Катедралата

— Няма да изглеждаме много добри, ако направим компромис, нали? Вие обаче ще изглеждате добри. Шрьодер ще бъде канен да дава интервюта цяла година. Но ние няма да получим толкова лесен достъп до ефира. Всичко, което хората ще видят и ще запомнят, е как излизаме от катедралата «Свети Патрик» с ръце на главите. Ще направим това с радост, ако първо опразните лагерите. Така че да не може никой да открадне победата ни с дипломатически и журналистически дрънканици.

— Но така ще останете живи, за Бога!

— Разкопахте ли вече гроба ми?

— Не ме занимавай с приказки за мъртъвци.

Хики се изсмя. Лангли предаде механично последните неща, които бе помолен да съобщи.

— Използвай пред хората вътре силата си да убеждаваш и влиянието си на велик ирландски лидер. Не очерняйте с безсмислена смърт и разрушение това, което вече постигнахте. — Добави малко от своите мисли: — Тази вечер показахте какво можете на половин Америка. Отдръпнете се, докато още водите!

— Ще предам това любезно предложение на господин Флин и фенианите, и ще съобщим решението си. Ако изобщо не споменем за него, ще означава, че държим на исканията си. — Хики влезе в асансьора: — Ще се видим по-късно, ако е рекъл Господ — натисна копчето и извика през затварящите се врати: — Можете да задържите писмата на моите фенове, инспекторе.

Глава 45

Брайън Флин стоеше от другата страна на дъбовата врата на асансьора, с автоматична пушка М-16, насочена срещу нея. Джордж Съливан беше залепен отстрани до вратата и се ослушваше. Асансьорът спря и Съливан чу тихи почуквания — три дълги, две къси. Даде съответния отговор, обезвреди мината и отвори вратата.

Джон Хики излезе и Флин свали пушката половин секунда по-късно, но сякаш никой не забеляза това.

Съливан протегна ръка:

— Страхотно представление, Джон. Накара ме да се смея и да плача едновременно.

Хики се усмихна и пое ръката му:

— Ех, момче. Сбъдна се една моя мечта. — Той се обърна към Флин: — Ти щеше да го направиш още по-добре.

Флин се завъртя и тръгна към вътрешната галерия. Хики го последва. Докато вървеше, Флин го попита:

— Някой опита ли се да говори с теб? Хики тръгна към органа.

— Само един, онзи инспектор Лангли. Дава ни шанс да се предадем. Обеща пускане под гаранция, такива работи.

— Британците предадоха ли някаква информация, някакъв знак, че са съгласни на компромис?

— Британците? Компромис? Те дори не преговарят. Той седна пред органа и го включи.

— И не си получавал вест от никого?

— Няма да чуеш нищо от тях. — Той погледна Флин. — Трябва да биеш камбаните сега, Брайън, докато все още вниманието на всички е насочено към нас. Ще започнем със… я да видим… „Дани бой“ и после ще изсвирим някои любими ирландско-американски за нашите избиратели. Аз ще водя, а ти следвай моето темпо. Тръгвай!

Флин се поколеба, после тръгна към централната пътека. Хики засвири „Дани бой“ бавно и отмерено, за да определи темпото за камбаните.

Четиримата заложници ги гледаха, а после се обърнаха към телевизора. Репортерите в залата за пресконференции обсъждаха речта на Хики. Бакстър промърмори:

— Не намирам, че нашето освобождение наближава. Отец Мърфи отговори:

— Чудя се… дали след това… британците… Бакстър отвърна рязко:

— Не, не мисля. — Той погледна часовника си. — Трийсет минути и тръгваме.

Морийн погледна него, после отец Мърфи:

— Това, което господин Бакстър иска да каже е, че той също мисли, че след речта на Хики те ще започнат да обмислят компромис. Но господин Бакстър е решил, че не желае той да е причината за какъвто и да е компромис.

Лицето на Бакстър почервеня. Морийн продължи:

— Всичко е наред, не се притеснявай. Аз се чувствам по същия начин. Не желая да ме използват като парче месо, което трябва да разменят срещу всичко, което искат. — И добави съвсем тихо: — Достатъчно дълго ме използваха.

Мърфи ги погледна.

— Всичко това е добре за вас, обаче аз не мога да тръгна, освен ако животът ми е в непосредствена опасност. Същото се отнася и за Негово високопреосвещенство. — Той наклони глава към кардинала, който ги гледаше от високия си трон. — Мисля, че всички трябва да изчакаме…

Морийн погледна кардинала и видя на лицето му изписан същия въпрос. Тя се обърна към отец Мърфи:

— Дори ако речта на Хики е подтикнала хората отвън към компромис, не означава, че Хики е готов на компромис, нали? — Наведе се напред. — Той е измамник. Ако все още вярваш, че е зъл и наистина иска да унищожи нас, себе си, фенианите и тази църква, тогава трябва да се опитаме да излезем оттук. — Тя фиксира Мърфи. — Вярваш ли в това?

Мърфи погледна към екрана. Повтаряха част от речта на Джон Хики. Звукът беше намален и откъм органа се чуваше гласът на Хики. Мърфи гледаше как се движи устата му, как от очите му капят сълзи. Взря се в присвитите очи. Без омагьосващия глас, очите го издаваха. Погледна към Хики, който свиреше на органа. Главата му бе извъртяна към тях и той се гледаше на екрана. Усмихваше се на образа си. После се обърна и се усмихна гротескно на отец Мърфи. Свещеникът бързо се обърна към Морийн и кимна.