Катедралата

— Нито утре, ако се наложи да извличаме тела от развалините.

Гласът на Хики се чу доста по-близо до Морийн.

— И какво открихме тук? Каква светлина влиза през онзи прозорец, Морийн? — той се изсмя и добави остро.

— Дръпни се оттам, или ще стреляме!

Морийн сви лакът и удари решетката. Телта се огъна, но краищата стояха здраво закрепени за стената. Тя притисна лице към мрежата. Коридорът свършваше на десет фута от лявата й страна. На отсрещната стена към края му имаше сиви плъзгащи се врати.-Врати на асансьор. Този асансьор водеше до стаята за младоженци отгоре. Отново блъсна решетката с лакът и едната й страна се откачи.

— Да, да… Моля ви.

Чу ги зад гърба си, драпаха по покритата с чакъл земя като плъхове, които бързаха към светлината. После Джон Хики излезе от мрака.

— Ръцете на главата, малката!

Тя се обърна и го погледна, сдържайки сълзите в очите си.

Хики любезничеше:

— Погледни се. Хубавите ти колене са изподрани. И каква е тази мръсотия по цялото ти лице, Морийн? Камуфлаж? Нуждаеш се от хубаво измиване. — Той прекара лъча на фенерчето по нея. — И дрехите ти са обърнати наопаки. Умно момиче. Умно. Ами какво е това около врата ти? — Дръпна импровизираната гарота и я усука. — Я, какво лошо момиче си била. — Преметна още веднъж гаротата и я стегна, докато тя започна да се задушава. — Още веднъж ми показа малка пукнатина в бронята ни, Морийн. Какво щяхме да правим без теб?

— Отхлаби примката и я блъсна на земята. Очите му се свиха в злобни цепки. — Смятам да ти пръсна главата и да те изхвърля в коридора. То ще помогне на полицията да вземе решението, от което се бои. Но от друга страна, много ми се иска да присъстваш на финала. — Усмихна се широко. — Искам да видиш как умира Флин или той да види как умираш ти.

Изведнъж в съзнанието й проблесна същността на злото у този старец.

— Убий ме!

Той поклати глава:

— Не, харесваш ми. Харесвам онова, в което се превръщаш. Но трябваше да убиеш Галахър. Можеше твърдо да те причислим към редовете на прокълнатите. А сега си неизяснен случай.

Той се изкиска. Морийн лежеше на влажната земя. Почувства как една ръка сграбчи дългата й коса и я повлече в тъмното. Мегън се наведе над нея и опря пистолет в гърдите й.

— Имаш девет живота като котките. Но и последният ти живот свърши!

Хики я спря:

— Никакви такива, Мегън! Мегън извика през рамо:

— Този път няма да ме спреш — и обра спусъка. Хики изкрещя:

— Стой! Брайън ще реши, дали трябва да умре! И ако трябва, той иска сам да я убие.

Морийн го изслуша, без да покаже емоция. Чувстваше се вцепенена и празна. Мегън отново извика:

— Майната ти! Майната му и на Флин! Тя ще умре тук и сега.

Хики прошепна заплашително:

— Ако стреляш, ще те убия.

Всички чуха щракването на предпазителя на автоматичната му пушка. Галахър се намеси:

— Остави я, Мегън.

Никой не помръдна и не каза нищо. Най-сетне Мегън отдръпна пистолета. Светна фенерчето си и го насочи в лицето на Морийн. Подобие на усмивка разкриви устните й:

— Ти си стара… и не чак толкова красива.

Грубо мушна цевта на пистолета в гърдите на Морийн. Примижала от светлината, Морийн гледаше изкривеното й лице.

— Ти си много млада и би трябвало да си красива, но в очите ти има нещо грозно, Мегън, и всички го виждат.

Мегън я заплю, после се стопи в тъмнината. Хики се наведе над Морийн и изтри лицето й с кърпичка.

— Е, ако питаш мен, ти си много красива. Тя обърна лицето си настрани.

— Върви на майната си!

— Хайде сега. Чичо Джон те спасява за втори път. Тя не отговори и той продължи:

— Защото наистина искам да видиш какво ще стане по-късно. Да, ще бъде наистина зрелищно. Колко често можеш да видиш как една катедрала пада върху главата ти?

Галахър хлъцна и Хики се обърна към него:

— Просто се шегувам, Франк. Тя се обърна към Галахър:

— Много добре знаеш, че не се шегува. Хики се наведе до ухото й:

— Млъкни, или…

— Какво? Какво можеш да ми направиш? Той иска да види всички ни мъртви. Иска да е сигурен, че всички твои млади приятели ще го последват в гроба…

Хики се изсмя пискливо и пронизително. Плъховете спряха да цвърчат.

— Малките същества усещат опасността. Те подушват смъртта. Те знаят — рече Хики.

Галахър мълчеше, дишането му изпълваше студения неподвижен въздух.

Морийн се изправи бавно.

— Ами Бакстър? Другите?… Хики подхвърли небрежно:

— Бакстър е мъртъв. Отец Мърфи е ранен в лицето и умира. Кардиналът обаче е добре. — Прошепна укорително. — Видя ли какво направи?

Не можа да отговори, по лицето й закапаха сълзи. Хики й обърна гръб и насочи светлината към отвора. Галахър предложи:

— Не е лошо да поставим тук аларма.

— Единствената аларма, която може да се чуе оттук, трябва да е направена от килограм пластичен експлозив. Ще пратя Съливан да постави мина. — Хики погледна Морийн. — Е, ще си вървим ли у дома?

Запълзяха обратно. Докато налучкваха пътя, Хики непрестанно говореше.