Храмът на инките

От: Холстън, Марк Дж.

„Изгубената цивилизация — завладяването на инките“

(Адвантидж Прес, Ню Йорк, 1996, с.12)

ГЛАВА 1

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАВЛАДЯВАНЕТО

… Малко е да се каже, че завладяването на инките от испанските конквистадори може би представлява най-големият сблъсък на култури в историята на човешката еволюция.

Най-силната морска държава в света, въоръжена с изделията на най-модерната стоманолеярна техника в Европа, се сблъсква с най-могъщата империя, съществувала в двете Америки.

За нещастие на историците и благодарение главно на неутолимата алчност на Франсиско Писаро и неговите кръвожадни конквистадори, най-великата империя в Америка е и най-слабо познатата.

Плячкосването на империята на инките от Писаро и неговата армия през 1532 г. е сред най-жестоките в писаната история. Въоръжени с най-съкрушителното колониално оръжие — барутът — испанците проявяват „безпринципност, която би накарала Макиавели да потрепери“, както се изразява един автор от двадесети век.

Местните жени били изнасилвани в собствените им домове или принуждавани да работят в мръсни импровизирани бордеи. Мъжете масово били измъчвани — изгаряли очите им с въглени или отрязвали сухожилията им. Стотици деца били отвеждани на брега, където ги товарели на страшните робски галеони и ги откарвали в Европа.

Стените на градските храмове били ограбвани. Испанците претопявали на кюлчета златни пластини и свещени идоли, без изобщо да се замислят за тяхното културно значение.

Може би най-известната история за съкровищата на инките е тази за невероятното пътуване на Ернандо Писаро, брат на Франсиско, до крайбрежния град Пачакамак в търсене на легендарен идол. Както пише Франсиско де Херес в своето прочуто произведение „Verdadera relaciyn de la conquista de la Peru“1, богатствата, които заграбил Ернандо по време на пътуването си до храма в Пачакамак (недалеч от Лима), имат почти митични размери.

По малкото останки от империята на инките — сгради, които испанците не разрушили, златни предмети, които инките изнесли от храмовете под прикритието на нощта — съвременните историци късче по късче събират оскъдни данни за тази някога велика цивилизация.

И резултатът е една империя на парадоксите.

Инките не познавали колелото, и все пак изградили най-широката пътна мрежа в двете Америки. Те не претопявали желязна руда, и все пак тяхното металообработване, главно на злато и сребро, било несравнимо. Нямали писменост, и все пак тяхната система на числови записи — пъстроцветни нишки, известни като кипуси — била невероятно точна. Известно е, че кипукамайоките, могъщите императорски бирници, разбирали винаги, когато липсвал дори само един сандал.

Обаче най-подробните описания на всекидневието на инките са дело на испанците. Конквистадорите довели със себе си в Перу духовници, за да разпространяват Словото Божие сред езичниците. Мнозина от тези монаси и свещеници по-късно се върнали в Испания и описали какво са видели. Тези ръкописи все още могат да се открият в манастири из цяла Европа, датирани и непокътнати…