Клуб „Кемъл“

Миг след експлозията и черните облаци дим, които я последваха, Алекс се просна по корем и запълзя напред. Изпита замайващото усещане, че плува под вода, но острата задушлива миризма предизвикваше гадене в стомаха му. Блъсна се в нещо меко и живо, но когато посегна да го сграбчи, то вече не беше там. Извърна се и запълзя след отдалечаващите се стъпки — сигурни и премерени. Как е възможно човек да се движи толкова уверено в тая тъмница, учуди се той, после изведнъж се сети: този човек си е сложил противогаз, а стабилната му походка се дължи на предварително измереното разстояние, най-вероятно в крачки. Той самият беше тренирал такова придвижване в базата „Белтсвил“.

Запромъква се напред с максимална бързина. Стъпките изведнъж заглъхнаха и той удвои усилията си, плъзгайки се като змия, устремена към плячката си. Няколко секунди по-късно с облекчение установи, че стъпките отново се долавят ясно. Чу отварянето и затварянето на врата и се извъртя в посока на звука, опипвайки стената. Не след дълго ръката му опря в металната врата, надигна се и потърси бравата. Но вратата не помръдна. Той извади пистолета си и изстреля няколко куршума на височината на кръста си. Един от тях улучи ръкохватката, железният прът се плъзна надолу и вратата, водеща към стълбище за надолу, се отвори. Той ускори движението й с рамо и излетя през рамката. Тук димът беше значително по-разреден, но пак беше тъмно. Вероятно някой си беше направил труда да изключи централното захранване.

Алекс се изправи, напипа парапета и започна да се смъква по невидимите стълби. Но почти веднага пропусна някакво стъпало, падна и се претърколи на междинната площадка. Окървавен и натъртен, той бързо се надигна, напипа парапета и продължи спускането. Паниката го обземаше все по-силно. Започна да прескача стъпалата по две и като по чудо стигна до приземието, без да падне. Хукна по тъмния коридор и излетя на рампата в момента, в който Аднан се качваше в паркираната под нея линейка. Беше почти сигурен, че президентът е в задната й част.

Нямаше време за предупредителни викове, нямаше време за прицелване. Просто вдигна пистолета си и натисна спусъка. Куршумът попадна в ръката на Аднан, който се обърна и отвърна на огъня. Алекс се хвърли встрани, за да се предпази, и тялото му се претърколи по бетонните стъпала към асфалтирания заден двор. Успя да стъпи на крака в момента на приземяването и отново натисна спусъка. Миг по-късно куршумът на Ахмед, изстрелян от шофьорското място, издрънча в областта на ребрата му. За щастие Ахмед бе използвал малокалибрено оръжие, което не притежаваше достатъчно мощ, за да пробие кевларната му жилетка. Но Алекс изпита чувството, че го е ударил Мохамед Али. Нададе болезнен вик и се свлече на земята в момента, в който изстреляният от Аднан куршум опари лявата му ръка.

Линейката рязко потегли с включена сирена, а Алекс се повлече след нея на омекналите си крака. Гърдите го боляха ужасно, от ръката му течеше кръв, а дробовете му бяха задръстени с лютив дим. Накрая рухна на колене, прицели се и изпразни целия пълнител по посока на отдалечаващата се линейка. После се опита да включи радиостанцията на китката си, но тя не работеше. Куршумът, който бе улучил ръката му, най-вероятно беше минал през нея. Миг преди да припадне, пред очите му се мярна задната част на линейката, която бързо изчезна зад ъгъла.

А заедно с нея и президентът.

По време на неговото дежурство!

55

Джордж Франклин зави по алеята пред къщата си. Офисът му се намираше в противоположната част на площада, а по пътя към дома не беше включил радиото.

— Лори? Джамила? — подвикна той, хвърли ключовете си на кухненския плот и тръгна да обикаля къщата. Вдигна вратата на гаража и с недоумение се втренчи в кабриото на съпругата си, паркирано до огромния „Навигейтър“.

Нима всички са се натоварили в микробуса на Джамила?

— Лори? Момчета?

Качи се на втория етаж, обзет от безпокойство, което се превърна в паника, щом отвори вратата на спалнята и видя телефона на пода редом с раздран чаршаф.

— Лори, скъпа?

От гардеробната долетяха неясни звуци. Втурна се натам и дръпна вратата. Жена му лежеше на пода, овързана като пашкул. Очите й бяха разфокусирани, но беше ясно, че го вижда. Наведе се и издърпа парцала от устата й.

— За бога, Лори! Кой направи това?

Тя прошепна някакво име, но Франклин не го чу.

— Кой?

— Джамила — задавено отвърна Лори. — И отвлече децата!

Облегна се на рамото на мъжа си и избухна в плач.

Линейката влетя в гаража и вратата бързо се спусна след нея. Аднан и Ахмед изскочиха от кабината и измъкнаха носилката с президента.

Отворила вратата на микробуса, Джамила стоеше до него и се опитваше да успокои децата. Видимо уплашени, те бяха твърде малки, за да се освободят сами от предпазните колани.