Храмът на инките

Докато големият джип бясно подскачаше по неравната повърхност, котката на капака сякаш не забелязваше движението. Демоничният звяр просто изви глава от стъклото и пъхна вътре лапа в опит да достигне Рейс.

Той от своя страна се притискаше колкото може по-назад на седалката и не вдигаше крак от педала.

Колата попадна в дупка, подскочи във въздуха и отново се стовари на земята. Котката все още бе на капака и продължаваше да протяга нокти към Рейс, докато бронираният джип неовладяемо летеше назад по мократа улица.

— Уил! Внимавай! — извика Лорън.

— Какво има?

— Зад нас!

Ала Рейс не гледаше назад.

Следеше адското изчадие, което се мъчеше да го изкорми.

Уил! Спри! Ще паднем в реката!

Той се сепна.

В реката ли?

Уилям хвърли поглед към огледалото и зърна черната вода зад тях, зърна един от американските хеликоптери в плитчината точно на техния път!

Рейс завъртя волана, ала нямаше смисъл. В опитите си да се избави от котката, отдавна беше изгубил управлението на джипа.

Той удари спирачки, но колелата просто престанаха да се въртят и се плъзнаха по калта. И преди да осъзнае какво става, колата изхвърча от брега.

Джипът описа висока изящна дъга във въздуха и тежко се заби със задната си част в стъклената кабина на хюито. Котката се изплъзна от предния капак и със силен плясък падна във водата.

След секунди кайманите бяха отгоре й.

Като надаваше отчаян рев, звярът се мъчеше да се съпротивлява, докато накрая те надделяха и го замъкнаха на дъното.

Край брега остана странен хибрид между джип и хеликоптер, който се носеше полупотънал в реката на пет-шест метра от брега.

Цялата предна част на кабината на хюито беше разбита и бронираната кола смешно стърчеше от нея. Витлото и опашката на вертолета обаче не бяха засегнати от сблъсъка. Двете перки се издигаха високо — неподвижни, ала невредими.

Рейс полагаше всички усилия да запази самообладание.

Мазна зеленикава вода плискаше в стъклото отляво и през пукнатините се процеждаха капки. Самият прозорец приличаше на един от онези аквариуми, в които се вижда и над, и под повърхността.

Само че този аквариум сякаш беше от самия ад.

Уилям видя коремите на не по-малко от пет огромни каймана, които плуваха право към него, размахвайки опашки зад себе си.

И не бе само това. През голямата дупка на предното стъкло шуртеше силна струя вода, лееше се върху дънките му и образуваше дълбока локва в краката му.

Уолтър Чеймбърс учестено дишаше.

— Господи, Боже мой! О, божичко!

Габи Лопес имаше кървава рана над лявото око. Навярно си беше ударила главата при сблъсъка с хеликоптера.

— Трябва да се махнем оттук! — извика Лорън.

— Мислиш ли? — попита Рейс. В същия момент през дупката пред него се плъзна голяма сребриста риба с остри зъби и падна в скута му.

Някъде отляво се разнесе силен удар. Джипът рязко се наклони настрани и Уилям едва не изхвърча от седалката.

Той се обърна и видя до левия прозорец огромното тяло на черен кайман, който свирепо го гледаше през напуканото стъкло!

— О, не! — изпъшка Рейс.

Гигантското влечуго се отдръпна назад.

— О, не…

— Какво става? Какво става? — уплашено попита Уолтър Чеймбърс.

— Кайманът ще се блъсне в нас! — извика Рейс и припряно започна да се прехвърля на задната седалка. — Бързо, Уолтър! Бързо!

Антропологът незабавно последва примера му и в същия момент кайманът се стрелна напред. След миг предният ляв прозорец избухна навътре и стъклата полетяха във всички посоки.

Дъждът от остри парченца светкавично беше последван от люспестото тяло на влечугото, което се вмъкна през дупката в предната част на джипа заедно с нахлулата вътре вода.

Кайманът изпълни цялото пространство. Рейс изтегли краката си на задната седалка само секунда преди зъбатите челюсти да се затворят.

Уолтър Чеймбърс нямаше този късмет. Той не успя да се отдръпне навреме. Чудовището силно се блъсна в краката му и ги прикова към предната дясна врата.

Антропологът изкрещя. Кайманът се извиваше и сумтеше, мъчеше се да го захапе.

От задната седалка Рейс виждаше само грамадния брониран гръб и дългата опашка, която яростно се размахваше насам-натам.

После неочаквано — и толкова бързо, че Уилям ужасено ахна гигантският кайман измъкна Чеймбърс през прозореца, през който бе влязъл.

— Неееее! — извика нещастният учен, докато изчезваше под повърхността на реката.

Рейс и Лорън се спогледаха.

— Какво ще правим сега? — извика тя.

„Откъде да знам, по дяволите?“ — помисли си Уилям, докато се озърташе наоколо.

Предната част на колата бързо се пълнеше с вода. Джипът се накланяше наляво и постепенно потъваше в реката.

— Трябва да се измъкнем оттук, преди да се удавим! — каза той. Бързо! Отвори прозореца! Мисля, че вече не сме заключени!

Водата започна да прелива отзад и Лорън отвори прозореца си. Дясната половина на колата бе по-нависоко и отвън нахлу само студен нощен въздух.

После през предния ляв прозорец внезапно се плъзна втори кайман и се стовари във водата, събрала се в предната половина на джипа.

— Бягай! — извика Рейс. — Качи се на покрива!