Читаем Храмът на инките полностью

Абатството „Сан Себастиан“ се издигаше на близо хиляда и осемстотин метра над морското равнище, скрито сред заснежените върхове на френските Пиренеи. То беше „колкото може по-близо до Господ“, както казваха по-възрастните монаси. Най-близкият му съсед, прочутата обсерватория „Пик дю Миди“, се намираше на разстояние от почти двадесет километра.

Мъжът с пистолета се приближи до монаха от дясната страна на дьо Вилие и опря дулото на глока в главата му.

— Къде е ръкописът? — повторно попита той. Говореше с характерен баварски акцент.

— Не знам, казвам ви — отвърна дьо Вилие.

Бум!

Вторият монах политна назад и се строполи на пода. Около неравната дупка в главата му се образува червена локва. В продължение на няколко секунди тялото неволно трепереше и се мяташе като изскочила от аквариума риба.

Дьо Вилие затвори очи и започна да се моли.

— Къде е ръкописът? — каза немецът.

— Не зна… Бум!

Падна още един монах.

— Къде е?

— Не знам!

Бум!

Внезапно глокът се завъртя и се насочи право към лицето на дьо Вилие.

— Питам те за последен път, брат дьо Вилие. Къде е Ръкописът на Сантяго?

Монахът не вдигна клепачи.

— Отче наш, който Си на небето, да се свети…

Немецът понечи да натисне спусъка.

— Чакайте! — обади се някой от другия край на редицата.

Убиецът се обърна и видя, че един възрастен йезуит се изправя.

— Моля ви! Моля ви! Стига вече, стига. Ако ми обещаете, че няма да убиете никого повече, ще ви кажа къде е ръкописът.

— Къде е? — попита немецът.

— Насам — отвърна старият монах и закрачи към библиотеката. Убиецът го последва в съседното помещение.

Скоро двамата се върнаха. В лявата си ръка облеченият в черно мъж носеше голяма книга с кожена подвързия.

Макар че не виждаше лицето му, дьо Вилие се досещаше, че немецът широко се усмихва под черната маска.

— А сега си вървете. Оставете ни в мир — каза старият монах. — Оставете ни да погребем мъртвите.

Убиецът като че ли се замисли за миг. После се обърна и кимна на хората си.

В отговор въоръжените вдигнаха едновременно автоматите си и откриха огън по редицата коленичили йезуити.

Монасите бяха разкъсани на парчета. Избухваха глави, части от човешки тела летяха във въздуха.

След секунди всички йезуити бяха мъртви, освен един: старият монах, който бе дал ръкописа на немците. Той стоеше съвсем сам сред кръвта на другарите си и се взираше в своите мъчители.

Водачът им пристъпи напред и насочи глока си към главата му.

— Кои сте вие? — предизвикателно попита йезуитът.

— Ние сме Schntz Staffeln Totenkopfverbande — отвърна убиецът.

Очите на монаха се разшириха.

— Мили Боже… — ахна той.

Немецът се усмихна.

— Даже Той не може да те спаси.

Бум!

Глокът за последен път изгърмя. Убийците напуснаха абатството и изчезнаха в нощта.

Изтече цяла минута, после още една.

Манастирът тънеше в тишина.

Окървавените трупове на осемнадесетте йезуитски братя лежаха проснати на пода.

Убийците изобщо не го бяха забелязали.

То беше високо над тях, скрито в тавана на огромната трапезария — нещо като таванско помещение, отделено от самата трапезария с тънка, облицована с дърво стена. Частите на ламперията бяха толкова стари и разкривени, че цепнатините помежду им се бяха разширили.

Ако се бяха вгледали внимателно, убийците щяха да го видят — надничащо през една от тези цепнатини и премигващо от страх.

Разширено от ужас човешко око.



Северен Феърфакс Драйв 3701,

Арлингтън, Вирджиния

Офиси на Управлението за съвременни военни проучвания

към МО на САЩ

Понеделник, 4 януари 1999 г., 05:50


Крадците действаха бързо — знаеха точно къде отиват.

Бяха избрали съвършения момент за нападението си. Шест без десет. Десет минути преди края на дежурството на нощните пазачи. Десет минути преди началото на дежурството на дневните пазачи. Нощните пазачи бяха уморени, постоянно си поглеждаха часовниците и нямаха търпение да се приберат вкъщи. Сега бяха най-уязвими.

Сградата на Северен Феърфакс Драйв 3701 беше осеметажна, с червени тухли, и се намираше точно срещу метростанция „Вирджиния Скуеър“ в Арлингтън, Вирджиния. Там се помещаваха офисите на Управлението за съвременни военни проучвания — УСВП — към МО на САЩ: върхът в модерното развитие на Министерството на отбраната на Съединените щати.

Крадците тичаха по облените в бяла светлина коридори, здраво стиснали автоматите си МР–5SD със заглушители, като тюлените от морската пехота — плътно притиснали към раменете си сгъваемите приклади, впили поглед право през мерника в търсене на мишени.

Та-та-та-та!

Безшумна градушка от куршуми разкъса поредния пазач от военноморския флот, седемнадесетия. Крадците прескочиха трупа му без да забавят ход и се насочиха към бронираната зала. Един от тях прекара картата през електронната ключалка, докато друг отвори огромната хидравлична врата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аладдин. Вдали от Аграбы
Аладдин. Вдали от Аграбы

Жасмин – принцесса Аграбы, мечтающая о путешествиях и о том, чтобы править родной страной. Но ее отец думает лишь о том, как выдать дочь замуж. Среди претендентов на ее руку девушка встречает того, кому удается привлечь ее внимание, – загадочного принца Али из Абабвы.Принц Али скрывает тайну: на самом деле он - безродный парнишка Аладдин, который нашел волшебную лампу с Джинном внутри. Первое, что он попросил у Джинна, – превратить его в принца. Ведь Аладдин, как и Жасмин, давно мечтает о другой жизни.Когда две родственных души, мечтающие о приключениях, встречаются, они отправляются в невероятное путешествие на волшебном ковре. Однако в удивительном королевстве, слишком идеальном, чтобы быть реальным, Аладдина и Жасмин поджидают не только чудеса, но и затаившееся зло. И, возможно, вернуться оттуда домой окажется совсем не просто...

Аиша Саид , Айша Саид

Приключения / Фантастика для детей / Приключения для детей и подростков / Зарубежная литература для детей
Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза