Храмът на инките

От: Де Херес, Франсиско

„Verdadera relaciyn de la conquista de la Peru“

(Севиля, 1534)

Капитанът (Ернандо Писаро) отиде да се настани заедно със своите спътници в няколко големи помещения в едната част на града. Той каза, че идва по заповед на губернатора (Франсиско Писаро) за златото на оная джамия и че трябвало да го вземе и отнесе.

Всички градски първенци и слуги на Идола се събраха и отговориха, че ще го предадат, но постоянно извъртаха и си намираха оправдания. Накрая донесоха съвсем малко и казаха, че нямало повече.

Капитанът рече, че иска да види Идола им и го стори. Той се пазеше в една красива сграда, добре боядисана, украсена в обичайния стил на инките — входа охраняваха каменни статуи на ягуари, по стените имаше релефи на демонични, напомнящи на котки същества. Вътре Капитанът откри мрачна зловонна зала, в средата на която се издигаше гол каменен олтар. По време на пътуването ни бяха разказали за един легендарен Идол, който се намирал в храма-светилище в Пачакамак. Индианците твърдят, че това е техният Бог, който ги сътворил и който е източник на цялата им мощ.

Но ние не намерихме Идол в Пачакамак. Само един гол олтар в зловонна зала.

Тогава капитанът заповяда да бъде разрушена сградата, в която бяха пазили езическия Идол, и незабавно да убият градските първенци заради техните лъжи. А също и слугите на Идола. После капитанът научи селяните на много неща за нашата Света католическа вяра, научи ги на кръстния знак…