Читаем Храмът на инките полностью

— Терористична организация, която се нарича Schutz Staffeln Totenkopfverbande — Отряд „Мъртвешка глава“ на СС. Те носят името на най-жестоките бойни части от Хитлеровия СС, които охраняваха нацистките концлагери през Втората световна война. Освен това се наричат „щурмоваци“14

— Щурмоваци ли? — попита Лорън.

— Те са елитна парамилитаристична сила от немски емигранти. Базата им се намира в нацистка крепост в Чили, наречена Колония Алемания. Създадена е в края на Втората световна война от бивш лейтенант от Аушвиц на име Одило Ерхарт.

Според оцелелите от концлагера Ерхарт бил психопат човек с биволско телосложение, който изпитвал удоволствие да убива. Комендантът на Аушвиц Рудолф Хьос явно го харесвал и през последните години от войната го протежирал. На двайсет и две годишна възраст Ерхарт бил повишен в оберщурмфюрер от СС, което се равнява на лейтенант. От този момент нататък, ако Хьос посочел някого, нещастникът мигновено се озовавал пред дулото на пистолета на Ерхарт.

Рейс мъчително преглътна.

— Според нашите данни — продължи Шрьодер, — сега Ерхарт трябва да е на седемдесет и пет години. Но неговата дума е закон за щурмоваците. Той носи най-високия чин в СС, оберстгрупенфюрер. Генерал.

Щурмоваците са особено отвратителна организация. Те се обявяват за унищожаване на всички негри и евреи, на демокрацията в целия свят, за възстановяване на нацисткото управление на обединена Германия и за налагане на властта на Herrenvolk, „господарската раса“, над всички народи.

— Възстановяване на нацисткото управление на Германия? Налагане на властта на господарската раса над всички народи? — смаяно възкликна Коупланд.

— Чакайте малко — каза Рейс. — Вие говорите за нацисти. През деветдесетте години.

— Да — отвърна Шрьодер. — Нацисти. Съвременни нацисти.

— Колония Алемания отдавна се смята за сигурно убежище на бивши нацистки офицери — потвърди Франк Наш. — През шейсетте там за кратко пребиваваше Айхман15.

Немецът кимна.

— Моравите, езерата и къщите в баварски стил на Колония Алемания са заобиколени с ограда от бодлива тел и стражеви кули. И денонощно се охраняват от въоръжени патрули и доберман пинчери.

Говори се, че по време на режима на Пиночет, Ерхарт позволил на диктатора да използва Колония Алемания като неофициален център за мъчения. Пращаните там хора просто „изчезвали“. И под закрилата на военния режим Ерхарт и неговата нацистка колония били неуязвими за служби като БКА.

— Добре — каза Наш, — тогава каква е ролята им в тази игра?

Виждате ли, хер Наш, точно това е проблемът — отвърна Шрьодер. — Щурмоваците имат Супернова.

— Щурмоваците имат Супернова? — безизразно повтори Наш.

— Да.

— Господи…

— Моля ви, хер Наш. Трябва да разберете. За двайсет години контратерористична дейност никога не съм се сблъсквал с група като щурмоваците. Те са добре финансирани, отлично организирани, имат строга йерархия и са абсолютно безпощадни.

Сред тях има войници и учени. Щурмоваците набират главно опитни войници, често дисциплинарно уволнени от бившата източногерманска армия или Бундесфера заради склонност към насилие. Хора като Хайнрих Анистазе, които владеят изкуството на терора, мъченията и убийството.

— Значи Анистазе е щурмовак? — учуди се Наш. — Бях останал с впечатлението, че работи в германското разуз…

— Вече не — горчиво отвърна Шрьодер. — След разпадането на източния блок го използвахме само за отделни „проблеми“. Но изглежда, че не сме го държали достатъчно здраво.

Анистазе е наемник, наемен убиец. Наскоро някой му предложи повече, отколкото му плащахме ние, и той предаде двама от офицерите си на врага.

Не се изненадахме, когато малко след този случай характерните му методи на убеждение започнаха да се срещат в инциденти, свързани с щурмоваците. Явно бързо се беше издигнал в йерархията им. Според нас вече е обергрупенфюрер. Генерал-лейтенант. Втори след самия Ерхарт.

