Катедралата

— Фин Макмейл, водачът на фенианите, изпраща своите поздрави и иска да ви предам, че съжалява. — Хики се огледа. — Моят шеф е подозрителен човек, именно затова е останал толкова дълго жив. Предполагам, че е имал предчувствие за всички възможни опасности, на които може да се изложи в такава ситуация — погледна Лангли. — Той е умен мъж, който не иска да поставя такова изкушение пред вас, или вашите съюзници британците. Затова изпрати мен, своя верен помощник.

Лангли намери за трудно да повярва, че Флин се страхува от капан при положение, че има четирима заложници, които да гарантират безопасността му.

— Ти, разбира се, си Джон Хики — рече Лангли. Хики се поклони официално.

— Имате право. Лангли сви рамене:

— Значи шоуто е твое. Хики се усмихна.

— Така е. И с кого имам удоволствието да разговарям?

— Инспектор Лангли.

— А, да… А дамата? — той погледна Шпигел.

— Казвам се Робърта Шпигел. От канцеларията на кмета.

Хики се поклони отново и пое ръката й.

— Да, чух ви веднъж по радиото. Вие сте много по-красива, отколкото си представях по гласа. — Той направи извинителен жест. — Моля, не ме разбирайте неправилно.

Шпигел отдръпна ръката си и остана мълчалива. Преживяваше непозната за нея неспособност да намери отговор.

Лангли предложи:

— Да тръгваме.

Без да му обръща внимание, Хики викна към коридора:

— Ами тези господа? — Той се приближи до висок полицай и прочете името на табелката му: — Гилхули. — Взе ръката на мъжа и я стисна. — Обичам мекото звучене на келтските имена. Познавах хора от Туламор, които се казваха Гилхули.

Полицаят почувства неудобство. Хики мина нагоре и надолу по коридора, като се ръкуваше с всеки човек и го наричаше по име. Лангли и Шпигел си размениха погледи. Лангли прошепна:

— Пред него Мусолини изглежда като вързан в езика ученик.

Хики разтърси ръката на последния човек, голям мъж с пушка.

— Бог да е с теб тази нощ, момче. Надявам се следващия път да се срещнем при по-добри обстоятелства.

Лангли каза нетърпеливо:

— Сега можем ли да вървим? Хики отговори:

— Водете ни, инспекторе. — Той тръгна редом с Лангли и Шпигел. Тримата агенти от разузнаването ги последваха. Хики отбеляза: — Трябваше да ме представите на тези мъже. Вие ги пренебрегнахте. Как можеш да накараш човек да те следва, ако се отнасяш към него като с тояжка за челик.

Лангли не беше съвсем сигурен какво значи «челик» и за всеки случай реши да не отговаря. Хики продължи:

— В древните времена противниците се поздравявали преди битката. А осъденият на смърт се ръкувал със своя екзекутор или дори го благославял, с което показвал взаимно уважение и състрадание. Време е отново да поставим войната и смъртта на лична основа.

Лангли спря пред дървена врата.

— Прав си — погледна към Хики. — Ето я залата за журналисти.

— Никога не са ме снимали за телевизията. Трябва ли да бъда гримиран? — попита Хики.

Лангли направи знак на тримата детективи и му каза:

— Преди да влезеш, трябва да те попитам дали си въоръжен.

— Не. А ти?

Лангли кимна на един от мъжете, който извади детектор за метали и го прекара покрай тялото на Хики. Хики се пошегува:

— Може да откриете онзи британски куршум, който нося в задника си от деветдесет и първа.

Детекторът не изпищя и Лангли протегна ръка да бутне вратата. Хики влезе в стаята и разговорите веднага секнаха. Залата за пресконференции под ризницата беше дълга, облицована в бяло стая, с таван от звукоизолиращи плоскости. Няколко ниски масички бяха наредени на групи около дълга маса за пресконференции. От тавана висяха кабели за камерите и за осветлението. Хики бавно огледа стаята и лицата на хората, обърнати към него.

Един репортер, Дейвид Рот, избран за говорител, се изправи и се представи. Посочи стол в средата на дългата маса. Хики седна. Рот попита:

— Вие ли сте Брайън Флин, който нарича себе си Фин Макмейл?

Хики се облегна назад и се разположи удобно.

— Не, аз съм Джон Хики, човекът, който се нарича Джон Хики. Чували сте за мен, предполагам, и преди да свършим, ще ме познавате достатъчно добре. — Той огледа масата. — Моля, всеки да се представи.

Рот изглеждаше малко изненадан, но се представи отново и посочи друг репортер. Всеки мъж или жена в залата, включително техниците, по молба на Хики, каза името си. Хики кимаше любезно на всеки. Накрая рече:

— Съжалявам, че ви накарах да чакате. Надявам се забавянето да не накара представителите на правителствата да си тръгнат.

Рот обяви:

— Такива няма да присъстват.

Хики изобрази на лицето си обида и разочарование:

— О, разбирам… Е, предполагам, че не искат обществеността да ги види с човек като мен. — Той се усмихна приветливо. — Всъщност, аз също нямам желание да се забърквам с тях. — Засмя се, извади лулата си и я запали. — Ами в такъв случай, да започваме.

Рот направи знак на един техник и прожекторите светнаха. Друг техник доближи до лицето на Хики лампа, а някаква жена донесе грим. Хики леко я бутна и тя бързо се отстрани. Рот попита:

— Желаете ли да следваме някаква определена схема?