— Терористична организация, която се нарича Schutz Staffeln Totenkopfverbande — Отряд „Мъртвешка глава“ на СС. Те носят името на най-жестоките бойни части от Хитлеровия СС, които охраняваха нацистките концлагери през Втората световна война. Освен това се наричат „щурмоваци“14
— Щурмоваци ли? — попита Лорън.
— Те са елитна парамилитаристична сила от немски емигранти. Базата им се намира в нацистка крепост в Чили, наречена Колония Алемания. Създадена е в края на Втората световна война от бивш лейтенант от Аушвиц на име Одило Ерхарт.
Според оцелелите от концлагера Ерхарт бил психопат човек с биволско телосложение, който изпитвал удоволствие да убива. Комендантът на Аушвиц Рудолф Хьос явно го харесвал и през последните години от войната го протежирал. На двайсет и две годишна възраст Ерхарт бил повишен в оберщурмфюрер от СС, което се равнява на лейтенант. От този момент нататък, ако Хьос посочел някого, нещастникът мигновено се озовавал пред дулото на пистолета на Ерхарт.
Рейс мъчително преглътна.
— Според нашите данни — продължи Шрьодер, — сега Ерхарт трябва да е на седемдесет и пет години. Но неговата дума е закон за щурмоваците. Той носи най-високия чин в СС, оберстгрупенфюрер. Генерал.
Щурмоваците са особено отвратителна организация. Те се обявяват за унищожаване на всички негри и евреи, на демокрацията в целия свят, за възстановяване на нацисткото управление на обединена Германия и за налагане на властта на Herrenvolk, „господарската раса“, над всички народи.
— Възстановяване на нацисткото управление на Германия? Налагане на властта на господарската раса над всички народи? — смаяно възкликна Коупланд.
— Чакайте малко — каза Рейс. — Вие говорите за нацисти. През деветдесетте години.
— Да — отвърна Шрьодер. — Нацисти. Съвременни нацисти.
— Колония Алемания отдавна се смята за сигурно убежище на бивши нацистки офицери — потвърди Франк Наш. — През шейсетте там за кратко пребиваваше Айхман15
.Немецът кимна.
— Моравите, езерата и къщите в баварски стил на Колония Алемания са заобиколени с ограда от бодлива тел и стражеви кули. И денонощно се охраняват от въоръжени патрули и доберман пинчери.
Говори се, че по време на режима на Пиночет, Ерхарт позволил на диктатора да използва Колония Алемания като неофициален център за мъчения. Пращаните там хора просто „изчезвали“. И под закрилата на военния режим Ерхарт и неговата нацистка колония били неуязвими за служби като БКА.
— Добре — каза Наш, — тогава каква е ролята им в тази игра?
Виждате ли, хер Наш, точно това е проблемът — отвърна Шрьодер. — Щурмоваците имат Супернова.
— Щурмоваците имат Супернова? — безизразно повтори Наш.
— Да.
— Господи…
— Моля ви, хер Наш. Трябва да разберете. За двайсет години контратерористична дейност никога не съм се сблъсквал с група като щурмоваците. Те са добре финансирани, отлично организирани, имат строга йерархия и са абсолютно безпощадни.
Сред тях има войници и учени. Щурмоваците набират главно опитни войници, често дисциплинарно уволнени от бившата източногерманска армия или Бундесфера заради склонност към насилие. Хора като Хайнрих Анистазе, които владеят изкуството на терора, мъченията и убийството.
— Значи Анистазе е щурмовак? — учуди се Наш. — Бях останал с впечатлението, че работи в германското разуз…
— Вече не — горчиво отвърна Шрьодер. — След разпадането на източния блок го използвахме само за отделни „проблеми“. Но изглежда, че не сме го държали достатъчно здраво.
Анистазе е наемник, наемен убиец. Наскоро някой му предложи повече, отколкото му плащахме ние, и той предаде двама от офицерите си на врага.
Не се изненадахме, когато малко след този случай характерните му методи на убеждение започнаха да се срещат в инциденти, свързани с щурмоваците. Явно бързо се беше издигнал в йерархията им. Според нас вече е обергрупенфюрер. Генерал-лейтенант. Втори след самия Ерхарт.
— Копеле…
— Що се отнася до учените — сви рамене Шрьодер, — за тях се отнася същото. Щурмоваците примамват мнозина високообразовани специалисти, които работят по проекти, поддържащи колективното чувство за вина на съвременна Германия.
Например след падането на Берлинската стена източногерманските учени, които разработваха гранати с азотна киселина, предназначени да нанасят ужасни поражения, но не и да убиват жертвите, скоро си намериха нова работа. Щурмоваците постоянно търсят такива хора и са готови щедро да плащат за услугите им.
— Как? — попита Коупланд. — Как могат да си го позволят?
— Съвременното нацистко движение никога не е страдало от недостиг на средства, доктор Коупланд. — През деветдесет и четвърта БКА тайно провери една сметка в швейцарска банка, за която подозирахме, че е на нацистите. Според нашите изчисления щурмоваците разполагат с повече от половин милиард долара от продажби на безценни художествени произведения, откраднати по време на Втората световна война.
Половин милиард долара — ахна Рейс.