Хаос

— Значи почти час и половина след като бях на площада. — Посягам към чашата с вода. — Двамата с Брайс разговаряхме пред „Кооп“ към четири и четиридесет и пет. Сигурен ли си, че часът на обаждането не може да бъде манипулиран?

— Не виждам как, Кей. Системата регистрира точното време и го отбеляза в записа на разговора.

— В такъв случай обаждането определено е направено, след като напуснах площада. Сигурна съм, че в шест и дванайсет вече прекосявах „Харвард Ярд“. Там ме намери и обаждането на Марино по мобилния ми телефон.

— Можеш ли да провериш? — Бентън посочва телефона ми на масата.

Взимам го и преглеждам входящите обаждания.

— Потърсил ме е първо в шест и осемнайсет — отговарям аз. — Помня сградата, покрай която минавах, когато телефонът завибрира. Беше той.

— Което предполага, че те е потърсил веднага щом полицията е получила оплакването срещу теб — казва Бентън. Нямам представа дали задава въпрос, или разсъждава на глас.

— Не забравяй, че Роузи има специално отношение към него. Излизали са заедно няколко пъти. Вероятно веднага се е свързала с него.

— Роузи?

— Диспечерката — напомням му. — Познах гласа й. Всъщност името й е Розмари, но Марино я нарича Роузи.

— Което ме връща на същия въпрос. Откри ли нещо познато? Забеляза ли нещо особено в гласа, докато слушаше записа? Хрумна ли ти нещо? — Бентън поглежда телефона си, но той е преминал в спящ режим и не може да види нищо освен лъскав черен правоъгълник.

Отключва го и на екрана се появяват иконките на няколко видеофайла със стрелка, върху която пише PLAY.

— Както изключим арогантността и омразата в гласа? — замислям се аз. — Не, нищо не ми хрумва.

— Май не си сигурна.

Вдигам поглед към гипсовия таван и възпроизвеждам записа в главата си.

— Не — решавам аз. — Не го познавам. Най-обикновен приятен глас. Не съм сигурна какво друго мога да кажа.

— Пак увърташ — заявява Бентън, но без да обясни защо смята така.

Не е в стила му да води свидетеля, дори въпросният свидетел да е съпругата му. Отпивам от чашата с вода и се замислям за миг. Прав е. Не съм сигурна. Едва сега се сещам защо.

— Речта му е прекалено еднородна и равномерна — обяснявам аз, тъй като току-що съм осъзнала онова, което не успявах да формулирам допреди миг. — Няма вариации, каквито бихме могли да очакваме. В нея има нещо сковано и неестествено.

— С други думи, звучи изкуствено. Сякаш е записана предварително. Тоест в нея има нещо фалшиво — казва Бентън. Чудя се дали Луси е стигнала до този извод. — Не можем да кажем дали използва гласов синтезатор. — С това отговаря на неизречения ми въпрос относно моята племенница. — Но Луси е съгласна, че говорът е твърде равен и шаблонен. Смята, че ако гласът е бил променен…

— Чакай малко. Ако си получил записа от полицията, как е възможно да е бил променен?

— Луси подхвърли идеята за програма за манипулиране на гласа, сходна на тези, които геймърите използват. На пазара се предлагат безброй подобни приложения, макар и не с толкова високо качество като използваното в случая. Обикновено гласът, който е променен от софтуер, наистина звучи фалшиво като в лош анимационен филм. Напълно възможно е обаче, който и да се е обадил, да е използвал модерен софтуер, променящ гласа по време на телефонен разговор…

— И той звучи различно от обичайния ти глас, но напълно нормално за човека на другия край на линията — довършвам мисълта му, защото вече знам какво ще последва.

Бентън пита дали е възможно моят киберхулиган Тейленд Чарли да се е обадил на 911 и да е излъгал, че съм нарушавала обществения ред.

— Това би показало, че поведението му ескалира — добавя съпругът ми. — Вдига залозите на каквато там игра играе. Освен това знаем извън всякакво съмнение, че Тейленд Чарли притежава висока техническа грамотност.

— Да се надяваме, че не той се е обадил на 911, защото това би означавало, че се е намирал съвсем близо до мен — казвам аз. — Надявам се, който и да е този киберхулиган, да не се намира в Кеймбридж. Предпочитам да живее на другия край на света.

— Подобно съвпадение ми се струва прекалено — само преди седмица започваш да получаваш заплахи по имейла под формата на аудиоклипове. А сега и това — отвръща Бентън.

— Кажете ми, господин Профайлър — казвам аз и притискам голия си крак към неговия, усещам фината и хладна материя на панталона. — Как ще опишете човека, който се обажда на 911, за да заяви, че жена ви се е държала като мръсница?

8.

— Мъж. Не възрастен. Но не и млад — отговаря Бентън. — Съмнявам се, че е студент, освен ако не говорим за човек, който е постъпил в университет в по-зряла възраст.

— Докторант например?