Катедралата

— Ако бях по-млад, Морийн, щях да съм влюбен в теб. Приличаш на жените от Движението през моята младост. Толкова много от жените в други движения са грозотии, невротички или смахнати. Но ние винаги сме успявали да привлечем здравомислещи и красиви момичета като теб. Знаеш ли защо е така? — Той се задъхваше. — Е, не ми отговаряй. Измори ли се? И аз се изморих. Върви по-бавно, Галахър. Ама че си яко добиче. Чака ни още много път, преди да си отдъхнем. Заедно ще си отдъхнем, Морийн. Скоро всичко ще свърши… Ще се освободим от тревогите си, от връзките си… преди зазоряване… една хубава почивка… няма да е чак толкова лошо… няма, наистина… отиваме у дома.

Глава 41

Шрьодер влезе през двойната врата на вътрешния офис.

— Я виж кой се е върнал. Обади ли се на Флин?

— Не бих го направил без теб, Берт. По-добре ли се чувстваш?

Шрьодер заобиколи бюрото.

— Моля те, стани от стола ми.

Бърк освободи мястото. Докато се настаняваше, Шрьодер го погледна.

— Можеш ли да занесеш телевизор?

— Защо той не поиска телевизор веднага? Шрьодер се замисли, Флин не беше обикновеният случай от учебниците в много отношения. Дребни неща, като например, че не поиска веднага телевизор… и други такива, които се натрупваха… Лангли се обади:

— Държи фенианите в изолация. Тяхната единствена реалност е Брайън Флин. След пресконференцията ще разбие телевизора или ще го сложи някъде, където само той и Хики ще могат да го гледат, за да се информират.

Шрьодер кимна.

— Никога не съм можел да разбера, дали тази работа с телевизорите е част от проблема, или част от решението му. Но когато поискат, ние им даваме. — Той се обади на оператора. — Свържи ме с вътрешния телефон. — Подаде слушалката на Бърк, включи високоговорителите и се облегна назад с крака върху бюрото. — В ефир си, лейтенант. Един глас изгърмя от говорителите:

— Тук е Флин.

— Бърк.

— Слушай, лейтенант. Направи ми услугата да останеш в тоя проклет енорийски дом поне до зори. Не искаш ли да видиш как катедралата ще хвръкне във въздуха? Да не забравите да облепите с тиксо всички прозорци. И не стойте под полилеите.

Бърк знаеше, повече от двеста души в катедралния комплекс слушаха, всяка дума се записва и предава във Вашингтон и Лондон, Флин също го знаеше и разиграваше това за ефект.

— Какво мога да направя за теб?

— Не трябва ли да ме питаш първо за заложниците?

— Ти съобщи, че са добре.

— Но оттогава мина известно време.

— Добре, как са сега?

— Без промяна. Освен, че госпожица Малоун се поразходи из подземието. Но вече е тук. Изглежда ми малко изморена. Нали си е умница, откри вратичка към коридора, където е асансьорът за стаята на младоженците — той направи пауза, после продължи: — Обаче не пипайте отвора, защото е миниран с достатъчно пластичен експлозив, за да ви хвръкнат главите.

Бърк погледна Шрьодер, който вече — беше на другия телефон и говореше с един от лейтенантите на Белини.

— Разбрах.

— Добре. И също така можеш да си сигурен, че всеки друг вход, който намерите, също ще бъде миниран. Мога да те уверя, цялото подземие е осеяно с мини. Може и да ме подозираш в лъжа или че блъфирам, но не е много разумно да го проверявате. Кажи го и на хората от корпуса за бързо реагиране.

— Ще го направя, Флин продължи: — Сега ми трябва телевизора. Донеси го на обичайното място. След петнайсет минути.

Бърк погледна Шрьодер и скри с ръка микрофона. Шрьодер рече:

— Има телевизор на долния етаж в канцеларията на счетоводителите. Но трябва да поискаш нещо от него в замяна. Помоли да говориш с някой от заложниците.

Бърк каза в слушалката:

— Искам преди това да говоря с отец Мърфи.

— О, твоят приятел. Не трябваше да признаваш, че имаш приятел тук.

— Не ми е приятел. Той е моят изповедник.

Флин се изсмя високо.

— Извинявай, досмеша ме. Като в оня виц, нали знаеш: „Това не е дама, това е жена ми“.

Шрьодер потисна една усмивка. Бърк изглеждаше ядосан.

— Свържи ме с него.

Гласът на Флин стана сериозен.

— Не ми поставяй условия, Бърк.

— Няма да донеса телевизор, докато не говоря със свещеника.

Шрьодер въртеше възбудено глава:

— Стига! — прошепна той. — Не го притискай! Бърк продължи:

— Имаме да проведем един малък разговор, нали, Флин? Известно време Флин не отговори, после каза:

— Ще доведа Мърфи при вратата. Ще се видим на неутрална територия. Петнайсет… не, четиринайсет минути. И недей закъснява! — Той затвори.

Шрьодер погледна Бърк:

— Какъв диалог водите там долу, по дяволите? Сякаш не го е чул, Бърк се свърза отново с вътрешния телефон:

— Флин?

Гласът на Флин дойде леко изненадан:

— Какво има?

Флин усети тялото си да трепери от гняв.

— Ново правило, Флин. Не затваряй, докато не съм свършил! Ясен ли съм? — и тресна слушалката.

Шрьодер скочи:

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Не научи ли нищо досега?

— Я се разкарай! — Той изтри с носна кърпа челото си. Шрьодер настоя:

— Не ти харесва да бъдеш от страната, която получава шамарите, а? Накърнява самолюбието ти? Тези копелета ме нарекоха с всевъзможни епитети тази вечер. Да си ме чул да…

— Добре. Имаш право. Съжалявам. Шрьодер повтори предишния си въпрос:

— За какво си говорите там долу?