— Копеле…

— Що се отнася до учените — сви рамене Шрьодер, — за тях се отнася същото. Щурмоваците примамват мнозина високообразовани специалисти, които работят по проекти, поддържащи колективното чувство за вина на съвременна Германия.

Например след падането на Берлинската стена източногерманските учени, които разработваха гранати с азотна киселина, предназначени да нанасят ужасни поражения, но не и да убиват жертвите, скоро си намериха нова работа. Щурмоваците постоянно търсят такива хора и са готови щедро да плащат за услугите им.

— Как? — попита Коупланд. — Как могат да си го позволят?

— Съвременното нацистко движение никога не е страдало от недостиг на средства, доктор Коупланд. — През деветдесет и четвърта БКА тайно провери една сметка в швейцарска банка, за която подозирахме, че е на нацистите. Според нашите изчисления щурмоваците разполагат с повече от половин милиард долара от продажби на безценни художествени произведения, откраднати по време на Втората световна война.

Половин милиард долара — ахна Рейс.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аладдин. Вдали от Аграбы
Аладдин. Вдали от Аграбы

Жасмин – принцесса Аграбы, мечтающая о путешествиях и о том, чтобы править родной страной. Но ее отец думает лишь о том, как выдать дочь замуж. Среди претендентов на ее руку девушка встречает того, кому удается привлечь ее внимание, – загадочного принца Али из Абабвы.Принц Али скрывает тайну: на самом деле он - безродный парнишка Аладдин, который нашел волшебную лампу с Джинном внутри. Первое, что он попросил у Джинна, – превратить его в принца. Ведь Аладдин, как и Жасмин, давно мечтает о другой жизни.Когда две родственных души, мечтающие о приключениях, встречаются, они отправляются в невероятное путешествие на волшебном ковре. Однако в удивительном королевстве, слишком идеальном, чтобы быть реальным, Аладдина и Жасмин поджидают не только чудеса, но и затаившееся зло. И, возможно, вернуться оттуда домой окажется совсем не просто...

Аиша Саид , Айша Саид

Приключения / Фантастика для детей / Приключения для детей и подростков / Зарубежная литература для детей
Библиотекарь
Библиотекарь

«Библиотекарь» — четвертая и самая большая по объему книга блестящего дебютанта 1990-х. Это, по сути, первый большой постсоветский роман, реакция поколения 30-летних на тот мир, в котором они оказались. За фантастическим сюжетом скрывается притча, южнорусская сказка о потерянном времени, ложной ностальгии и варварском настоящем. Главный герой, вечный лузер-студент, «лишний» человек, не вписавшийся в капитализм, оказывается втянут в гущу кровавой войны, которую ведут между собой так называемые «библиотеки» за наследие советского писателя Д. А. Громова.Громов — обыкновенный писатель второго или третьего ряда, чьи романы о трудовых буднях колхозников и подвиге нарвской заставы, казалось, давно канули в Лету, вместе со страной их породившей. Но, как выяснилось, не навсегда. Для тех, кто смог соблюсти при чтении правила Тщания и Непрерывности, открылось, что это не просто макулатура, но книги Памяти, Власти, Терпения, Ярости, Силы и — самая редкая — Смысла… Вокруг книг разворачивается целая реальность, иногда напоминающая остросюжетный триллер, иногда боевик, иногда конспирологический роман, но главное — в размытых контурах этой умело придуманной реальности, как в зеркале, узнают себя и свою историю многие читатели, чье детство началось раньше перестройки. Для других — этот мир, наполовину собранный из реальных фактов недалекого, но безвозвратно ушедшего времени, наполовину придуманный, покажется не менее фантастическим, чем умирающая профессия библиотекаря. Еще в рукописи роман вошел в лонг-листы премий «Национальный бестселлер» и «Большая книга».

Антон Борисович Никитин , Гектор Шульц , Лена Литтл , Михаил Елизаров , Яна Мазай-Красовская

Фантастика / Приключения / Попаданцы / Социально-психологическая фантастика / Современная проза