Храмът на инките

Въпреки лошия си вкус, Демонако бе главен специален агент и ръководеше контратерористичния отдел на ФБР — пост, който заемаше вече четвърта година, главно защото знаеше за американския тероризъм повече от всеки друг.

Докато вървеше по коридора, Демонако видя на пода още един чувал. На стената над него имаше кърваво петно. Той прибави и този труп към сметката. Вече ставаха десет.

Какво се беше случило тук?

Той зави зад ъгъла и се озова пред малка група хора, застанали на входа на лабораторията в дъното на коридора.

Повечето от присъстващите, видя агентът, носеха съвършено колосани тъмносини флотски униформи.

Към него се приближи двадесетина годишен лейтенант.

— Специален агент Демонако?

В отговор той показа служебната си карта.

— Насам, моля. Капитан-лейтенант Мичъл ви очаква.

Младият лейтенант го въведе в лабораторията. Когато влезе, Демонако мислено отбеляза монтираните на стените камери, дебелите хидравлични врати и електронните ключалки.

Господи, това си беше истинска гробница.

— Специален агент Демонако? — попита иззад него мъжки глас. Той се обърна и видя красив офицер на около тридесет и пет години, висок, със сини очи и къса пясъчноруса коса. Сякаш направо слязъл от наборните плакати на флота, и кой знае защо му се стори странно познат.

— Да, аз съм Демонако.

— Капитан-лейтенант Том Мичъл. Криминална следствена служба на военноморския флот.

КСС на ВМФ, помисли си агентът. Интересно.

Когато пристигна на Феърфакс Драйв, той не обърна никакво внимание на патрулите от флота, които пазеха на входа. Въоръжените сили често охраняваха някои федерални сгради във Вашингтон. Например охраната на Форт Мийд, централата на У НС11, бе поверена на армията, а тази на Белия дом — на морската пехота. Нямаше да се изненада, ако УСВП се пазеше от флота. Което би могло да обясни флотските униформи.

Но не. Присъствието на КСС означаваше нещо съвсем друго. Нещо, което надхвърляше обикновените проблеми с охраната на федерална сграда. Нещо вътрешно…

— Не знам дали ме помните — каза Мичъл, — но преди около шест месеца слушах вашия семинар в Куонтико. „Втората поправка12 и разрастването на парамилитаристичните групи“.

Ето къде го беше виждал.

На всеки три месеца Демонако провеждаше семинар в Куонтико за терористичните организации в Съединените щати. Лекциите му очертаваха структурата, методите и философията на по-организираните парамилитаристични групи в страната като Патриотите, Бялата арийска съпротива и Тексаската републиканска армия.

След атентата в Оклахома сити и кървавата обсада на базата за ядрено оръжие в Амарило, Тексас, семинарите на Демонако придобиха изключително значение. Особено във въоръжените сили, тъй като техните бази и сградите, които охраняваха, често ставаха мишени на терористични действия.

— С какво мога да ви помогна, капитан Мичъл? — попита агентът.

— Ами, на първо място, всичко, което видите и чуете в тази стая, е строго секрет…

— Какво искате от мен? — Демонако бе известен с нетърпимостта си към глупости.

Мичъл дълбоко си пое дъх.

— Както виждате, през по-предишната нощ тук е имало… хм… инцидент. Убити са седемнайсет души от охраната и е откраднато извънредно важно оръжие. Имаме основание да смятаме, че е замесена американска терористична организация, поради което ви повикахме…

— Той ли е? Той ли е? — някъде наблизо се разнесе дрезгав глас.

Демонако се обърна и видя капитан със сурово лице, сиви мустаци и сива къса коса, който бързо се приближаваше към тях.

Капитанът стрелна Мичъл с гневен поглед.

— Казах ти, че това е грешка, Том. Проблемът е вътрешен. Няма нужда да намесваме ФБР.

— Специален агент Демонако — рече Мичъл, — това е капитан Върнън Еърънсън. Капитан Еърънсън ръководи следствието…

— Обаче изглежда, че капитан-лейтенант Мичъл явно е от ония, които искат случаят да се разреши по-бавно, отколкото трябва — прекъсна го Еърънсън.

Демонако прецени, че Върнън Еърънсън е няколко години по-възрастен и поне едно десетилетие по-циничен от своя подчинен.

— Нямах избор, господин капитан — отвърна Мичъл. — Президентът настоя…

— Президентът настоял… — изсумтя Еърънсън.

— Каза, че не искал да се повтори инцидентът на балтиморската магистрала.

Аха, помисли си Демонако. Значи това беше.

На Коледа през 1997-ма необозначен товарен камион на УСВП, пътуваш от Ню Йорк за Вирджиния, бе ограбен на балтиморската околовръстна магистрала. Бяха откраднати шестнадесет реактивни носители J–7 и четиридесет и осем прототипа експлозивни заряди — тръбички от хром и пластмаса, които приличаха на обикновени лабораторни епруветки.

Ала това не бяха обикновени заряди. Официално се наричаха изотопни експлозиви М–22, но в УСВП бяха известни като „джобното динамо“.