Хаос

— Очевидно е искал да разговаря с теб на четири очи. Може да е бил прав, когато е казал, че не иска да го обсъждате по телефона. А може да го е използвал като извинение. Или и двете — казва Бентън, сякаш знае какво точно се е случило. А може и наистина да знае, защото за него не представлява проблем да състави психологическа характеристика на Пийт Марино.

— Кажи ми защо реши да тръгнеш пеша, сам-самичка, облечена с костюм и натоварена с две тежки чанти? — пита Бентън. — Нали ти предупреди всички колко опасни са тези високи температури? Както постъпи и с онази жена с колелото преди малко?

— Предполагам така е излязла онази поговорка: Не слушай попа какво казва, а какво прави.

— Не става въпрос за четене на проповеди, които после не спазваш, а за нещо съвсем друго.

— Мислех, че разходката ще ми се отрази добре. Бентън посреща отговора ми с мълчание. — Освен това трябваше да взема билетите за театър.

Обяснявам, че исках да купя и подаръци от „Кооп“, книжарницата на колежа. Тениската, нощницата и луксозният фотоалбум може да не са най-оригиналните подаръци, които съм купувала някога, но са най-доброто, което успях да открия по лавиците. А Бентън много добре знае колко е трудно човек да избере подарък за Дороти.

— Това не означава, че нямам представа какво харесва — обяснявам аз, а той отново не ми отговаря.

Популярен мюзикъл или пай с фъстъчено масло например. Дороти би останала очарована и от възтясна тениска с емблемата на Харвард, която да носи с възтесните си джинси или клинове. Ще я изпъне с хирургически уголемения си бюст и несъмнено ще вдъхнови безброй вълнуващи разговори по баровете на Саут Бийч и Маргаритавил.

— А албумът с фотографии от Кеймбридж би могла да отнесе в Маями, все едно идеята е била нейна — обяснявам аз, а Бентън слуша, но не казва нито дума. Така прави, когато има собствено мнение, което се различава от моето. — Точно така ще представи нещата пред мама, докато й показва снимките от Харвард, Масачузетския технологичен институт, река Чарлз… Всичко ще бъде наред, Дороти ще е в центъра на вниманието, а мама ще се чувства щастлива, че се е сетила за нея и й е купила подарък.

— Няма да е наред — отговаря Бентън, докато минаваме под сянката на огромни чемшири.

— Някои неща няма да се променят. Би трябвало всичко да бъде наред.

— Не можеш да позволиш на Дороти да се държи по този начин. — Тъмните му очила се обръщат към мен.

— Предполагам си чул са обаждането на 911. — Сменям темата, защото сестра ми ангажира прекалено голяма част от времето ми. — Очевидно Марино разполага със записа от обаждането, но не желае да ми го пусне.

Бентън не отговаря, сякаш вече е слушал записа, но няма да ми каже. Ако е бил уведомен за случая, несъмнено е изискал копие от полицейското управление в Кеймбридж под претекст, че ФБР иска да се увери, че държавен служител не се е държал неподобаващо на публично място или не е бил заплашван.

Съпругът ми би измислил какво ли не, за да се сдобие със запис от разговора, освен това е в доста добри отношения с началника на полицейското управление, кмета и почти всички влиятелни личности в града. Изобщо не се нуждае от помощта на Марино.

— Както вече знаеш, а може и да не знаеш, някой се е оплакал, че уж съм нарушила обществения ред. — Думите ми прозвучават още по-странно, когато описвам случилото се на човек, чийто обикновен работен ден преминава в издирването на терористи и серийни убийци.

Поглеждам го, докато приближаваме красивата тухлена сграда, обгърната във вечерен сумрак. Лицето му не издава абсолютно никаква реакция.

— Предполагам, че Брайс ти е казал, след като Марино го е разпитал, за да разбере какво точно се е случило на Харвард Скуеър — добавям аз.

— Марино се притеснява за теб — отвръща Бентън и аз не мога да разбера дали това е констатация, или въпрос.

— Винаги се притеснява. Но освен това се държи странно. Много искаше да отиде на летището. Демонстрира прекомерен ентусиазъм в желанието си да посрещне Дороти.

— Питам се как е разбрал, че пристига. Ти ли му каза? Защото аз не съм.

— След като намерението на сестра ми изненада самите нас, не съм имала възможност да кажа на никого — отговарям аз. — Може Луси да му е споменала.

— Или Деси. Двамата с Марино са станали много близки — казва Бентън. Той е в състояние да прикрие емоциите си по-добре от всеки човек, когото познавам, но въпреки това не може да ме заблуди.

Мога да разбера кога се чувства засегнат от нещо и укрепващата връзка между Марино и Деси очевидно постига този ефект. Очаквах това да се случи, след като Марино започна да прекарва все повече време с немирно хлапе с неутолимо любопитство, чиято генетика остава загадка за нас. Не знаем какво да очакваме. Не можем да предвидим на кого ще заприлича.