Читаем Храмът на инките полностью

Той кимна към ръкописа в скута на Уилям.

— Успяхте ли да откриете къде е идолът?

— Не още.

— Тогава бързо ще ви обясня, за да можете да продължите работата си. На първо място, това, което ще ви кажа, е абсолютна тайна. Знаят я само шестнайсет души в страната и петима от тях са на този самолет. Ако споменете за нея пред някого след края на операцията, ще прекарате следващите седемдесет и пет години в затвора. Разбирате ли ме, професор Рейс?

— Аха.

— Добре. Две неща оправдават създаването на Супернова. Първата причина е следната. Преди осемнайсетина месеца беше установено, че финансирани от държавата немски учени тайно са започнали да работят по Супернова. Нашата реакция беше проста: щом те щяха да притежават такова оръжие, ние също нямаше да останем по-назад.

— Страхотна логика — подметна Рейс.

— Това е абсолютно същата логика, с която Опенхаймер е оправдал създаването на атомната бомба.

— Божичко, вие висите на гърба на колоси, господин полковник — сухо отвърна Рейс. — Ами втората причина?

— Професоре — каза Наш, — някога чували ли сте за човек на име Дитрих фон Холтиц?

— Не.

— Генерал Дитрих фон Холтиц е командвал германските сили в Париж по време на отстъплението от Франция през август четирийсет и четвърта. След като станало ясно, че Съюзниците ще превземат френската столица. Хитлер пратил на Холтиц заповед, преди да напусне Париж да постави хиляди запалителни устройства из целия град… и после да го взриви.

За негова чест, фон Холтиц не се подчинил на заповедта. Той не искал да остане в историята като човека, унищожил Париж. Но в случая е важна логиката, на която се основава заповедта на Хитлер. Щом той не можел да владее Париж, никой друг нямало да го притежава.

— Какво искате да кажете? — предпазливо попита Рейс.

— Професоре, Супернова е крачка напред в развитието на строго секретен стратегически план, който се осъществява вече петдесет години в американската външна политика. Планът „Холтиц“. Известно ли ви е, че през цялата Студена война флотът на Съединените щати имаше заповед в определени стратегически точки по света постоянно да бъдат разположени определен брой подводници с ядрени балистични ракети? Знаете ли каква беше целта на тези подводници?

— Каква?

— Капитаните им имаха съвсем проста заповед. В случай че Съветският съюз победи Съединените щати в неочакван или непредвиден сблъсък, те трябваше да обсипят с град от ядрени ракети не само съветски обекти, но и всички големи градове в Европа и Америка.

— Какво!

— Планът „Холтиц“, професор Рейс. Щом ние не можем да ги владеем, няма да ги притежава никой друг.

— Но това е в глобален мащаб… — смаяно промълви Уилям.

— Точно така. Вие сте абсолютно прав. И това е причината за създаването на Супернова. Съединените щати са най-силната държава на тази земя. Ако някой се опита да промени положението, ние ще го информираме, че имаме Супернова. Ако предприемат по-нататъшни стъпки и последва конфликт, в който Съединените щати бъдат победени или още по-зле, парализирани, ние ще взривим устройството.

Стомахът на Рейс се сви.

Дали всичко това беше истина? Дали ставаше въпрос за политика? Щом не можеше да контролира света, Америка щеше да го унищожи?

— Как сте могли да създадете такова нещо?

— Ами ако Китай реши да обяви война на Съединените щати, професор Рейс? Ами ако китайците спечелят? Искате ли в Америка да се установи китайски режим?

— Но вие предпочитате да умрете, така ли?

— Да.

— И да отнесете със себе си останалата част от света — прибави Рейс. — Вие трябва да сте най-ужасните губещи на земята.

— Даже да е така — промени тона си Наш, — в този случай действа законът за непреднамерените последствия. Новината за създаването на устройство, способно да унищожи планетата, изкара на повърхността други заинтересовани страни, страни, за които такова оръжие ще е силен коз за постигането на собствените им цели.

— Какви страни?

— Някои терористични групи. Хора, които ще държат света за заложник, ако се докопат до работеща Супернова.

— Ясно — рече Рейс. — И сега вашата Супернова е открадната, навярно от терористи.

— Точно така.

— Вие сте отворили кутията на Пандора, нали, доктор Наш?

— Да. Да, боя се, че имате право. И тъкмо затова трябва да намерим идола преди всички останали.



С тези думи Наш и Коупланд отново оставиха Рейс сам е ръкописа.

Той се опита да събере мислите си. В главата му цареше хаос. Супернова. Глобално унищожение. Терористични групи. Не можеше да се съсредоточи.

Уилям се отърси от това състояние, насили се да се концентрира и откри докъде е стигнал — мястото, в което Ренко и Алберто Сантяго току-що бяха избягали от обсадения Куско.

Рейс дълбоко си пое дъх, намести очилата си и за втори път потъна в света на инките.

ВТОРО ЧЕТЕНЕ

Ние се носехме в нощта — аз, Ренко и Басарио — пришпорвахме конете си и ги карахме да препускат по-бързо отвсякога. Защото испанците бяха по петите ни — Ернандо И неговите конници, които ни преследваха като псета.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аладдин. Вдали от Аграбы
Аладдин. Вдали от Аграбы

Жасмин – принцесса Аграбы, мечтающая о путешествиях и о том, чтобы править родной страной. Но ее отец думает лишь о том, как выдать дочь замуж. Среди претендентов на ее руку девушка встречает того, кому удается привлечь ее внимание, – загадочного принца Али из Абабвы.Принц Али скрывает тайну: на самом деле он - безродный парнишка Аладдин, который нашел волшебную лампу с Джинном внутри. Первое, что он попросил у Джинна, – превратить его в принца. Ведь Аладдин, как и Жасмин, давно мечтает о другой жизни.Когда две родственных души, мечтающие о приключениях, встречаются, они отправляются в невероятное путешествие на волшебном ковре. Однако в удивительном королевстве, слишком идеальном, чтобы быть реальным, Аладдина и Жасмин поджидают не только чудеса, но и затаившееся зло. И, возможно, вернуться оттуда домой окажется совсем не просто...

Аиша Саид , Айша Саид

Приключения / Фантастика для детей / Приключения для детей и подростков / Зарубежная литература для детей
Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза