Хаос

Озоваваме се сред строгата тишина на фоайето, обзаведено със старинни мебели, скъпи картини и персийски килими. Бентън затваря вратата зад нас. Заобикалят ни стенни свещници и махагонова ламперия, тъмнокафяви кожени дивани и широки дъски на пода. Масата до входа е украсена със свежи цветя, а менюто за вечерта е изложено върху дъбова катедра във викториански стил.

Долавям познати ухания — току-що откъснати лилии и рози, пчелен восък, примесен с лек дъх на мухъл — които ми действат толкова успокояващо. Те излъчват старинно очарование, което навява мисли за поезия, пури, подвързани с кожа томове. Мога да позная къде съм дори със затворени очи. Енергията тук е различна. Атмосферата е наситена с достолепие и тържественост, каквито подобават на място, посрещало държавни глави и някои от най-видните личности на света.

Спирам пред старинното овално огледало във фоайето и прокарвам пръсти през безформените си руси коси. Оглеждам се в помътнялото стъкло и виждам в него отражението на висок красив мъж в светлосив костюм. Той се извисява над мен като пленително привидение.

— Познавам ли ви? — питам Бентън, без да се обърна.

— Не мисля. Очаквате ли някого?

— Да.

— Какво съвпадение. Аз също. Винаги съм очаквал някого.

— И аз.

— Не просто някого. А подходящият човек. — Отражението му се взира в мен.

— Смятате ли, че за всеки от нас има само един подходящ човек? — питам отражението в огледалото.

— Мога да отговоря само за себе си.

Не сме измислили име на нашата малка игра и никой не подозира за тази очарователна хореография, която пресъздава среща на двама непознати. Тя ни действа освежаващо и отрезвяващо, но изисква добри психологически умения, стига човек да умее да приема истината. Какво ли би се случило, ако наистина се срещахме за първи път тук, във фоайето на Харвард Клуб?

Щяхме ли да се забележим един друг? Щеше ли да ме намери за толкова привлекателна, както при първата ни среща? С възрастта мъжете променят отношението си към своите съпруги и макар някои да казват, че продължават да обичат жените си по същия начин, добре знаят, че това не е така. Какви ли чувства бихме изпитали, ако първата ни среща бе именно днес, а не преди десетилетия, когато Бентън бе женен, а аз разведена и работехме по първия ни съвместен случай?

Не съществува научен метод, който да даде отговор на подобен въпрос, а и не се нуждая от него. Не се съмнявам, че бихме се влюбили отново. Сигурна съм, че бих се впуснала в страстна връзка с него, в резултат на която някои биха ме обвинили, че разбивам семейството му. Пет пари не бих дала за мнението им, защото наградата си струва.

Бентън поставя красивите си топли длани на раменете и опира брадичката си на върха на главата ми. Долавям аромата на одеколона му — екзотична дървесина и мускус — докато се взираме в отраженията си в огледалото. На местата, където посребряването на стъклото е ерозирало, изображенията ни напомнят абстракции в стила на Пикасо.

— Какво ще кажеш да вечеряме? — прошепва той в косата ми.

— Ще ме извиниш ли за момент?

Оставям плика с покупките на гардероба и се отправям към дамската тоалетна, декорирана с тапети с флорални мотиви, подредени в строга симетрия, и театрални плакати от викторианската епоха. Оставям кожената си чанта на черния гранитен плот и изваждам несесера с козметика. Поглеждам се в огледалото и виждам жена, облечена в костюм в цвят каки, леко уморена и разрошена.

Не, леко не е най-подходящата дума. Изглеждам направо ужасно. Свалям мокрото от пот сако и го окачвам на един стол. Сутиенът ми е подгизнал под бялата блуза, затова включвам сешоара и насочвам горещата струя под яката си. Правя всичко по силите си, за да не ми се налага да стоя с мокро бельо. Когато приключвам, изваждам пудра, червило и четка за зъби. Оглеждам лицето си и обмислям какво мога да направя. Не е много.

Не мога да залича последствията от лошия сън, омачканите дрехи и ходенето пеша в ужасната жега. Чувствам се леко замаяна, уморена съм, кожата ми лепне. Изпитвам отчаяна нужда от храна и вода. Но най-вече от душ. Свалям скъсаните си чорапи и ги захвърлям в кошчето. Навлажнявам една кърпа и се почиствам надве-натри, но бързо и ефикасно средство срещу потта просто не съществува.

Имам чувството, че са ме въртели в центрофуга на пералня. Забелязвам, че съм отслабнала малко през последните седмици. Това обикновено се случва, когато занемаря упражненията си. От доста време не съм тичала в парка и определено не съм го правила, откакто ни връхлетя тази гореща вълна. Не съм докосвала и ластиците за тренировки и все отклонявам поканите на Луси да я придружа във фитнеса.