Храмът на инките

Докато хората му тичаха във всички посоки, Колб проучваше района наоколо.

Експлозивите С–2 на входа бяха извадени и заменени с въжета, групата за влизане бе готова и пред портала беше монтирана дигитална камера, която щеше да документира отварянето на храма.

Колб доволно кимна.

Бяха готови.

Дъждът глухо трополеше по покрива на джипа.

Рейс унило седеше зад волана. До него бе Уолтър Чеймбърс. Лорън и Габи Лопес стояха отзад.

Уилям виждаше през предното стъкло, че немците в селото са се събрали около телевизионен монитор и напрегнато гледат нещо.

Той се намръщи.

После забеляза, че на таблото на джипа също има малък екран — на мястото на радиото в обикновените коли. Рейс се зачуди дали двигателят, който войникът беше изключил, е свързан с електрическата система. И натисна бутона на миниатюрния телевизор, за да провери.

На екрана бавно се появи образ.

Немците в храма, които се бяха струпали около портала. По тонколоните се чуваха гласовете им:

— Ich kann nicht glauben, dass sie Sprengstoff verwenden wollten. Es konnte das gesammte Gebaude zum Einsturz gebracht haben. Machen Sie die Seile fest…

— Какво казват? — попита Лорън.

— Махат експлозивите, които поставихте около камъка — отвърна Рейс. — Смятат, че взривът ще разруши цялата сграда. Вместо това ще използват въжета.

Разнесе се женски глас, който бързо говореше на немски.

Рейс им преведе думите:

— Опитайте се да се свържете с щаба. Кажете им, че сме пристигнали в храма и че сме се пленили американски войници. Очакваме заповеди…

После жената каза още нещо.

— … Was ist mit dem anderen amerikanischen Team? Wo sind die jetzt?6

Какво ставаше, по дяволите, помисли си Рейс.

„Das andere amerikanische Team?“7 Отначало реши, че не я е чул правилно.

Но беше сигурен, че не е така.

Само че това просто нямаше…

Рейс не преведе изречението на другите.

Немците на екрана опасваха с въжета камъка на портала.

— Alles klar, macht Euch fertig…

— Добре, пригответе се.

Войниците опънаха въжетата.

— Zieht an!

— Дърпайте!

Въжетата се опънаха и камъкът бавно се задвижи, издавайки силен стържещ звук.

Осем командоси теглеха въжетата и повдигаха плочата от мястото, на което бе лежала в продължение на четиристотин години.

Зад нея се разкри мрачен тунел.

Гюнтер Колб пристъпи напред и се втренчи в тъмната вътрешност на храма.

Видя широко каменно стълбище, което се спускаше надолу към огромната подземна сграда.

— Добре — каза на немски той. — Групата за влизане. Ваш ред е.

В джипа Рейс се обърна към Лорън.

— Влизат.

Петима командоси в пълно снаряжение се приближиха до входа.

Водени от жилест млад капитан на име Курт фон Дирксен, те спряха при Колб.

— Не усложнявайте нещата — каза на Дирксен генералът. — Намерете идола и веднага се връщайте…

В този момент във въздуха наоколо ненадейно се разнесе пронизително свистене.

Нещо дълго и остро се заби в мъха на стената точно до главата на Колб!

Той смаяно го погледна.

Беше стрела.

От тонколоните на миниатюрния телевизор заехтяха викове. Събралите се около храма немски войници бяха обсипани с дъжд от стрели.

— Was zum Teufel!8

— Duckt Euch! Duckt Euch!9

— Какво става? — Лорън се наведе напред.

Удивен, Рейс се обърна към нея.

— Изглежда, че ги нападат.

Оглушителен грохот на автоматичен огън отново обгърна върха на кулата.

Всички немски командоси стояха около отворения портал на храма с лице навън и се целеха в източника на смъртоносните стрели — ръба на огромния кратер.

Гюнтер Колб се взираше в мрака под прикритието на стените на входа и търсеше врага.

И го видя.

Видя тъмни фигури, скупчени в края на кратера.

Бяха петдесетина — слаби мъже, които изстрелваха примитивни дървени стрели срещу немските войници.

„Какво е това, по дяволите?“ — помисли си генералът.

Рейс смаяно слушаше гласовете, които се носеха от тонколоните на телевизора.

— Първа група! Какво става при вас?

— Атакуват ни! Повтарям, атакуват ни!

— Кой?

— Приличат на индианци! Повтарям. Индианци. Туземци. Обстрелват ни от горния край на кратера! Но като че ли вече ги отблъскваме… Чакайте. Не, чакайте малко. Те се връщат. Връщат се.

След миг тракането на автоматите утихна и настъпи тишина.

Нищо.

Пълно мълчание.

Немците на екрана предпазливо се озъртаха, оръжията им димяха.

Рейс и Чеймбърс се спогледаха.

— Местно племе в района — каза Уилям.

Гюнтер Колб издаваше заповеди.

— Хорген! Отведи хората горе и обкръжи ръба на кратера! — Той се обърна към фон Дирксен. — Добре, капитане. Можете да влезете в храма.

Петимата от групата на младия капитан се събраха пред отворения портал.

Той зееше пред тях, мрачен и заплашителен.

Капитан фон Дирксен предпазливо пристъпи с автомат в ръка и застана на прага пред широкото каменно стълбище, което водеше във вътрешността на храма.

— Виждам каменни стъпала — каза по ларингофона си той. — Слизам…

— … по стълбището — разнесе се по тонколоните в джипа гласът на фон Дирксен.

Рейс напрегнато се взираше в петимата командоси, които един по един изчезнаха под нивото на пода. После не се виждаше нищо друго, освен пустият каменен портал.