Клуб „Кемъл“

После двамата бързо изскочиха от колата. Единият извади пистолета си, а другият се прицели в микробуса с пушка-помпа.

Но Джамила нямаше намерение да наранява децата. Просто ги остави на тревата и се настани зад кормилото, като дори махна за сбогом на най-голямото от тях.

— Бай-бай, Томи — викна през смъкнатия прозорец тя. — Сбогом, палавнико!

— Нана! — извика детето и й помаха с насълзени очи.

Джамила беше доволна, че не се наложи да убие Лори Франклин, въпреки че никак не я харесваше. Децата имаха нужда от майка.

Извади листче хартия от чантичката си и надраска няколко думи, след което го стисна в дланта си.

Включи на скорост и бавно подкара към пътя.

Към преследвачите се беше присъединила още една патрулна кола. Джамила се насочи към двамата полицаи, които бяха слезли на платното.

— Спри! — извика през рупора единият от тях.

Но Джамила натисна педала на газта.

— Спри или ще стреляме! — повтори заповедта си ченгето и двамата с колегата му се прицелиха в микробуса. Едната от съпътстващите ги патрулки блокира обратния път към поляната, а другата отиде да прибере децата.

— Стреляй в гумите! — извика единият полицай, докато микробусът се насочваше към тях.

Изстрелите им прозвучаха едновременно. Предните гуми се пръснаха, но Джамила продължи, криволичейки по джанти.

— Спри! — изкрещя отново онзи с рупора.

Полицаите от втората кола продупчиха и задните гуми, но микробусът продължаваше да се клатушка напред.

— Тази е луда и ще ни прегази! — изкрещя единият от полицаите на пътя.

— Веднага спри колата! — извика в рупора другият. — В противен случай ще стреляме на месо!

Но Джамила изобщо не го чу. Изпаднала в транс, тя едва-едва придържаше кормилото и унесено повтаряше на арабски: Няма друг бог освен Аллах, няма друг бог освен Аллах! За част от секундата пред очите й се мярна лицето на младия Ахмед, който беше пленил сърцето й, въпреки че не я позна. Сега нейният любим, поетът с нежна душа, вече бе в рая. И сигурно я очакваше.

Кракът й натисна до дъно педала на газта и осакатеният микробус се стрелна напред.

Пушката-помпа и револверът гръмнаха едновременно. Предното стъкло на микробуса се пръсна на ситни късчета и потъна в кабината.

Клаксонът нададе пронизителен вой и моторът спря. Полицаите се втурнаха към микробуса и предпазливо отвориха вратата. Окървавената глава на Джамила лежеше върху кормилото с широко отворени, но вече невиждащи очи. Полицаите инстинктивно се отдръпнаха. От кабината излетя някаква хартийка и бавно кацна на влажната земя. Единият се наведе да я вдигне.

— Какво пише? — дрезгаво попита другият. — Предсмъртно писмо ли е?

Ченгето се втренчи в листчето.

— Не разбирам китайски — промърмори миг по-късно той и го подаде на колегата си.

Джамила беше написала на арабски точната дата и час на смъртта си.

57

Картър Грей не каза нито дума по време по обратния полет до Вашингтон. Хемингуей го остави на спокойствие, защото и той имаше за какво да мисли.

Приземиха се на площадката на НРЦ и Грей бавно напусна хеликоптера.

— Искате ли да се приберете у дома, сър? — попита Хемингуей.

— Как така? — погледна го с недоумение шефът на разузнаването. — Президентът е отвлечен. Чака ме работа!

След тези думи Грей се насочи към кабинета си, а черният хеликоптер отново се вдигна във въздуха.

Хемингуей даде кратки нареждания на пилота от микрофончето пред устата си.

Тайлър Райнке потвърди с кимане и пое курс на запад.

Хемингуей се облегна назад и се загледа в пода на кабината. На трийсет сантиметра под него кротко спеше президентът Джеймс Бренан.

След няколко часа и в най-далечните кътчета на земята знаеха за драматичните събития, разиграли се в градчето Бренан, щата Пенсилвания.

Сикрет Сървис светкавично задейства плана за извънредни ситуации и постави под засилена охрана цялото правителство. Съгласно Двайсет и петата поправка към Конституцията на САЩ управлението на страната беше поето от вицепрезидента Бен Хамилтън. Тази поправка се прилагаше за първи път по повод отвличане на държавния глава.

Хамилтън не беше щастлив от факта, че застава начело на страната.

Първата му работа беше да наругае жестоко директора на Сикрет Сървис, след което свика спешно заседание на шефовете на всички разузнавателни агенции и поиска да разбере причините за престъпната им небрежност. Знаеше се, че той има амбиции един ден да стане президент, но явно не беше доволен, че трябва да оглави страната в толкова неподходящ момент и по толкова необичаен начин.

Хамилтън нареди на Картър Грей да се яви в кабинета му по-късно вечерта.

Шефът на разузнаването прие спокойно яростните нападки на Хамилтън и накрая попита дали вече може да си върши работата, за да върне жив законно избрания президент. Според достоверни източници отговорът на Хамилтън, който стигнал до ушите им въпреки дебелите стени, бил напълно неподходящ за отразяване в медиите.

Веднага след завръщането от Бренан Кейт събра в дома си Аделфия и членовете на клуба „Кемъл“.

— Алекс е добре — съобщи тя. — Не успях да го видя, но се чухме по телефона.