Катедралата

— Дай близък план, Джери — той гледаше в монитора. — Още по-близо. Така. Задръж. — Погледна в камерата и заговори с глух глас, който внушаваше настъпването на края и някаква обреченост: — Дами и господа от цяла Америка, и всички неродени, които един ден ще слушате моите думи. Срещу всеки един от нас стоят по две хиляди полицаи и войници. Ние сме обградени и изолирани от врагове, предадени от политици и дипломати, компрометирани и подривани от тайни агенти, цензурирани от световната преса… — Постави ръка на гърдите си: — Но не се страхуваме, защото там, отвън, има наши приятели, които ни желаят успех и Божия подкрепа за нашата мисия. Стотици мъже и жени, млади и стари, тази нощ са на колене в Лонг Кеш, Арма, Кръмлин Роуд и всички зандани на Англия и Северна Ирландия. Те се молят да получат свободата си. Утре, ако Бог пожелае, вратите на Лонг Кеш ще се разтворят и жените ще прегърнат съпрузите си, деца ще ридаят прегърнати от родителите си, братя и сестри ще се съберат отново… — Сълзите му течеха като порой. Той извади голяма кърпа и издуха носа си, после продължи: — Дори ако не постигнем нищо тази нощ, поне светът ще узнае за тяхното съществуване. И ако ние умрем, и с нас умрат други хора, и ако тази голяма катедрала, в която се намирам сега, лежи в развалини, то ще стане само защото хората на добрата воля не са успели да надвият силите на мрака и жестокостта. — Пое дълбоко въздух и завърши: — До скоро, когато ще се срещнем на едно по-щастливо място… Бог да благослови всички ви! Бог да благослови Америка и Ирландия. И Бог да благослови враговете ни и нека им покаже светлината.

Дейвид Рот се изкашля и предложи:

— Господин Хики, бихме искали да отговорите на няколко конкретни въпроси…

Хики се изправи рязко, издуха носа си в кърпата и излезе от обхвата на камерата.

Инспектор Лангли се беше върнал, отвори вратата и Хики бързо излезе в коридора, последван от Лангли и тримата детективи. Лангли се приближи до него:

— Виждам, че знаеш кога да си тръгнеш. Хики прибра кърпата си.

— Не можех да продължа повече, момче.

— Е, ти предаде своето послание. Стигнахте много далече. Сега защо не излезете и не оставите всички да си починат?

Хики спря пред асансьора. Маниерите и гласът му изведнъж загубиха своята сълзливост:

— И защо, по дяволите, трябва да го правим?

Лангли даде знак на тримата детективи да се отдръпнат. Извади от джоба си бележник и погледна в него.

— Добре, господин Хики. Изслушайте ме внимателно. Току-що бях упълномощен от представители на британското и американското правителство да ви предам, че ако напуснете катедралата сега, британците ще започнат процедурата по освобождаването, без много шум и през определени интервали, на повечето от хората в списъка, при условие, че няма да се опитват да избягат…

— Повечето? Какви интервали? Какви условия? Лангли вдигна очи от бележника.

— Не знам нищо повече от това, което чета. Получих съобщението по телефона. Аз съм просто ченге, ясно? А ние сме единствените, на които е разрешено да водим разговори с вас. Нали разбираш? Така че нещата малко се усложняват, обаче трябва само да чуете…

— Сводник!

Лангли бързо го погледна.

— Какво?

— Сводник. Сводничиш на дипломатите, които не искат да отправят директно предложение на нас, проститутките.

Лангли се изчерви.

— Хей… Внимавай…

— Овладей се, човече. Спокойно.

Лангли пое дълбоко въздух и продължи с овладян глас:

— Британците не могат да освободят всички наведнъж. Не и щом сте опрели пистолет в челата им, и в челата на всички. Но то ще бъде направено. Освен това, главният прокурор на Съединените щати предложи да подпишете писмено съгласие да чакате на свобода предстоящото гледане на делото, разбираш ли какво значи това?

— Не, не разбирам. Лангли изглеждаше ядосан.

— Означава, че можете да не се явите в съда в определения срок и да изчезнете от страната.

— О… Звучи много нечестно.

Лангли не обърна внимание на забележката и продължи:

— Още никой не е убит, то е най-важното. То ни дава известна свобода, когато се отнася до вас.

— Това прави нещата малко по-различни, нали? Вече извършихме дузина углавни престъпления, хвърлихме в ужас половината град, направихме ви на глупаци, предизвикахме улични безредици, струваме ви милиони долари, развалихме парада и комисарят на полицията умря от инфаркт. Но вие сте готови да забравите всичко, намигвате ни и ни оставяте да ви се изплъзнем, щом никой досега не е убит. Интересно. Показва много неща за обществото. Лангли отново пое дъх:

— Няма да повтарям втори път предложението, по очевидни причини, никой няма да спомене за него по телефона — той затвори бележника. — Това е честен компромис. Приемате или се отказвате.

Хики натисна копчето на асансьора и вратите се плъзнаха настрани. Той се обърна към Лангли: