Катедралата

— За Бога? Не се поддавай на тези долнопробни папистки глупости, Морийн! Присъедини се към английската църква, тогава ще имаш своя Бог и своята почтеност. Ще седиш на чай в женските организации за съдействие и ще се оплакваш от поредното безчинство на ИРА.

Тя затвори очи и по бузите й се застичаха сълзи.

Когато видя, че вече е заспала, взе чашата с „Дънфис“ и я пресуши. После започна да обикаля подземието. Изследва отново стените и видя следите от пожара. Колко пъти е било подпалвано това място? Кое го е направило свято и за друидите, и за християните? Какъв дух витаеше, тук, под него, в сърцето на земята? Взе свещ, отиде до сандъка и го разгледа. След малко протегна ръка и отвори капака.

Вътре имаше парчета варовик с дребни келтски надписи и няколко къса неизвестно какъв метал — бронз или ръждясало желязо. Дръпна някои от тях настрани и откри голям овален пръстен, покрит с патина. Сложи го на безименния си пръст. Беше голям, но стоеше добре на пръста му. Имаше украшение, подобно на герб, и през потъмнялата повърхност успя да различи келтски писмена около грубо оформено брадато лице.

Потърка го с пръсти и изтри част от наслоената мръсотия. Грубоватото лице го погледна като дете, което предават във властта на страшен човек. Почувства замайване, краката му омекнаха и се прегънаха. Чу как се блъсна в пода. После изгуби съзнание.

Глава 4

Флин се събуди и видя надвесено над себе си лице.

— Обяд е — каза отец Донели. — Донесох ви нещо да хапнете.

Флин впери поглед в руменото лице на възрастния мъж. Видя, че очите му са заковани върху пръстена на ръката му. Изправи се и се огледа. Морийн седеше до масата, облечена в нов пуловер, и ядеше от димяща купа. Свещеникът явно бе прекарал там известно време и това го подразни. Приближи се и седна срещу нея.

— По-добре ли си?

— Доста.

Отец Донели придърпа едно столче.

— Имате ли нещо против да седна с вас?

— Храната е твоя, масата също — отвърна Флин. Свещеникът се усмихна:

— Човек никога не може да свикне да се храни сам. Флин взе лъжица.

— Защо не ти изпратят… някой друг монах или друг човек? — Загреба с лъжицата от задушеното.

— Има мирянин, който е пазач, но сега е в отпуск. — Той се наведе напред: — Виждам, че си открил съкровището на абатство Уайтхорн. Флин отговори, без да спира да дъвче:

— Съжалявам, не можах да устоя на изкушението.

— Всичко е наред. Морийн вдигна очи:

— За какво си говорите?

Флин свали пръстена, подаде й го и махна с ръка към отворения сандък. Тя го разгледа внимателно, после го подаде на отец Донели.

— Много необикновен пръстен. Отец Донели го повъртя в ръцете си.

— Във всеки случай е необикновено голям.

Флин наля бутилка „Гинес“ в чаша:

— Откъде се е взел? Свещеникът поклати глава.

— Последният абат казваше, че винаги е бил в този сандък с останалите неща. Може да е намерен при разкопките за строителните работи. Може би точно под пода на това помещение. Флин гледаше пръстена в ръката на свещеника.

— Предхристиянски ли е?

— Да. Езически. Ако ти трябва романтична история, има една. Разказват, че е принадлежал на един крал-воин, по-точно на някой от фенианите. Определено е бил на мъж, и то доста по-едър от среден на ръст.

Флин кимна.

— Защо не на Макмейл? Или на Дърмът?

— Наистина, защо не? Кой ли би се осмелил да носи по-голям пръстен от този?

Флин се усмихна.

— Има нещо езическо в тебе, отче. Нали Свети Патрик обрекъл на мъки в ада покойните фениани? Какво престъпление са извършили, та е трябвало да прекарват вечността в адски мъки?

— Никакво престъпление. Просто са се родили в неподходящо време — той се засмя. — Като много от нас.

— Така е. — На Флин му допадаше, че отецът можеше да се надсмива над собствената си догма.

Свещеникът се приведе над масата.

— Когато Ойсин, син на Фин Макмейл, се върнал от страната на вечната младост, открил Ирландия християнизирана. Храбрият войн бил объркан и натъжен. Ойсин не могъл да приеме подреденото християнско общество и копнеел с носталгия за необузданата жизненост на Стара Ирландия. Ако той или баща му, Фин Макмейл, дойдеха в Ълстър днес, биха умрели от радост, наблюдавайки тази християнска война. И със сигурност биха разпознали новите езичници сред нас.

— Мен ли имаш предвид? Морийн наля чай в три чаши.

— Нали на теб говори, Брайън? Отец Донели се изправи.

— Ще пия чая си в трапезарията. Морийн Малоун също се изправи.

— Не си тръгвайте!

— Наистина трябва — от бащинско, държанието му стана делово. Той погледна Флин. — Приятелите ви искат да останете още два дни. Ще ми се обадят какъв е планът по-нататък. Имаш ли някакъв отговор да им предам?

Флин поклати Глава.

— Не.

Морийн погледна Флин, после отец Донели:

— Аз имам отговор. Кажете им, че искам да ми осигурят безопасен канал до Дъблин, сто лири и работническа виза за южната част.

Свещеникът кимна. Обърна се да върви, поколеба се и се върна. Постави пръстена на масата.

— Господин…

— Кохаран.

— Да. Вземете този пръстен.

— Защо?

— Защото го искате, а аз — не.

— Но той е ценна реликва.

— Вие също.