Храмът на инките

Войниците се втурнаха към хеликоптерите, но те бяха прекалено малки — имаше място само за пилот и стрелец.

Първият „Апачи“ се издигна във въздуха, тъкмо когато един ужасен командос скочи на ската му и отвори вратата. Ала преди да успее да се покатери вътре, една от котките се хвърли след него, изблъска го и се вмъкна в кабината, размахвайки дългата си опашка.

След миг от прозорците плисна кръв и увисналият на три метра над земята хеликоптер сякаш полудя.

Той рязко се наклони надясно към другия „Апачи“ и шестцевната картечница под носа му внезапно обсипа селото с автоматичен огън.

Навсякъде полетяха трасиращи куршуми.

Предното стъкло на джипа се покри с паяжина от пукнатини.

Рейс инстинктивно се наведе. В този момент обаче видя, че от задната част на един от хюитата, завързан на речния бряг, избухват оранжеви искри от рикошети.

И тогава от ракетния отсек на обезумелия немски хеликоптер като фойерверки в небето се стрелнаха две ракети „Хелфайър“.

Едната улучи близка каменна колиба и я взриви, докато другата просто полетя по главната улица на Вилкафор, насочи се право към огромния хидроплан Ан–111 и изчезна през спуснатата товарна рампа.

Следващата секунда не се случи нищо.

И после гигантската машина избухна. Експлозията беше чудовищна. Стените на хидроплана се пръснаха. Той рязко се наклони наляво и започна да потъва в реката, като бавно се отдалечаваше по течението.

Междувременно хеликоптерът, който всяваше целия този хаос, продължаваше да се приближава към своя близнак. Вторият „Апачи“ отчаяно се опитваше да избяга, ала бе прекалено късно. Перките на първия се блъснаха в бързо въртящото се витло на втория и въздухът се изпълни с пронизително металическо стържене.

Перките на първия „Апачи“ кой знае как пробиха горивните резервоари на втория и двата хеликоптера бяха обгърнати от огромно оранжево огнено кълбо, което се понесе по главната улица на Вилкафор.

Рейс извърна очи от ужасната сцена и погледна Уолтър Чеймбърс, който седеше до него.

— Господи, Уолтър, видя ли това?

Антропологът не му отговори.

Рейс се намръщи.

— Уолтър? Какво…

Мъррр.

Уилям се вцепени.

После по-внимателно се вгледа в лицето на Чеймбърс. Очите на дребния учен бяха разширени и той като че ли беше затаил дъх.

И освен това се взираше в нещо над рамото на Рейс.

Уилям бавно, съвсем бавно се обърна.

До прозореца стоеше една от котките.

Точно до прозореца!

Черната й глава бе огромна и закриваше целия прозорец. Гигантското същество просто гледаше Рейс с тесните си жълти очи.

И пак измърка. Гърлено, вибриращо ръмжене.

Мъррр.

Уилям видя издигащите се и спадащи гърди, видя дългите бели кучешки зъби, които стърчаха над долната устна на звяра. Изведнъж животното изсумтя и едва не накара Рейс да припадне от ужас. В следващия момент целият джип под него се разтърси.

Той се обърна.

Друга котка току-що беше скочила върху предния капак!

Тя стоеше с широко разкрачени предни лапи, разярените й жълти очи се взираха в Рейс и Чеймбърс и сякаш проникваха в самата им душа.

Уилям докосна ларингофона си.

— Хм, Ван Люън. Там ли си?

Никакъв отговор.

Черната котка на капака бавно и зловещо пристъпи напред. Ноктите й дращеха по стоманата. В същото време звярът от лявата страна на джипа побутна вратата с нос, сякаш за да провери здравината й.

Рейс отново почука по микрофона си.

— Ван Люън!

— Виждам ви, професоре — разнесе се в слушалката му гласът на сержанта. — Виждам ви.

Уилям се озърна и видя БТР-а съвсем близо на главната улица.

И точно в този момент черната котка на предния капак строши напуканото стъкло на колата!

Гигантската лява лапа на звяра спря само на пет сантиметра от козирката на шапката на Рейс.

— Ван Люън!

— Добре! Добре! Бързо! Погледнете под таблото! — каза сержантът. — До педала за газта. Потърсете черен гумен бутон.

Рейс се наведе.

И го откри.

— За какво е?

— Просто го натиснете!

Уилям натисна копчето и двигателят на джипа изрева.

Вече не бяха безпомощно приковани тук! Рейс не знаеше как е станала тази магия и не го интересуваше, стига моторът да не спираше.

Той бързо се изправи изпод волана и се озова право пред широко разтворената паст на черната котка!

Чудовището му изръмжа — диво, яростно. Беше толкова близо, че горещият му зловонен дъх обливаше лицето на Рейс. Голямата котка се извиваше и се опитваше ла се промъкне през дупката, която бе пробила в стъклото, за да се добере до човешката плът в колата.

Уилям прилепи гръб до облегалката, колкото може по-надалеч от страховитите зъби на животното. Той се обърна наляво и видя ужасните челюсти на другата котка, които се приближаваха към него с поразяваща скорост!

Второто чудовище се блъсна в прозореца и джипът се разтърси под тежестта му. По стъклото бързо плъзнаха пукнатини.

Ала двигателят продължаваше да работи и нищо друго нямаше значение. Откъснат от вцепенението си, Рейс светкавично хвана скоростния лост, превключи на някаква предавка — не знаеше коя — и настъпи газта до дупка.

Джипът се стрелна назад по калната главна улица на Вилкафор.

Господи! Беше попаднал на задната!