Клуб „Кемъл“

— Имаме улучени хора, двайсет и пет наши момчета, петнайсет полицаи и доктор Белами. — Направи кратка пауза и добави: — Но всички до един са улучени от упойващи стрелички и ще се оправят. Това е причината, поради която стрелците са успели да пренесат оръжието си през металните детектори. Изработката им е изцяло от композитни материали, без грам метал. — След още една пауза каза: — Излишно е да ви предупреждавам, че информацията си остава тук, в залата!

Присъстващите агенти започнаха да си разменят смаяни погледи.

— Какви упойващи стрелички, за бога! — простена Алекс. — Пред болницата стреляха с бойни патрони!

— Снайперистите в отсрещната сграда са елиминирали двамата ти колеги с упойващи стрелички, но срещу полицейските подкрепления са използвали бойни патрони. За щастие, въпреки че са имали по-висока позиция и най-добрите оръжия, които могат да се купят, нито един от полицаите не е бил улучен. Според очевидци снайперистите са стреляли около нашите хора, издигайки огнена стена между тях и болницата. Сега вече е ясно защо са избрали тази тактика. Самите агенти, участвали в акцията, признават, че противникът е имал многобройни шансове да ликвидира повечето от тях. В момента не мога да дам разумно обяснение на тяхното поведение, но такива са фактите.

Алекс докосна бинтованата си ръка.

— Но мен ме улучиха с боен патрон!

— Моите поздравления, защото си единствен. Предполагам, че не са очаквали да се вмъкнеш в болницата и да им объркаш плановете.

— Очевидно не съм успял достатъчно — горчиво промърмори Алекс.

— Направил си всичко възможно — внимателно го погледна Мартин.

Но Алекс с нищо не показа, че приема тези думи за комплимент.

— Явно плановете им са били да вкарат президента в болницата без личната му охрана — продължи директорът. — Познавали са отлично нашите методи и са ги използвали срещу нас. А фактът, че не са ликвидирали нито един от хората ни, приемаме като обнадеждаващ по отношение на президента. Имали са много възможности да го убият.

— Което означава, че са го отвлекли за нещо повече от откуп — подхвърли един от агентите.

— Сигурно — призна Мартин. — Един бог знае какво ще поискат в замяна.

— Но защо ще си правят труда да не ни избиват, сър? — попита с отчаяние в гласа Алекс. — Искам да кажа, че това не е типично за терористите.

— Съгласен съм. Очевидно става въпрос за нещо ново. — Мартин взе едно дистанционно и го насочи към големия плазмен екран в дъното на залата. — Току-що получихме този видеоматериал. Искам да го изгледате бавно и внимателно и да отбелязвате всичко, което ви се струва необичайно.

Екранът оживя. Сбърчил вежди, Алекс напрегнато гледаше ужасните сцени в центъра на Бренан.

Материалът се завъртя три пъти. Не откриха нищо съществено въпреки незначителните уточнения и забележки на някои агенти. Беше очевидно, че терористите са имали изключителна организация и са действали много дисциплинирано.

— Отстраняват доктор Белами и унищожават линейката, за да ни принудят да откараме президента в местната болница — каза Мартин. — Междувременно използват трактор с ремарке, който събаря водната кула и блокира пътя на подкрепленията. Един дяволски умен ход. Радвам се, че не се срещнахме с тези хора при опита за покушение срещу Рейгън. Той беше ранен, но го закараха в болница с много малко охрана. Ако някой го беше чакал там, положително щеше да има лесна мишена. Всичко това означава, че тази процедура трябва да бъде коригирана от утре нататък!

— Но президентът наистина изглеждаше зле! — възрази Алекс. — С очите си видях как се хваща за гърдите, а когато стигнахме пред болницата, каза, че умира. Проверих му пулса, който ми се стори нормален, но аз все пак не съм лекар.

— Според показанията на болничния персонал един от лекарите е направил инжекция на президента, след която той е изпаднал в безсъзнание — добави Мартин.

— Но атентаторите не биха могли да разчитат на случайността да му призлее и да бъде откаран в Мърси Хоспитал — продължи Алекс. — От което следва, че са направили необходимото това да се случи, и то точно на площада.

— Така е. Но ние не знаем как са го направили.

— Може би със стреличка, от която му е прилошало — подхвърли един от агентите.

— Възможно е. Този вид оръжия са сравнително безшумни, но никой не е забелязал подобно нещо преди началото на стрелбата. Поне сто пъти изгледахме записа. В нито един момент президентът не реагира като улучен от нещо. А попадението на външно тяло, било то и миниатюрна стреличка, винаги предизвиква физическа реакция.

Вратата се отвори и в залата се появи Джери Сайкс с лист хартия в ръка.

— Това пристигна току-що, сър.

Мартин прочете текста и вдигна глава.

— Болницата в Бренан докладва, че петима души са били приети с оплаквания от затруднено дишане и прединфарктно състояние. Изброяват се всички симптоми. Пациентите са били подложени на пълни изследвания, които не са показали някакви по-значителни отклонения.

— Може във въздуха да е било разпръснато някакво отровно вещество — подхвърли Сайкс.