Катедралата

Ранените господа не се нуждаят от вашата утеха. Достатъчно им е да знаят, че са още живи. Госпожице Малоун, мога ли да поговоря с вас при олтара на Дева Мария?

Морийн се изправи и усети цялото си тяло вдървено. Отиде без да бърза до страничните стъпала, мина в покритата вътрешна галерия и стигна до олтара на Дева Мария.

Брайън застана зад нея и посочи една скамейка в дъното. Тя седна. Остана прав до нея и огледа тихия параклис. Беше различно от всичко останало в катедралата. Архитектурата бе много по-елегантна и изтънчена. Мраморните стени бяха в по-мек нюанс, а издължените прозорци бяха оцветени предимно в наситени кобалтовосини нюанси. Вдигна очи към прозорците вдясно от входа. Едно лице, което му заприлича на Карл Маркс, го гледаше от единия прозорец и наистина, фигурата носеше червено знаме в едната си ръка и чук в другата, с който замахваше към кръста върху някаква църква.

— Май не изглеждаш чак такъв демон, ако образът ти е нарисуван на прозореца в някоя църква. Като обява в някоя поща в рая: „Издирва се за ерес“. — Той посочи нататък. — Карл Маркс. Не е ли странно?

Тя погледна портрета.

— Ще ти се да беше, Брайън Флин, нали? Той се засмя.

— Четеш в черната ми душа, Морийн. — Обърна се към олтара, сгушен в извития край на параклиса. — Боже, колко пари се харчат за построяването на такива места.

— По-добре да се дадат за оръжия, така ли мислиш? Погледна я.

— Не бъди рязка с мен, Морийн.

— Съжалявам.

— Наистина ли?

Тя се поколеба, после отговори:

— Да.

Той се усмихна. Очите му зашариха нагоре, покрай статуята на Девата върху олтара до прозореца на апсидата.

— Първата светлина на утрото ще влезе през този прозорец. Надявам се вече да не сме тук, за да я видим.

Обърна се рязко към него.

— Ти няма да изгориш тази църква и няма да убиеш невинни заложници. Затова спри да говориш като човек, който може да го направи. Той сложи ръката си на рамото й и тя се плъзна настрани. Седна до нея и каза:

— Значи има някаква огромна грешка, щом съм оставил впечатлението, че блъфирам.

— Може би мисля така, защото те познавам. Успя да заблудиш всички останали.

— Но аз не заблуждавам и не блъфирам.

— Би ли застрелял мен?

— Да… и после ще застрелям себе си, разбира се.

— Колко романтично!

— Звучи ужасно, нали?

— Ти чуваш ли се какво говориш?

— Да… Всъщност, исках да говоря с теб отново, обаче се случиха толкова неща… Но сега имаме малко време. Първо трябва да ми обещаеш, че няма да бягаш отново.

— Добре.

Той я погледна.

— Говоря сериозно. Следващия път ще те убият.

— И какво от това? По-добре така, отколкото да бъда застреляна в гръб от теб.

— Не говори така. Не мисля, че ще се стигне до там.

— Но не си много сигурен.

— Зависи от неща, които вече са извън моя контрол. Тогава не трябваше да поставяш на карта моя живот и живота на всички останали. Защо смяташ, че хората отвън ще бъдат разумни и загрижени за нас, ако ти не си?

— Нямат друг избор.

— Освен да бъдат разумни и състрадателни? Виждам, че си развил вяра към човечеството. Ако хората се държаха по този начин, никой от нас нямаше сега да е тук.

— Заприлича на спора, който не довършихме преди четири години. — Загледа се през прозореца, а после се обърна към нея: — Ще дойдеш ли с мен, когато си тръгнем оттук?

Тя го погледна в очите.

— Когато си тръгнеш оттук, ще идеш в затвора или в гробището. Не, благодаря.

— Върви по дяволите! Ще си тръгна от тук свободен и жив, както влязох. Отговори на въпроса ми.

— А какво ще стане с бедната Мегън? Ще разбиеш любещото й сърце, Брайън.

— Млъкни — той стисна ръката й здраво. — Нуждая се от теб, Морийн.

Тя не отговори. Той продължи:

— Готов съм да се оттегля. Наистина. Веднага, щом тази работа приключи. Научих много неща.

— Например?

— Разбрах какво е важно за мен. Виж какво, ти напусна, когато се почувства готова. Сега аз правя същото. Съжалявам, че не бях готов тогава, когато ти беше.

— И двамата не вярваме на нито една дума. „Веднъж влязъл, оставаш докрай“. Ти и всички останали постоянно го запращахте в лицето ми години наред. Сега ти го връщам. „Веднъж влязъл…“

— Спри! — той я дръпна към себе си. — В този момент вярвам, че ще изляза. Защо не можеш да вярваш заедно с мен?

Внезапно се почувства отпаднала и постави ръката си върху неговата. В гласа й прозвуча безнадеждност.

— Дори и да беше възможно, съществуват хора, които имат други планове за твоето оттегляне, Брайън, и те не включват къщичка край морето в Кери. — Тя се отпусна на рамото му. — Ами аз? Все още ИРА ме търси. Човек не може да прави нещата, които сме правили, и да очаква след това да живее щастливо. Кога за последен път си чувал тропане на вратата, без да подскочи сърцето ти? Мислиш ли, че можеш да обявиш оттеглянето си като някой уважаван държавник и да седнеш да пишеш мемоари? Оставил си кървава диря по цяла Ирландия, Брайън Флин. И има хора, ирландци и британци, които търсят отплата.

— Все има някъде място, където да отидем.