Храмът на инките

Просто казано, джобното динамо представляваше крачка напред в еволюцията на високотемпературната химическа технология. Резултат от тринадесетгодишни разработки, ръководени от ВС на САЩ и отдела за артилерийска техника на УСВП, М–22 използваше лабораторно създадени изотопи на елемента хлор и създаваше концентрирана взривна вълна с такава невероятна мощност, че буквално изпаряваше всичко в радиус от двеста метра от центъра на експлозията. Бяха предназначени за малки саботажни бойни групи, след чиито операции не трябваше да остават абсолютно никакви следи. Изотопната експлозия на М–22 отстъпваше по сила единствено на термоядрения взрив, но без вторични радиоактивни ефекти.

Демонако обаче знаеше също, че армията не е допуснала в разследването на случая външно участие.

Два дни след дръзкия грабеж военните следователи бяха получили информация за местонахождението на откраднатото оръжие и без да се посъветват с ФБР или ЦРУ, бяха пратили взвод зелени барети със заповед да атакуват щаба на нелегална парамилитаристична група в северната част на Айдахо. Загинаха десет души, имаше дванадесет ранени. Оказа се, че са сбъркали адреса. Нещо повече, това бе една от най-безобидните организации в района, по-скоро клуб на любители на оръжията, отколкото терористична група. В сградата не бяха открити изотопни експлозиви. АСГП и НОА13 бяха вдигнали вой до Бога.

Реактивните носители и зарядите така и не бяха открити.

Напълно очевидно, помисли си Демонако, президентът не искаше същото да се случи и сега. И тъкмо затова го бяха повикали.

— Е, какво искате да видя? — попита той.

— Ето това — отвърна Мичъл, извади нещо от джоба си и му го подаде.

Прозрачна найлонова торбичка за веществени доказателства.

В нея имаше окървавен куршум.

Демонако седна на една от масите и го разгледа.

— Откъде е изваден, от трупа на някой от охраната ли?

— Не — каза Мичъл. — От шофьора на микробуса, с който са влезли. Единственият, когото са убили с пистолет.

След като са го използвали, за да ги преведе през охраната на гаража — прибави капитан Еърънсън, — те са го застреляли от упор в главата.

— Визитна картичка — рече Демонако.

— Аха.

— Изглежда, че е с волфрамово ядро… — замислено каза агентът.

— И ние така смятахме — отвърна Еърънсън. — И доколкото ни е известно, само една терористична организация в Съединените щати използва такива патрони. Борците за свобода от Оклахома.

Демонако продължи да върти в ръцете си куршума.

— Вярно е, но Борците за свобода…

— … действат по този начин — прекъсна го капитанът. — Проникват в обектите като спецотряди, прострелват жертвите си в главата, крадат модерна военна техника.

— Явно и вие сте посещавали семинарите ми, капитан Еърънсън — отбеляза Демонако.

— Така е — потвърди Еърънсън, — но се смятам за специалист в тази област. Занимавал съм се с подобни групи в рамките на разузнавателните програми на флота. Трябва да държим под око тия хора, нали разбирате.

— Тогава знаете, че в момента Борците за свобода водят война за територия с тексасците — каза агентът.

Еърънсън намръщено прехапа устни. Очевидно нямаше представа. Уязвен от завоалираното ужилване, той сърдито го изгледа.

Демонако погледна двамата морски офицери през очилата си. Струваше му се, че не му казват всичко.

— Какво се е случило тук, господа?

Еърънсън и Мичъл се спогледаха.

— Какво искате да кажете? — попита Мичъл.

— Не мога да ви помогна, ако не знам точно какво се е случило тук. Например като начало какво е откраднато.

Еърънсън сбърчи лице.

— Целта им е било устройство, наречено Супернова. Знаели са къде е и как да стигнат до него. Знаели са всички кодове и са имали електронни карти. Движили са се прецизно и бързо като отлично координирана десантна част.

— Ударният отряд на Борците за свобода е добър, но не чак толкова, че да превземе такава сграда — каза Демонако. — Прекалено е малък, може би най-много двама-трима души. Ето защо атакуват по-уязвими цели — компютърни лаборатории, не особено важни държавни служби места, от които могат да откраднат техническа информация като електрически схеми или данни за орбитиращите сателити. Но най-важното е, че нападат само обекти, които са слабо охранявани. А не крепости като тази. Те са техноманиаци, не боен отряд.

— Но все пак са единствената група, която използва волфрамови патрони — настоя Еърънсън.

— Вярно е.

— Така че може да са преминали към по-мащабни операции — уверено заяви капитанът. — Вероятно се опитват да влязат в редовете на големите играчи.

— Възможно е.

— Възможно било — изсумтя офицерът. — Специален агент Демонако, сигурно не съм ви изяснил нещо. Откраднатото от тази сграда устройство е от изключително значение за бъдещата отбрана на Съединените щати. Ако попадне в лоши ръце, то може да доведе до катастрофални резултати. Вижте, в момента три взвода тюлени са готови да превземат три вероятни обекта на Борците за свобода. Но шефовете ми искат да са сигурни. Страх ги е от нов Балтимор. От вас чакаме само да потвърдите, че този грабеж може да е извършен единствено от тях.

— Ами… — започна Демонако.