Клуб „Кемъл“

Съдбата му се усмихна миг преди да хукне по стълбите и със сигурност да получи куршум в гърба. Иззад ъгъла изскочиха няколко полицейски коли. Изчака цяла минута — време, достатъчно за униформените да заемат позиции и да открият насрещен огън, след което се стрелна към стълбището. Влетя във фоайето заедно със стъклото на вратата, а куршумите зловещо съскаха около него.

В следващия миг вътрешността на болницата се разтърси от силна експлозия.

54

Рубън прехвърли Кейт и Аделфия през загражденията, където вече ги чакаха останалите членове на клуба „Кемъл“. Около тях тичаха и крещяха ужасени хора.

— Господи боже! — простена Кейт, докато очите й трескаво търсеха Алекс Форд.

— Ужас! — поклати глава Аделфия. — Също като в Полша и Съветския съюз!

Стоун оглеждаше площада, осеян с трупове. Върху тревните площи червенееше кръвта на убитите нападатели. Снайперистите на ФБР контролираха положението и методично проверяваха дали някой от арабските терористи все още е жив. Но дори отдалеч личеше, че животът е напуснал сгърчените им тела.

Хората на капитан Джак бяха избити до крак, а повечето федаини бяха обгорели до неузнаваемост.

В далечината се разнесе вой на сирени. Минути по-късно на площада изскочи пожарна кола, следвана от още няколко. Силните водни струи се насочиха към горящите автомобили и във въздуха се вдигнаха облаци черен дим.

Стоун гледаше как останките от патрулната кола бяха изтласкани встрани, освобождавайки най-после пътя на кортежа или по-скоро на това, което беше останало от него. Мисис Бренан и шефката на кабинета бяха натикани във втория „Звяр“, който светкавично потегли. Ранен и раздърпан, губернаторът на Пенсилвания бе натоварен в някакъв микробус.

Върху рамото на Стоун легна тежка ръка. Той се обърна и се озова очи в очи с Рубън.

— Дай да се омитаме — промърмори едрият мъж. — Проклетите ченгета като нищо ще открият огън по всичко, което мърда, а въпросите ще оставят за после.

— Ти издърпа оръжието на един от стрелците, Рубън — озадачено промърмори Стоун. — Не усети ли нещо особено?

Рубън замълча за момент, после поклати глава.

— Хвърлих го, защото, ако го бях задържал още малко, вероятно и моята глава щеше да бъде продупчена. Но от въпроса ти се сещам, че наистина почувствах нещо особено. Оръжието беше доста по-леко от очакваното. Защо питаш?

Стоун не отговори. Очите му отново се извърнаха към труповете на арабите.

Секунди след като Аднан влезе в болницата, той настани стенещия президент на количката, поставена непосредствено до вратата. Стрелбата отвън беше прогонила надалеч всички болнични служители, които бяха потърсили убежище във вътрешността на голямата сграда. В дъното на коридора се беше събрала групичка от сестри, лекари и санитари, които го гледаха с неподправен ужас.

— Какво става? — извика един от лекарите и се спусна напред.

Аднан не отговори, а само му кимна. Това беше онзи новопостъпил доктор, който беше изразил недоволство от оскъдната охрана на болницата.

— Ранен! — извика той. — Ще се погрижа за него!

— Дръж се по-далеч от входа — предупреди го Аднан. — Навън стрелят.

Лекарят извади спринцовка от джоба на престилката си и направи инжекция на Бренан, който почти веднага изгуби съзнание. Покри тялото му с бял чаршаф, привърза го към количката и започна да го бута към страничния коридор. Асансьорът бързо ги свали в мазето. Аднан изчака лампичката да угасне и едва тогава се обърна към групичката в дъното на централния коридор.

— Хей, кой беше човекът на количката? — подвикна един от лекарите, после тръгна напред, последван от останалите.

Аднан измъкна противогаз от вътрешния джоб на якето си, нахлузи го и тръгна срещу тях. Във високо вдигнатата му ръка имаше цилиндър, който приличаше на граната.

— Пазете се! — изкрещя някаква сестра и цялата група хукна да бяга.

— Извикайте полицията! — изкрещя една лекарка и побърза да последва колегите си.

Секунда по-късно Аднан отвори вратата на стаята за дежурните сестри и запрати цилиндъра в стената. Той се взриви и коридорът се изпълни с черен дим, бързо подхванат от болничната вентилационна система. Миг преди експлозията Аднан чу звук от строшени стъкла, но не успя да определи посоката, от която идваше. Нямаше как да предвиди, че Алекс Форд е проникнал в сградата заедно с част от входната врата, но знаеше, че трябва да действа бързо. Обърна се с лице към изхода и започна да отброява крачките си, разчитайки единствено на това, което беше усвоил по време на продължителните тренировки. Малко преди централния вход левият му крак закачи нещо меко, но той продължи напред.

В следващата секунда се взриви бомбата с часовников механизъм, която беше заложил в трафопоста на болницата. Токът спря и всичко потъна в непрогледен мрак.

Аднан зави по коридора вляво, спусна се в приземието и без проблеми стигна до аварийния изход. Излезе на рампата и залости металната врата с дългия, предварително приготвен железен прът. После се обърна и хукна да бяга.

* * *