Читаем Хаос полностью

— Очевидно е искал да разговаря с теб на четири очи. Може да е бил прав, когато е казал, че не иска да го обсъждате по телефона. А може да го е използвал като извинение. Или и двете — казва Бентън, сякаш знае какво точно се е случило. А може и наистина да знае, защото за него не представлява проблем да състави психологическа характеристика на Пийт Марино.

— Кажи ми защо реши да тръгнеш пеша, сам-самичка, облечена с костюм и натоварена с две тежки чанти? — пита Бентън. — Нали ти предупреди всички колко опасни са тези високи температури? Както постъпи и с онази жена с колелото преди малко?

— Предполагам така е излязла онази поговорка: Не слушай попа какво казва, а какво прави.

— Не става въпрос за четене на проповеди, които после не спазваш, а за нещо съвсем друго.

— Мислех, че разходката ще ми се отрази добре. Бентън посреща отговора ми с мълчание. — Освен това трябваше да взема билетите за театър.

Обяснявам, че исках да купя и подаръци от „Кооп“, книжарницата на колежа. Тениската, нощницата и луксозният фотоалбум може да не са най-оригиналните подаръци, които съм купувала някога, но са най-доброто, което успях да открия по лавиците. А Бентън много добре знае колко е трудно човек да избере подарък за Дороти.

— Това не означава, че нямам представа какво харесва — обяснявам аз, а той отново не ми отговаря.

Популярен мюзикъл или пай с фъстъчено масло например. Дороти би останала очарована и от възтясна тениска с емблемата на Харвард, която да носи с възтесните си джинси или клинове. Ще я изпъне с хирургически уголемения си бюст и несъмнено ще вдъхнови безброй вълнуващи разговори по баровете на Саут Бийч и Маргаритавил.

— А албумът с фотографии от Кеймбридж би могла да отнесе в Маями, все едно идеята е била нейна — обяснявам аз, а Бентън слуша, но не казва нито дума. Така прави, когато има собствено мнение, което се различава от моето. — Точно така ще представи нещата пред мама, докато й показва снимките от Харвард, Масачузетския технологичен институт, река Чарлз… Всичко ще бъде наред, Дороти ще е в центъра на вниманието, а мама ще се чувства щастлива, че се е сетила за нея и й е купила подарък.

— Няма да е наред — отговаря Бентън, докато минаваме под сянката на огромни чемшири.

— Някои неща няма да се променят. Би трябвало всичко да бъде наред.

— Не можеш да позволиш на Дороти да се държи по този начин. — Тъмните му очила се обръщат към мен.

— Предполагам си чул са обаждането на 911. — Сменям темата, защото сестра ми ангажира прекалено голяма част от времето ми. — Очевидно Марино разполага със записа от обаждането, но не желае да ми го пусне.

Бентън не отговаря, сякаш вече е слушал записа, но няма да ми каже. Ако е бил уведомен за случая, несъмнено е изискал копие от полицейското управление в Кеймбридж под претекст, че ФБР иска да се увери, че държавен служител не се е държал неподобаващо на публично място или не е бил заплашван.

Съпругът ми би измислил какво ли не, за да се сдобие със запис от разговора, освен това е в доста добри отношения с началника на полицейското управление, кмета и почти всички влиятелни личности в града. Изобщо не се нуждае от помощта на Марино.

— Както вече знаеш, а може и да не знаеш, някой се е оплакал, че уж съм нарушила обществения ред. — Думите ми прозвучават още по-странно, когато описвам случилото се на човек, чийто обикновен работен ден преминава в издирването на терористи и серийни убийци.

Поглеждам го, докато приближаваме красивата тухлена сграда, обгърната във вечерен сумрак. Лицето му не издава абсолютно никаква реакция.

— Предполагам, че Брайс ти е казал, след като Марино го е разпитал, за да разбере какво точно се е случило на Харвард Скуеър — добавям аз.

— Марино се притеснява за теб — отвръща Бентън и аз не мога да разбера дали това е констатация, или въпрос.

— Винаги се притеснява. Но освен това се държи странно. Много искаше да отиде на летището. Демонстрира прекомерен ентусиазъм в желанието си да посрещне Дороти.

— Питам се как е разбрал, че пристига. Ти ли му каза? Защото аз не съм.

— След като намерението на сестра ми изненада самите нас, не съм имала възможност да кажа на никого — отговарям аз. — Може Луси да му е споменала.

— Или Деси. Двамата с Марино са станали много близки — казва Бентън. Той е в състояние да прикрие емоциите си по-добре от всеки човек, когото познавам, но въпреки това не може да ме заблуди.

Мога да разбера кога се чувства засегнат от нещо и укрепващата връзка между Марино и Деси очевидно постига този ефект. Очаквах това да се случи, след като Марино започна да прекарва все повече време с немирно хлапе с неутолимо любопитство, чиято генетика остава загадка за нас. Не знаем какво да очакваме. Не можем да предвидим на кого ще заприлича.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дикий зверь
Дикий зверь

За десятилетие, прошедшее после публикации бестселлера «Правда о деле Гарри Квеберта», молодой швейцарец Жоэль Диккер, лауреат Гран-при Французской академии и Гонкуровской премии лицеистов, стал всемирно признанным мастером психологического детектива. Общий тираж его книг, переведенных на сорок языков, превышает 15 миллионов. Седьмой его роман, «Дикий зверь», едва появившись на прилавках, за первую же неделю разошелся в количестве 87 000 экземпляров.Действие разворачивается в престижном районе Женевы, где живут Софи и Арпад Браун, счастливая пара с двумя детьми, вызывающая у соседей восхищение и зависть. Неподалеку обитает еще одна пара, не столь благополучная: Грег — полицейский, Карин — продавщица в модном магазине. Знакомство между двумя семьями быстро перерастает в дружбу, однако далеко не безоблачную. Грег с первого взгляда влюбился в Софи, а случайно заметив у нее татуировку с изображением пантеры, совсем потерял голову. Забыв об осторожности, он тайком подглядывает за ней в бинокль — дом Браунов с застекленными стенами просматривается насквозь. Но за Софи, как выясняется, следит не он один. А тем временем в центре города готовится эпохальное ограбление…

Жоэль Диккер

Детективы / Триллер
Убить Ангела
Убить Ангела

На вокзал Термини прибывает скоростной поезд Милан – Рим, пассажиры расходятся, платформа пустеет, но из вагона класса люкс не выходит никто. Агент полиции Коломба Каселли, знакомая читателю по роману «Убить Отца», обнаруживает в вагоне тела людей, явно скончавшихся от удушья. Напрашивается версия о террористическом акте, которую готово подхватить руководство полиции. Однако Коломба подозревает, что дело вовсе не связано с террористами. Чтобы понять, что случилось, ей придется обратиться к старому другу Данте Торре, единственному человеку, способному узреть истину за нагромождением лжи. Вместе они устанавливают, что нападение на поезд – это лишь эпизод в длинной цепочке загадочных убийств. За всем этим скрывается таинственная женщина, которая не оставляет следов. Известно лишь ее имя – Гильтине, Ангел смерти, убийственно прекрасный…

Сандроне Дациери

Триллер
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры