Катедралата

Бърк усети устата си да пресъхва. Помисли си какъв глупак е Шрьодер. Тази нощ не беше за хората от задните ешелони, фронтовата линия се приближаваше. Той погледна Флин и кимна едва забележимо.

Флин прие съгласието му мълчаливо. Отмести поглед:

— Втори път не напускай енорийския дом. Бърк не отговори.

— Стой наблизо! Особено когато наближи утрото.

— Ще стоя.

Флин погледна към ризницата и спря вниманието си на олтара в дъното на малкия параклис, който се намираше точно под олтара на Дева Мария. Зад този олтар също имаше готически прозорци, но тези подземни прозорци бяха изкуствено осветени отзад. Обърнати на изток, бяха изпълнени със светлината на вечно фалшиво зазоряване. Без да сваля втренчен поглед от тях, той рече тихо:

— Прекарах голяма част от живота си на тъмно, но никога не съм се страхувал толкова от настъпването на светлината.

— Знам как се чувстваш.

— Добре… Другите там горе изплашени ли са?

— Мисля, че да.

Флин кимна бавно.

— Радвам се. Не е приятно да си единственият уплашен.

— Не е.

Флин продължи:

— Някой ден, ако има друг ден след този, ще ти разкажа една история за абатство Уайтхорн. И за този пръстен — той почука с него по металните пръчки.

Бърк погледна пръстена. Подозираше, че представлява някакъв талисман. Винаги беше намесена някаква магия, щом си имаше работа с хора, които стояха толкова близо до смъртта, особено ако бяха ирландци.

Флин забоде очи в пода.

— Може да се видим по-късно. Бърк кимна и слезе по стъпалата.

Глава 43

Брайън Флин отиде зад завесата, която скриваше входа на изповедалнята, и видя малкия бял бутон на рамката. «Хики изпрати последното съобщение…» Флин се обърна при звука на приближаващи стъпки.

Хики се спря и погледна часовника си.

— Време е да се срещнем с пресата, Брайън. Той погледна Хики.

— Разкажи ми за този звънец.

Хики хвърли поглед към изповедалнята.

— А, това ли? Няма нищо за разказване. Хванах Мърфи, докато се опитваше да изпрати съобщение по време на изповедта. Можеш ли да си представиш, свещеник да направи такова нещо? Смятам, че този звънец се чува в енорийския дом. Така че изпратих няколко красиви думи, каквито никога не са чували в общежитието на светите отци.

Той се изкиска. Флин отговори с пресилена усмивка, но обяснението на Хики вместо да даде отговори, повдигаше нови въпроси. «Хики изпрати последното съобщение…» Кой е изпратил предишното или предишните съобщения? Каза:

— Трябваше да ме информираш.

— Ах, Брайън, бремето на командира е толкова тежко, че не е нужно да те занимавам с дреболии.

— И все пак… — Той погледна тебеширенобледото лице на Хики и видя дружелюбния блясък в очите му да се превръща в ярко пламъче. Значението му бе ясно. Дори си представи как му казва: «Спри дотук». Флин се обърна. Хики се засмя и почука часовника си.

— Време е да разтворим ада пред тях.

Флин не помръдна към асансьора. Беше разбрал, че връзката му с Джон Хики бе стигнала до превратна точка. По гърба му премина тръпка, овладя го страх, различен от всеки нормален страх, който беше изпитвал досега. Какво чудовище съм пуснал на свобода?

Хики свърна в тунела до изповедалнята, който минаваше в коридора покрай стаята за младоженци. Спря пред дъбовата врата на асансьора и изключи алармата. Бавно започна да обезврежда мината. Флин застана зад гърба му. Хики довърши работата си.

— Ето, готово… Ще я активирам пак, когато слезеш. Той отвори дъбовата врата, зад която бяха плъзгащите се врати на асансьора. Флин се приближи. Хики рече:

— Когато се върнеш, почукай на дъбовата врата. Три дълги и две къси. Така ще знам, че си ти, и ще обезвредя мината отново. — Погледна го. — Успех.

Флин пристъпи още по-близо, втренчил поглед в сивите врати на асансьора, после в мината, висяща от полуотворената дъбова врата. «Ще знам, че си ти, и ще обезвредя мината…» Той погледна в очите на Хики:

— Имам по-добра идея.

Инспектор Лангли и Робърта Шпигел чакаха в ярко осветения коридор на подземието. С тях имаше полицай от корпуса за бързо реагиране и трима офицери от разузнаването. Лангли провери колко е часът. Минаваше десет. Той залепи ухо до вратите на асансьора. Не чу нищо и се изправи.

— Това копеле кара три телевизионни мрежи и всички местни радиостанции да го чакат — рече Робърта Шпигел. — «Комплексът на Мусолини». Накарай ги да чакат, докато изпаднат в делириум от предчувствия.

Лангли кимна, разбирайки, че се чувстват точно по този начин в очакване на появата на Брайън Флин. Внезапно звукът от асансьора изгърмя в тишината на коридора. Бученето се засили, докато асансьорът слизаше от коридора в подземието. Вратите започнаха да се плъзгат.

Лангли, тримата от разузнаването и полицаите несъзнателно се изпънаха. Робърта Шпигел вдигна ръка към косата си. Усети разтуптяването на сърцето си.

Вратите се разтвориха и от тях излезе не Брайън Флин, а Джон Хики. Той прекрачи в преддверието и се усмихна.