Клуб „Кемъл“

Придружена от губернатора и шефката на кабинета, първата дама бавно стана от мястото си и започна да поздравява хората. Грей също стана и хвърли разсеян поглед към тълпата. Приличаше на човек, който предпочиташе да е на всяко друго място, но не и тук. После изведнъж застина и се вторачи в лицето на Оливър Стоун, който беше сред множеството.

Понечи да каже нещо, но от гърлото му не излезе звук.

Агентът вляво от президента пръв забеляза, че става нещо. Президентът не изглеждаше добре. По челото му избиха капчици пот. Понечи да ги избърше, но ръката му промени посоката на движението си и се притисна в гръдния кош.

— Сър? — разтревожено извика агентът.

— Нещо ми става… — промърмори задъхано президентът и в очите му се появи паника.

Агентът светкавично приближи към устата си микрофона, прикачен към китката му.

— Гарванов нокът се чувства зле! — напрегнато докладва той, използвайки кодовото име на президента. — Повтарям, Гарванов но…

Не довърши изречението си, тъй като изведнъж се свлече на земята. Подобна беше съдбата на шестимата агенти и петимата полицаи, които обкръжаваха президента, всички покосени от първия залп.

— Стрелба! — изкрещяха едновременно десетина други агенти и екипът на Сикрет Сървис светкавично зае позиция за кръгова отбрана.

Хората панически се пръснаха в различни посоки, опитвайки се да избяга от ужасната вълна на насилие, която връхлетя площада.

Четирима от арабските стрелци бяха убити за десетина секунди от снайперистите, заели позиция по околните дървета. Попаденията им бяха истинско чудо предвид суматохата.

После, понесени от тълпата, трима федаини се устремиха към автомобилите на делегацията. Всеки от тях запали по една клечка кибрит и я доближи до пакета, скрит под дрехата му. Секунда по-късно и тримата се превърнаха в живи факли. Единият се мушна под линейката, която бързо бе обхваната от пламъци.

Дузина агенти, пръснати из тълпата, дотичаха и образуваха жива верига около президента, който се беше свлякъл на земята с тебеширено бяло лице. Петима от тях бяха пометени от втория залп. Останалите грабнаха президента и го понесоха към „Звяра“, движейки се бързо и в абсолютен синхрон. Гледани отстрани, те приличаха на някакво многокрако механично насекомо. Двама от тях също бяха улучени от куршуми и паднаха на метър от Едуард Белами, личния лекар на президента, който беше повален още при първия залп.

До „Звяра“ се добраха едва двама от агентите, закриващи с телата си президента. Неколцина полицаи се втурнаха да им помогнат, но почти всички бяха пометени от точния огън на невидимите стрелци. Останалите полицаи се опитваха да удържат обезумялата тълпа, която прескачаше парапетите и задръстваше изходите.

Още трима стрелци получиха куршуми в главите от снайперистите, които бяха напуснали укритията си и тичаха към президентската лимузина, принудени да си пробиват път през обезумялата тълпа.

Започна атаката и на втората група федаини, в резултат на която пламнаха още няколко автомобила от кортежа.

Картър Грей стоеше на трибуната, вкаменен и ням. Смайването му от присъствието на Оливър Стоун бе заменено от ужаса на това, което ставаше пред очите му. Съпругата на президента крещеше името на мъжа си, но гласът й потъваше в писъците на тълпата. Трима агенти на Сикрет Сървис с извадени пистолети бяха оформили щит около началничката на кабинета и самия Грей. Губернаторът бе имал нещастието да слезе от подиума и беше пометен от тълпата, станала почти толкова опасна, колкото стрелците и живите факли. А самият блиндиран подиум скърцаше под напора на хиляди тела, търсещи път към спасението.

Докато траеше речта, Кейт, Аделфия и членовете на клуб „Кемъл“ продължаваха да си пробиват път напред. И когато Бренан свърши, те се намираха само на два реда от въжетата. Точно там Рубън Роудс се оказа рамо до рамо с един от стрелците, които първи откриха огън. Но до момента на изстрела той не забеляза нищо, защото беше загледан в един от огромните телевизионни екрани, който показваше как президентът се ръкува с приветстващите го хора. Когато до него проехтя изстрел, той инстинктивно изкрещя „Стрелба!“, изви ръката на стрелеца и изтръгна оръжието му. В следващата секунда мъжът падна мъртъв, улучен в главата от свръхзвуков куршум. Рубън захвърли пистолета, сграбчи ръцете на Аделфия и Кейт и ги помъкна след себе си. Останалите членове на клуба „Кемъл“ енергично започнаха да си пробиват път назад към парапетите.

— Бързо, по-надалеч! — изкрещя Стоун.

Докато тичаше, Кейт извръщаше глава към „Звяра“, напразно опитвайки се да зърне Алекс. В следващата секунда тълпата я погълна.

* * *

Алекс реагира светкавично още при първите изстрели. Измъкна пистолета си и се втурна към групичката агенти, които носеха отпуснатото тяло на президента към блиндираната лимузина. Без никакво колебание зае мястото на един от улучените и помогна да го напъхат в колата. Двама от агентите влязоха заедно с него, а трети се спусна към шофьорското място, но изведнъж се свлече на тревата, улучен от куршум.