Клуб „Кемъл“

Без да губи нито секунда, Алекс се спусна към предната врата, грабна ключовете от седалката и завъртя стартера. Ръката му натисна клаксона едновременно с десния крак, който здраво настъпи газта. За щастие повечето хора се бяха разпръснали по-надалеч от автомобилите и се блъскаха при изходите в другия край на площада. Пред очите му се появи благословено празно пространство и той насочи тежката машина натам. Подчинявайки се на натиска на обувката 46-и номер, мощният мотор реагира като ужилен и лимузината се стрелна по посока на съседния паркинг и улицата отвъд него. Принуден да слаломира покрай панически бягащите хора, Алекс закачи задницата на някакъв пикап, но продължи, без да намалява скоростта.

С крайчеца на окото си забеляза, че и други коли от колоната го последваха. Миг преди първата от тях — патрулка на щатската полиция — да стигне до изхода, последният от федаините се самозапали и се хвърли пред нея. Полицаите успяха да изскочат навреме, но колата бързо се превърна в огнено кълбо и безнадеждно блокира пътя на останалите коли от кортежа.

Двамата агенти в задната част на „Звяра“ се бяха надвесили над Бренан.

— Мисля, че е получил инфаркт, давай към болницата! — изкрещя единият от тях.

Президентът се гърчеше от болки, притискайки гърди с дясната си ръка.

— Доктор Белами? — подхвърли през рамо Алекс.

— Убиха го.

И линейката е взривена! Алекс погледна в огледалцето за обратно виждане и установи, че зад тях няма никой. Кавалкадата от двайсет и седем автомобила се беше смалила до един-единствен. Той стисна волана и насочи вниманието си към пътя. Мърси Хоспитал се намираше на десет минути път, но Алекс беше решен да ги съкрати на пет. Помоли се президентът да издържи и продължи да натиска газта.

53

Черният хеликоптер се носеше над зеления пейзаж на Пенсилвания. Без да отделя очи от сателитния телевизор, Том Хемингуей продиктува на пилота точните координати на мястото за приземяване. Събитията се развиваха по план, но напрежението не го напускаше вероятно поради факта, че се случваха в реално време. Хиляди пъти си беше представял операцията до най-незначителните детайли, но действителността се оказа далеч по-драматична. В крайна сметка изключи телевизора, защото не можеше да гледа повече.

Джамила караше с висока скорост по улиците в централната част на Бренан. Направи ляв завой, после веднага сви вдясно. Намали скоростта и вкара микробуса в тясна алея. Децата се смееха и закачаха на задната седалка. Тя им хвърли бегъл поглед и натисна спирачката.

Широката врата на гаража се вдигна и един мъж й направи знак да влиза. Тя побърза да се подчини. Вратата бързо се спусна зад нея.

От тясна уличка близо до Мърси Хоспитал изскочи трактор с ремарке, който направи опит да завие в западна посока, но моторът му изведнъж заглъхна. Водачът слезе от кабината и вдигна капака. Ремаркето препречваше уличката и в двете посоки.

Няколко пресечки по-надолу по същата улица „Звяра“ взе завоя на две колела. Алекс с мъка удържа тежкия волан и отново натисна газта до дъно. Добре би било, ако имаше поне една патрулна кола да му разчиства пътя. Надяваше се, че входните и изходните артерии на града вече са блокирани и всички налични подкрепления са се насочили към площада.

„Звяра“ се стрелна покрай някаква пресечка, в дъното на която се виждаше старата водна кула на Бренан, на която се развяваше американското знаме. Част от улицата беше преградена с оранжеви конуси и найлонови ленти, поставени едва преди половин час от двама мъже с кафяви гащеризони. Пешеходците бяха принудени да минават по съседните улици, но никой не знаеше какво точно ще се ремонтира тук. Малко след като „Звяра“ напусна района, предните носещи колони на водната кула се взривиха, тя рязко се наведе напред и рухна напряко на улицата. От утробата й се изляха близо петдесет тона вода, престояла там в продължение на години. Улицата се оказа напълно откъсната от останалите.

Десет секунди по-късно от разни офис сгради на главната улица забълваха кълба дим, включиха се противопожарни аларми. Това беше дело на инженера и химика от арабски произход, които се бяха погрижили да заложат димни бомби на скрити места в сградите. Малцината бизнесмени, които бяха предпочели работните си места пред празничния площад, изскочиха на улицата и панически се разбягаха.

Алекс натисна спирачките пред главния вход на болницата. Задните врати се отвориха и двамата агенти изнесоха сгърченото тяло на президента. Но още преди да стигнат стъпалата, бяха улучени от снайперистите, скрити в отсрещната сграда. Президентът рухна на тротоара, на няколко крачки от лимузината.

— Мамка му! — изкрещя Алекс, измъкна се през дясната врата и включи радиостанцията си. — Снайперисти в болницата! Снайперисти в болницата! Попаднахме в капан! Повтарям, попаднахме в капан! Агентите са мъртви!

Даваше си ясна сметка, че трябва да вкара Бренан в болницата. Огледа сградата пред себе си, после бавно се обърна в обратна посока. И ги видя: дулни пламъци, които излетяха от един прозорец на шестия етаж.