Храмът на инките

От: Ню Йорк Таймс

31 декември 1998, с.12

УЧЕНИ ОТКРИВАТ РЕДКИ РЪКОПИСИ

Тулуза, Франция.

Днес неколцина учени медиевисти получиха изключителната възможност да влязат във великолепната средновековна библиотека на абатството „Сан Себастиан“, уединен йезуитски манастир в Пиренеите, отворен за избрана група светски специалисти за пръв път през над тристагодишната му история.

Учените имаха шанс лично да видят прочутата колекция от ръкописи, особено на св. Игнатий Лойола, основателя на Обществото на Иисус.

Но откриването на някои други ръкописи, отдавна смятани за изгубени, предизвика радостни възгласи от страна на историците, получили достъп до напомнящата на лабиринт библиотека на абатство:

Последният кодекс на св. Алоизий Гонзада, неизвестен досега манускрипт вероятно от св. Франциск Хавиер, и главно — откриването на оригинална чернова на прословутия Ръкопис на Сантяго.

Написан през 1565 г. от испански монах на име Алберто Луис Сантяго, той придобива почти легендарно значение за медиевистите, най вече защото е бил считан за унищожен по време на Френската революция.

Смятало се е, че ръкописът разкрива с най-ужасни подробности завладяването на Перу от испанските конквистадори през тридесетте години на шестнадесети век. Стана ясно обаче, че той съдържа и единственото писмено сведение (основаващо се на личните наблюдения на автора) за маниакалното търсене на безценен идол на инките из джунглите и планините на Перу от страна на един жесток испански капитан.

В крайна сметка обаче на учените не е било позволено да докоснат ръкописите. След като и последният историк неохотно напуснал библиотеката, нейните тежки дъбови врати били здраво заключени.

Можем само да се надяваме, че ще се отворят отново, преди да са минали още триста години.

ПРОЛОГ

Абатството „Сан Себастиан“

Високо във френските Пиренеи

петък, 1 януари 1999 г., 03:23

Младият монах неудържимо хлипаше, докато студеното дуло на пистолета болезнено притискаше слепоочието му.

Раменете му се тресяха. По бузите му се стичаха сълзи.

— За Бога, Филип — рече той. — Ако знаеш къде е, кажи им!

Брат Филип дьо Вилие беше коленичил на пода в трапезарията с ръце на тила. Вляво от него беше брат Морис Дюпон, треперещият млад монах, а вдясно — останалите шестнадесет йезуитски монаси, които живееха в абатството „Сан Себастиан“ — всички в същата поза.

Пред дьо Вилие и малко наляво стоеше мъж в черна бойна униформа и въоръжен с автоматичен пистолет „Глок“ 18 и „Хеклър & Кох“ G–11, най-съвършеният автомат, произвеждан до този момент. Пистолетът бе опрян в главата на Морис Дюпон.

В просторната трапезария имаше още десетина мъже, облечени и въоръжени по същия начин. Всички носеха черни маски и очакваха отговора на Филип дьо Вилие.

— Не знам къде е — процеди през зъби монахът.

— Филип… — изхълца Морис Дюпон.

Опреният в слепоочието му пистолет изгърмя без предупреждение и изстрелът отекна в тишината на полупустото абатство. Главата на Дюпон се пръсна като диня и по лицето на дьо Вилие се стекоха капки кръв.

Никой извън манастира нямаше да чуе изстрела.