка си и фактически с всичко около живота си и плановете си, една постоянна резервираност. Смея да кажа, че бях неразумна, може би грешах, смея да кажа, че трябваше да уважавам тържествената повеля, тежаща върху баща ми от високопоставената дама в черно кадифе. Но любопитството е неспокойна и безскрупулна страст, и нито едно момиче не може да издържи с търпение тя да не бъде задоволена. Какво би навредило някому, ако тя ми кажеше онова, което аз толкова горещо желаех да науча? Не вярваше ли тя в моя здрав разум или честност? Защо не искаше да ми се довери, когато аз я уверих толкова тържествено, че няма да разглася и една сричка от думите й пред което и да е живо същество. Стори ми се, че независимо от годините й, имаше студенина в нейния меланхоличен и упорит отказ да ми бъде разкрита поне искрица светлина. Не мога да кажа, че се карахме по този въпрос, защото тя не би се скарала за нищо. Не беше разбира се, красиво от моя страна да й оказвам натиск. Бе много невъзпитано, но аз наистина не можех да издържа. Всичко, което тя ми каза, възлизаше по моя безсъвестна преценка — на нищо. Всичкото бе събрано в три много неясни разкрития: първо — казваше се Кармила; второ — беше от много стар и благороден род; трето — дома й се намираше в западна посока. Тя не искаше да ми каже името на семейството си, нито емблемата или девиза на техния герб, нито наименованието на тяхното имение, нито дори и това на страната, в която живееха.

Не трябва да мислите, че аз я безпокоях непрестанно по тези въпроси. Търсех възможност и повече подготвях почвата, отколкото давах ход на моето разследване. Един или два пъти атакувах по-директно. Но каквато и да беше тактиката ми, резултатът винаги бе пълен неуспех. Упреците и нежностите не можеха никак да й повлияят. Трябва да добавя и това, че нейните уклончиви отговори бяха изпълнени с такава тиха меланхолия и неодобрение, с безбройни и дори страстни изявления, че ме харесва и вярва в моята честност, с много обещания, че някога ще узная всичко, при което в сърцето ми не можеше да се намери място за обида. Тя често ме прегръщаше нежно около врата, притегляше ме към себе си и допирайки бузата си до моята, шепнеше с устни близо до ухото ми:

„Миличка, твоето малко сърце е наранено. Не ме мисли за жестока, защото се подчинявам на непреодолимия закон на моята сила и слабост. Ако твоето малко сърце е наранено, то моето ще кърви заедно с него. Увлечена от своето огромно унижение, аз живея в твоя тих живот и ти ще умреш — да, ще умреш сладко в моя. Не мога да го превъзмогна! Както аз се приближавам към теб, така и ти на свой ред ще се приближиш към други и ще научиш увлечението от онази жестокост, която е още и любов. Така че, поне засега, не се опитвай да научиш нещо повече за мен, или живота ми, а ми вярвай с цялата си любеща душа.“

След като изричаше подобно превъзнасяне, тя ме притискаше по-силно в своята тръпнеща прегръдка и устните й с леки целувки ме опарваха по бузата. Нейната възбуденост и реч бяха неразбираеми за мен. От тези налудничави прегръдки, които не бяха много чести, трябва да призная желаех да се изскубна, но силите ми сякаш ме напускаха. Прошепваните от нея думи звучаха като приспивна песен в ухото ми и намаляваха съпротивата ми до транс, от който изглежда се възстановявах само когато тя оттегляше ръцете си.