Катедралата

Хики продължи да разказва. Лангли го наблюдаваше от ъгъла и оглеждаше журналистите. Те изглеждаха нещастни, но той подозираше, че Джон Хики допада повече на зрителите, отколкото на хората от медиите. Хики притежаваше развален разказвачески стил, простота и почти грубост — като непрекъснато се потеше, пушеше и почесваше — все неща, които отдавна не бяха показвани на екрана.

Джон Хики в този момент влизаше в дневните на петдесет милиона американци и се превръщаше в герой от фолклора. Лангли нямаше да се изненада, ако някои му съобщи на другия ден, че уличните продавачи по Медисън предлагат тениски с образа на Джон Хики.

Глава 44

Брайън Флин стоеше пред олтара, на който бе поставен телевизорът. Морийн, отец Мърфи и Бакстър седяха на скамейките и гледаха и слушаха мълчаливо. Кардиналът беше почти неподвижен на трона, вперил поглед в екрана, събрал върховете на пръстите си.

Флин гледа дълго време безмълвно, после каза, без да се обръща към никого конкретно:

— Словоохотлив старец, а?

Морийн го погледна и попита:

— Защо не отиде ти, Брайън?

Флин не отвърна. Тя се наклони към отец Мърфи и прошепна:

— Всъщност, той е ефектен говорител. — И добави замислено: — Ще ми се да имаше начин да получат тази обществена трибуна без да се налага да правят такива неща.

Отец Мърфи отвърна, без да отделя очи от екрана:

— Най-малкото, той дава израз на чувството за безсилие на толкова много ирландци, нали?

Бакстър ги погледна строго.

— Не дава израз на никакво безсилие. Той възпламенява отдавна охладени страсти. Освен това мисля, че украсява и изопачава малко нещата, не е ли така? — Никой не отговори и той продължи: — Например, че ако е попадал наистина в обсадата на британски парашутисти, сега нямаше да е тук и да говори…

Морийн го прекъсна:

— То не е най-същественото…

Флин, чул част от разговора, погледна Бакстър:

— Твоят шовинизъм си пролича, Хари. Да живее Великобритания! Великобритания управлява Ирландия. Ирландия, най-важният аванпост на Империята и обречен да е последен.

Бакстър му отговори:

— Този човек е ужасен демагог и шарлатанин.

Флин се засмя.

— Не. Той е ирландец. Ние се отнасяме с толерантност към поетичното пренареждане на факти, които са ни известни. Но послушай го малко, Бакстър. Може да научиш едно-две неща.

Бакстър огледа хората около себе си — Морийн, Мърфи, Флин, фенианите… дори кардинала. За първи път усети колко малко разбира.

Мегън Фицджералд влезе в светилището и впери поглед в екрана. В традицията на дребните разказвачи, Хики прекъсна разказа си с песен:

Да пием за храбрите мъже на Ирландия — в изгнание или тук, у дома. Да пием за надеждите на родината, които няма никога да потънат в ръжда. За всяка храбра, потъпкана нация — да пием за нейната светла свобода. Но нека вдигнем най-славния тост за спасението на нашата страна.

Мегън отсече:

— Проклет изветрял старец. Прави ни за посмешище, като се държи така високопарно — тя се обърна към Флин. — Защо, по дяволите, изпрати него?

Флин я погледна и каза кротко:

— Остави стареца да получи своя велик ден, Мегън. Той го заслужава след седемдесет години война. Може би той е най-старият действащ войник на света. — Флин се усмихна примирително. — Има какво да разкаже. В гласа на Мегън се долови раздразнение.

— Само дето казва на всички, че британците са единствената пречка за постигане на споразумение тук. Брат ми гние в Лонг Кеш и искам утре да бъде свободен в Дъблин.

Морийн я погледна.

— А аз мислех, че си тук само заради Брайън. Мегън светкавично се обърна:

— Затвори си голямата уста!

Морийн се изправи, но отец Мърфи я дръпна бързо на скамейката. Флин не се обади, Мегън се обърна и си тръгна.

Гласът на Хики блееше от телевизора. Кардиналът седеше неподвижен, втренчен в една точка в пространството. Бакстър се постара да изключи всички от главата си и да не чува гласа на Хики. Опита да се концентрира върху плана за бягство. Отец Мърфи и Морийн гледаха напрегнато телевизора. Флин също гледаше, но неговите мисли, както и на Бакстър, бяха другаде.

Джон Хики извади плоско шише и сипа малко тъмна течност в чашата с вода пред себе си. Вдигна очи към камерата.