Кармила

— Погледнете тук, уважаема госпожице — каза той към мен. — Аз практикувам, освен другите по-маловажни неща и зъболекарското изкуство. Чума да отнесе кучето! — прекъсна той. — Мълчи, звяр! То така вие, че уважаемите дами не могат да чуят и дума. Вашата благородна приятелка, младата дама вдясно от вас, има най-острия зъб, дълъг, тънък, изострен като шило, като игла! Ха, ха! С моя силен и остър поглед го видях ясно, когато гледах нагоре и ако случайно наранява младата дама, пък и сигурно е така, ето ме тук, с моите пили шипки и клещи! Ще го направя объл и тъп ако уважаемата дама желае и вече няма да бъде зъб на риба, а на млада дама като нея. Хей! Неприятно ли е на младата дама? Много дързък ли бях? Обидих ли я?

Младата дама наистина изглеждаше много ядосана, защото се отдръпна от прозореца.

— Как може този шарлатанин да ни обижда така? Къде е баща ти? Ще поискам наказание за него! Баща ми щеше да заповяда да завържат такъв негодник за кладенеца, да го шибат с коларски камшик и да го жигосат до кости с печата на замъка!

Тя се отдръпна една или две крачки от прозореца, седна и едва изгубила от погледа си оскърбителя утихна така внезапно, както и бе избухнала. Полека възвърна своя нормален тон сякаш забрави за дребния шарлатанин и неговите прищевки.

Баща ми не беше в настроение нея вечер. На влизане ни каза, че имало още два случая с фатален край, много подобни на случилите се напоследък. Сестрата на един млад селянин от имение на една миля от тук, била много болна и според нейните описания била нападната почти по същия начин и сега бавно, но постоянно гаснела.

— Всичко това — каза баща ми — се отнася до естествени причини. Тези нещастни хора се заразяват взаимно със своите суеверия и така повтарят във въображението си сцените на ужас, обладали съседите им.

— Но самото обстоятелство плаши ужасно! — каза Кармила.

— Е и какво? — запита баща ми.

— Толкова се страхувам от мисълта, че ще ми се привидят неща! Мисля, че това би било толкова лошо, колкото и в действителност.

— Ние сме в ръцете на Бога. Нищо не може да се случи без негово разрешение и всичко ще свърши добре за онези, които го обичат. Той е нашия верен създател, ТОЙ ни е създал всички и ТОЙ ще се грижи за нас!

— Създател! ПРИРОДА! — повтори младата дама в отговор на милия ми баща. — И тази болест, която обхваща страната е природна. Природа! Всички неща произлизат от природата — нали? Всички неща в пространството, на земята и под земята, действат и живеят както природата повелява? Така мисля аз.

— Докторът каза, че днес ще дойде тук — каза баща ми след известно мълчание. — Искам да зная какво мисли той за това и какво мисли, че е най-добре да направим.

— Докторите никога не са ми помагали! — каза Кармила.

— Значи си била болна? — запитах аз.

— По-болна отколкото някога си била — отговори тя.

— Отдавна ли?

— Да, много отдавна. Аз страдах от същата тази болест, но забравям всичко освен болката и слабостта и те не бяха толкова силни, както при други болести.

— Тогава беше много млада, нали?

— Така е, но нека да не говорим повече за това! Нали не би наранила приятел? — Тя немощно ме погледна в очите, нежно прекара ръка на кръста ми и ме изведе от стаята. Баща ми се занимаваше с някакви документи до прозореца.

— Защо баща ти обича да ни плаши? — каза красивото момиче с въздишка и леко потреперване.

— Той не ни плаши, скъпа Кармила, това е последното нещо, за което той би помислил!

— Страхуваш ли се, мила?

— Твърде много, ако си представях, че има някаква истинска опасност да бъда нападната като тези клети хора тук.

— Страхуваш ли се да умреш?

— Да! Всеки се страхува.

Късно през деня дойде докторът и разговаря с татко известно време в кабинета. Той бе опитен човек, на шестдесет и повече години, бе напудрен и бръснеше лицето си гладко като огледало. Двамата излязоха от стаята заедно и аз чух татко да се смее и да казва:

— Учудвам се на такъв мъдър човек като теб! Какво ще кажеш за крилатите коне и драконите?

Докторът се усмихваше и даде отговор с поклащане на главата:

— Въпреки всичко, животът и смъртта са загадъчни състояния и ние знаем малко за техните възможности.

* * *

Тази вечер в Грац пристигна винаги мрачният, намръщен син на реставратора. Дойде с кон и каруца натоварена с две огромни дървени каси пълни с много картини.

Пристигането му предизвика в нашето отдалечено жилище почти сензация. Касите бяха оставени в хола и за пристигналия се погрижи прислугата, докато той вечеряше. После с няколко помощници, въоръжен с чук, лост и отвертка, гостът ни завари в хола, където се бяхме събрали, за да присъстваме при отварянето на касите.