Клуб „Кемъл“

— Сигурен съм, че вече са го разпитали най-подробно — промърмори Рубън. — Беше в центъра на събитията и вероятно е видял всичко, което би могло да ни бъде от полза.

— А какво от това, което видяхме ние, би могло да ни бъде от полза? — попита Стоун.

— Интензивна стрелба, много убити хора и подпалени коли — обобщи Кейлъб.

— Плюс изтеглянето на президента — додаде Милтън.

— Преди това обаче нещо с него не беше наред — поклати глава Кейлъб. — Видях го как се държи за гърдите на онзи огромен екран.

— Сърдечен пристъп? — предположи Рубън.

— Възможно е — отвърна Стоун.

— Стреляха араби — добави Рубън. — Изтръгнах оръжието на един от тях миг преди да го убият.

— Нападението несъмнено е било предварително подготвено и отлично координирано — заяви Стоун. — Видя се съвсем ясно въпреки настъпилия хаос. Стрелбата беше последвана от самозапалили се хора, а огънят беше абсолютно целенасочен.

— Слава богу, че президентската лимузина успя да се измъкне — рече Кейт. — Въпреки че самият президент е отвлечен.

— Това показва, че организаторите са планирали и измъкването на лимузината, но са се погрижили да я откъснат от останалите коли — каза Стоун и се обърна към Милтън, който чаткаше като луд по клавиатурата на лаптопа. — Нещо ново?

— Потвърждават изчезването на президента и съобщават за сериозна престрелка в района на Мърси Хоспитал — отвърна Милтън.

— Мърси Хоспитал — замислено повтори Стоун. — Президентът се е почувствал зле, значи е било логично да го откарат в най-близката болница. Така се действа обичайно.

— Но преди това са подпалили линейката — рече Кейт.

— Част от плана.

Кейлъб се размърда на стола си, а очите му обходиха присъстващите.

— И какво ще правим сега?

— Трябва да говорим с Алекс, на когото да покажем записа — твърдо рече Кейт.

— В момента със сигурност е зает — поклати глава Рубън.

— Ще отида до го видя веднага след като се върне — заяви тя. — Убедена съм, че ще прояви желание да ни помогне.

От изражението на Стоун пролича, че съвсем не споделя убеждението й.

В кризисната зала на Сикрет Сървис цареше напрежение. Официалното разследване беше поверено на ФБР, но тайните служби нямаха никакво намерение да останат пасивни.

Алекс Форд беше разпитван десетина пъти, въпреки че беше с бинтована ръка, пристегнати с широки лепенки ребра и отровени дробове. Едновременно с това получаваше информация за развитието на събитията, които се бяха случили без негово участие.

— Хванахме онзи тип от болничната охрана — осведоми го директорът Уейн Мартин. — Другите двама в линейката са убити, но поне успяхме да пипнем това копеле.

— А президентът? — тревожно попита Алекс.

— Няма и следа от него — мрачно отвърна Мартин. — Според нас е бил прехвърлен в друг автомобил. По всяка вероятност е замесена и една жена на име Джамила Салем. Работила е като гувернантка в Бренан. Малко преди началото на атаката завързала работодателката си мисис Франклин в дома й и отвела децата й. По-късно ги освободила, насочила автомобила си към спрелите я полицаи и била убита.

— Какво общо има това с президента? — попита един от агентите.

— Според нас е използвала децата, за да премине през блокадата. Гувернантка с три ревящи хлапета на задната седалка трудно може да се включи в списъка на заподозрените.

— Все още не виждам връзката — промърмори агентът.

— При прегледа на микробуса под пода е открит сандък, изработен от олово и мед. Едната му секция има формата на човешко тяло, а големината й подхожда за размерите на президента. В отделна секция има място за кислородна бутилка, която беше открита по-късно. Мисис Франклин съобщи, че Джамила е била силно обезпокоена от намеренията й да посети митинга заедно с децата. Това по всяка вероятност е било сериозна заплаха за плановете им и се е наложило да неутрализира майката.

— Той проговори ли? — обади се Алекс. — Имам предвид охранителя.

— Пое го ФБР — горчиво отвърна Мартин. — Пуснахме отпечатъците му в системата, но тя не ги идентифицира.

— Този човек не е новак, сър — поклати глава Алекс. — Не мога да повярвам, че това е първата му операция.

— Съгласен съм — кимна Мартин. — Но може би никога не е бил залавян.

След което Алекс зададе въпроса, от който най-много се страхуваше:

— Какви са загубите, сър?

Мартин го погледна по доста странен начин.

— Преброяването на жертвите на площада и на други места в града сочи, че са били ликвидирани двайсет и един терористи.

— Имах предвид нашите загуби, сър.

Очите на Мартин бавно обиколиха притихналата зала.

— Тази информация ще се обяви едва след като бъдем сигурни какво се е случило — бавно отвърна той, помълча и добави: — Нямаме жертви от наша страна.

Алекс гневно извика:

— Какво говорите, за бога? Хората ни падаха като круши! Бях там, видях ги с очите си! Пак ли ще си играем на политика?! Ако е така, трябва да ви кажа, че е отвратително!

— Спокойно, Алекс. Знам, че са те натъпкали с транквиланти, но това не ти позволява да ми говориш по този начин!

Алекс въздъхна дълбоко и седна.

— Имаме жертви, сър! — глухо настоя той.