Клуб „Кемъл“

— Което поразява само президента и още четирима-петима? — скептично попита Мартин.

Заковал поглед в екрана, Алекс изведнъж изправи гръб.

— Кои са били петимата пациенти? — попита той. — Сред тях имало ли е бивш гвардеец, двама по-стари мъже, една възрастна и една по-млада жена?

Мартин хвърли поглед към бележката в ръцете си и смаяно поклати глава.

— Откъде разбра, по дяволите?

Вместо отговор Алекс посочи екрана.

— Върнете тези кадри и ги пуснете на забавен ход!

Притихналата зала напрегнато гледаше как Бренан започва да се ръкува с хората зад преградното въже.

— Стоп! — извика Алекс.

Мартин застопори кадъра.

— Обърнете внимание на ръката на този човек! — развълнувано рече Алекс, сочейки протезата.

— Изкуствена ръка, Алекс — поклати глава Сайкс. — Двама от агентите наблизо са я забелязали доста преди началото на церемонията.

— Аз също — кимна Форд. — Този човек се ръкува с дясната си ръка, която е изкуствена. След което Бренан се ръкува с още петима души. Пуснете пак записа, ако обичате.

Гвардеецът отдаде чест на президента.

— Стоп! — извика Алекс. — Обърнете внимание, че козирува с лявата ръка, или по-скоро с куката, която я замества. Но защо на едната си ръка има протеза, а на другата кука?

— Вероятно защото втората му протеза още не е готова — отвърна с нотка на нетърпение Мартин.

— А защо се ръкува с едната ръка, а отдава чест с другата?

— Аз например съм левак, но повечето хора са десняци — обади се Сайкс. — Ръкувам се винаги с дясната ръка, но понякога отдавам чест с лявата. Какво толкова?

— Някой да вижда нещо друго? — подхвърли Мартин.

— Можете ли да увеличите протезата? — попита Анекс, без да отделя очи от екрана.

Мартин и Сайкс го изгледаха намръщено.

— Имайте малко търпение — каза Алекс. — Явно никой друг не вижда това, което виждам аз.

Мартин натисна бутона за увеличение и изкуствената ръка почти запълни екрана.

— А сега погледнете! — извика Алекс и посочи с пръст.

— Какво да погледнем? — възкликна директорът.

— Влагата по дланта.

— Това е пот — погледна го скептично Сайкс. — Денят беше доста горещ, Алекс!

— Точно така. Денят наистина беше горещ. Но протезите не се потят, нали?

— По дяволите! — изрева Мартин, вторачен в екрана.

Няколко минути по-късно заседанието свърши и хората започнаха да напускат залата. Директорът направи знак на агент Форд.

— Нямаш от какво да се срамуваш, Алекс — промърмори той. — Всъщност ти си истински герой.

— Не го казвате на сериозно — рече Алекс. — Не съм убеден, че е така.

58

Изтекоха двайсет и четири часа. Изпаднала в паника, Америка продължаваше да чака новини за отвлечения си президент. Успяха да издирят адреса на гвардееца, но жилището беше празно. Постъпилите в болница петима души се оказаха под въздействието на силен синтетичен халюциноген, просмукал се през кожата им. Химикалът предизвикваше симптоми, подобни на тези при инфаркт, както и частична парализа и усещане за предстояща беда. Болницата бе принудена да се обърне към учените и лаборантите на ЦРУ, за да идентифицират веществото. След което ЦРУ побърза да увери обществеността, че те никога не са използвали подобни химикали за разлика от враговете на Америка. Добрата новина беше, че този халюциноген не е смъртоносен и действието му може да се блокира с обикновени лекарства. По всичко личеше, че президентът е получил една солидна доза от него и е заразил петимата, с които се беше ръкувал.

Още един труп беше открит в някакъв гараж в центъра на Бренан. Алекс разпозна водача на линейката, отвлякла президента от болницата. Гаражът се оказа собственост на американски бизнесмен, от когото нямаше и следа. Балистичната експертиза установи, че човекът в гаража е бил застрелян със същото оръжие, с което беше ранен Алекс. Куршумът, одраскал ръката на агента, се беше забил в дървения парапет. Тези разкрития и близостта на гаража до болницата потвърдиха подозренията, че прехвърлянето на президента в микробуса на Джамила Салем е станало именно там. Бе последвало още едно прехвърляне в друго превозно средство, най-вероятно автомобил, който бе успял да напусне района.

Изпълняващият длъжността президент Хамилтън направи няколко изявления, в които увери американския народ, че страната е стабилна, а извършителите на ужасното престъпление ще бъдат открити и наказани. Той призова терористите незабавно да освободят Джеймс Бренан, заплашвайки, че в противен случай ще бъдат безмилостно унищожени, както и всяка страна, която би им помогнала.

Но Съединените щати явно бяха стреснати от похищението. Финансовите пазари се сринаха, хората се страхуваха да напускат домовете си, страната сякаш се парализира. Нещата се влошиха след изявленията на няколко мюсюлмански екстремисти, които призоваха похитителите да убият президента и да покажат трупа му на света.