Храмът на инките

Ренко се озърна назад към входа на подземната зала, за да види дали не са се появили испанци. Споделях неговата тревога. Прекалено дълго бяхме останали в този затвор.

— Ще ти го кажа само веднъж, Басарио — твърдо отвърна князът. — Ако решиш да ми помогнеш, ще те измъкна оттук. Ако не се съгласиш, ще те оставя да умреш в тази яма.

— Интересен избор — отбеляза престъпникът.

— Е?

Басарио се изправи.

— Измъкни ме от дупката.

Ренко веднага отиде да донесе дървената стълба, облегната на отсрещната стена.

Аз от своя страна се безпокоях заради Ернандо и неговите войници. Можеха да се появят всеки момент, а князът се пазареше с някакъв затворник! Бързо се запътих към вратата, през която бяхме влезли. Когато стигнах, надникнах навън…

… и видях мрачната демонична фигура на Ернандо Писаро. Слизаше по стълбището право към мен!

Тази гледка накара кръвта ми да се смрази — безумните кафяви очи, засуканите черни мустаци, рошавата черна брада, небръсната седмици наред.

Втурнах се обратно вътре.

— Ренко!

Той тъкмо бе спуснал стълбата в ямата на Басарио, когато се обърна и видя първия испански войник да влиза в залата след мен.

Князът светкавично вдигна лъка и опъна тетивата чак до ухото си. Аз се наведох. Стрелата прелетя през залата и се заби точно в челото на войника. Испанецът изгуби равновесие и тежко се строполи на пода.

Затичах се по мрежата от каменни мостове над зловонните затворнически ями.

В помещението влязоха още конквистадори, които стреляха с мускетите си. Ернандо беше с тях.

Басарио вече бе изпълзял от дупката си и сега двамата с Ренко бягаха към отсрещния край на залата.

— Алберто! Насам! — извика князът и посочи широка каменна врата в дъното на зандана.

Погледнах натам и видях масивен квадратен каменен блок, закачен на подобен на скрипец механизъм над изхода. Две яки въжета го държаха точно над вратата, опънати с каменни тежести. Така застаналите на издигнатия балкон тъмничари лесно можеха да го вдигат и спускат.

Затичах се натам.

В този момент усетих, че върху гърба ми се стоварва ужасна тежест и полетях напред. Тежко се проснах на един от тесните каменни мостове и за своя изненада открих, че един испански войник ме е блъснал изотзад!

Той приклекна до мен, измъкна кинжала си и се канеше да ме прониже с него, когато внезапно в гърдите му се заби стрела. Тя го удари с такава сила, че изби заострения стоманен шлем от главата му и го запрати назад в ямата под нас!

Погледнах надолу. Четирима мръсни затворници едновременно се нахвърлиха отгоре му. Изгубих от очи нещастния испанец, ала след миг чух вик, изпълнен с ужас. Изгладнелите пленници в ямата го ядяха жив.

Вдигнах поглед тъкмо навреме, за да видя, че Ренко се навежда към мен.

— Хайде! — каза той, хвана ме за ръка и ме задърпа.

Изправих се и зърнах Басарио до отсрещния изход.

Наоколо гърмяха мускети и куршумите хвърляха яркооранжеви искри, когато рикошираха от каменния мост под нас.

В този момент случаен изстрел преряза едно от въжетата, които държаха квадратния блок.

Камъкът започна да се спуска надолу.

Басарио ужасено вдигна очи нагоре, после отново погледна Ренко.

— Не — ахна князът.

Вратата — на четиридесет крачки от нас, единственият изход от подземния зандан — се затваряше!

Прецених разстоянието и изчислих скоростта, с която камъкът се спускаше над квадратния отвор.

Нямаше шанс да успеем.

Изходът бе прекалено далеч, каменният блок се спускаше прекалено бързо. След секунди щяхме да сме затворени в подземието, хванати в капан и оставени на милостта на моите кръвожадни съотечественици, които точно в този момент тичаха по мрежата от мостове зад нас и стреляха с мускетите си.

Вече нищо не можеше да ни спаси.

Ренко очевидно не смяташе така.

Въпреки приближаващите войници, младият княз бързо се озърна наоколо и забеляза островръхия шлем на испанеца, който беше паднал в ямата под мен.

Той се хвърли към него, вдигна го и го хвърли странично към бързо затварящата се врата.

Въртейки се около оста си, шлемът се плъзна по мръсния под. Острият му връх хвърляше сребристи отблясъци под светлината на факлите.

Каменният блок продължаваше да се спуска, като стържеше по ръбовете на вратата.

Един метър.

Половин метър.

Тридесет сантиметра.

В този миг шлемът стигна до прага, вклини се между пода и камъка и го спря! Сега тънката плоча висеше на тридесет сантиметра над пода, опряна в острия стоманен ръб!

Смаяно погледнах Ренко.

— Как го направи? — попитах аз.

— Няма значение — отвърна князът. — Да вървим!

Едновременно се затичахме по моста и пресякохме откритото пространство до изхода, където ни чакаш§ Басарио. Разсеяно се зачудих защо престъпникът просто не е избягал, докато Ренко ме спасяваше. Може би смяташе, че с княза има по-голям шанс да оцелее. Или пък имаше друга причина…

Навсякъде в залата кънтяха изстрели от мускети. В същото време Ренко легна по гръб и се измъкна с краката напред през тясната пролука под каменната плоча. Аз го последвах, макар и не толкова грациозно. Тромаво се заизвивах навън. Озовах се в тунел с каменни стени.