Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)

— О, така ли? — рече Торин и скочи напред към огъня, преди те да рипнат отгоре му. Грабна голяма главня и мушна горящия край в окото на Бърт, преди той да успее да отскочи. Така Бърт отпадна от боя за известно време.

Билбо също не закъсня да се намеси. Опита се да сграбчи Том за крака — дебел колкото ствола на младо дърво, но полетя като пумпал към шубраците, когато Том понечи да ритне сноп искри в лицето на Торин.

Торин обаче не му остана длъжен цапардоса го с главнята по устата и му изби един от предните зъби. Само как изрева от болка тролът — не мога да ви опиша. В този момент обаче Уилям се приближи изотзад и нахлузи една торба връз главата на Торин, та чак до петите. И с това битката свърши.

Сега вече всички джуджета бяха в капана — здраво завързани в торбите, — а тримата разярени тролове (един с изгорено око и един с избит зъб) седяха край тях и спореха дали да ги изпекат на слаб огън, дали да ги скълцат на ситно и да ги сварят, или да сядат един след друг отгоре им и да ги смачкат на пихтия. А Билбо, целият изподран и опърпан, се спотайваше върху един храст и не смееше да помръдне от страх да не го чуят.

Точно тогава се върна Гандалф. Но никой не го видя. Троловете тъкмо бяха решили да изпекат веднага джуджетата, но да ги изядат по-късно — това беше предложение на Бърт и след дълга разправия другите се съгласиха с него.

— Глупаво е да ги печем сега, това ще ни отнеме цяла нощ — обади се един глас. Бърт помисли, че е гласът на Уилям.

— Не започвай пак разправията, Бил — каза той, — иначе наистина ще ни отнеме цялата нощ.

— Кой започва разправията? — изненадано попита Уилям, който мислеше, че Бърт е проговорил пръв.

— Ти — рече Бърт.

— Лъжец! — сопна се Уилям и разправията наистина започна отново.

Накрая те решиха да скълцат джуджетата на ситно и да ги сварят. За тази цел донесоха едно голямо опушено гърне и извадиха ножовете си.

— Глупаво е да ги варим! Нямаме вода, а кладенецът е на много път оттук — чу се пак един глас. Бърт и Уилям помислиха, че гласът е на Том.

— Я млъквай! — викнаха те. — Така никога няма да свършим работа. И ако много знаеш, сам ще отидеш за вода.

— Млъквай ти! — озъби се Том, който мислеше, че гласът е на Уилям. — Кой много знае — аз или ти?

— Глупак! — рече Уилям.

— Ти си глупак! — рече Том.

И те подновиха още по-разгорещено кавгата, докато най-накрая решиха да седнат един по един върху торбите и да смажат джуджетата на пихтия, а да ги сварят по-късно.

— Върху кого да седнем най-напред? — попита един глас.

— Най-добре върху последния — рече Бърт, чието око Торин бе изгорил. Той си помисли, че Том е задал въпроса.

— Защо питаш, като си отговаряш сам! — каза Том. — Щом искаш да седнеш върху последния, сядай. Но кой е той?

— Онзи с жълтите чорапи — отвърна Бърт.

— Глупости, онзи със сивите — обади се глас досущ като Уилямовия.

— Сигурен съм, че бяха жълти — възрази Бърт.

— Жълти бяха — потвърди Уилям.

— Защо тогава твърдиш, че са били сиви? — ядосано попита Бърт.

— Не съм казвал такова нещо. Том го каза.

— Не е вярно — отрече Том. — Ти го каза.

— Двама на един, затова затваряй си устата! — кресна Бърт.

— Ти на кого ги разправяш тия? — изрева Уилям.

— Хайде стига! — изрекоха в хор Том и Бърт. — Нощта преваля и скоро ще настъпи утрото. Да се залавяме за работа!

— Утрото да ви свари и да ви вкамени! — каза един глас, който приличаше на Уилямовия, но не беше неговият.

И точно в този момент небето над хълма просветля, а откъм короните на дърветата долетя звучно чуруликане. Уилям така и не проговори, защото се вкамени, както беше наведен, а Бърт и Том се превърнаха в скали тъкмо когато се обръщаха към него. Там си стоят самотни и до днес и само птиците кацат по тях. Защото троловете, както може би знаете, трябва да се скриват под земята, преди да е настъпило утрото, иначе се превръщат в скалата, от която са направени, и никога вече не помръдват.

— Отлично! — възкликна Гандалф, като пристъпи иззад едно дърво и помогна на Билбо да слезе от трънливия храст.

Едва сега Билбо проумя всичко. Гласът на вълшебника бе карал троловете да се препират и да се разправят, докато настъпи утрото и ги погуби.

Оставаше само да развържат торбите и да освободят джуджетата. Те бяха полузадушени и в твърде лошо настроение — защото, съгласете се, че не е приятно да лежиш завързан и да слушаш как троловете се двоумят дали да те изпекат, дали да те смачкат на пихтия, или да те накълцат на ситно. Успокоиха се донякъде едва след като Билбо на два пъти им разказа какво е станало с него.

— Не си избрал подходящо време да се упражняваш в пребъркване на джобове — рече с укор Бомбур, — след като на нас ни бяха необходими само огън и храна.

— А точно това не може да се вземе от тези тролове без борба — забеляза Гандалф. — Но било, каквото било, сега не губете повече време. Някъде наблизо трябва да е пещерата, в която троловете се крият от слънцето. Добре ще е да погледнем какво има в нея!