Клуб „Кемъл“

Аднан ал-Рими крачеше из коридорите на Мърси Хоспитал и внимателно се оглеждаше. Когато отново се върна във фоайето, отвън тъкмо вкарваха количка с възрастна жена.

Аднан се плъзна покрай нея, излезе и жадно вдиша топлия въздух. Вляво от стълбището имаше рампа за инвалидни колички и носилки. Спусна се по стъпалата, които свършваха на бетонния тротоар. Бяха четиринайсет. Обърна се и отново тръгна нагоре, този път засичайки времето на изкачването. Седем секунди при нормален ход, вероятно два пъти по-малко тичешком.

Влезе за втори път в болницата. Ръката му неволно посегна към оръжието, скрито под връхната дреха. Беше стар револвер 38-и калибър, американско производство — според личното му мнение пълен боклук. Но охранителната фирма, в която работеше, разполагаше само с такива. Знаеше, че в крайна сметка това няма значение, но отдавна беше свикнал да обръща специално внимание на оръжията си. Вероятно защото те бяха единствената причина още да е жив.

Тръгна по обратния път към стаята на сестрите и спря на четвъртата плочка от центъра на помещението. След това се обърна и пое обратно към изхода. Всеки, който би проследил действията му, най-вероятно щеше да реши, че е доктор по време на редовна визитация. По пътя си кимна на две сестри, но умът му беше зает с броенето на крачките. Малко преди изхода зави надясно, измери с крачки съответния коридор и бутна вратата в дъното. Спусна се по стъпалата зад нея и бързо се озова в подземния коридор, който пресичаше цялото западно крило. Той преминаваше в друг, който се простираше на север и свършваше в задния двор. Широка асфалтирана алея свързваше тази зона с шосето, което минаваше непосредствено зад болницата. Лошото отводняване и неподходящият наклон превръщаха двора в малко езеро дори и след съвсем слаб дъжд — факт, който принуждаваше почти всички посетители да използват главния вход.

Аднан си представи няколко евентуални маневри в тази зона, после влезе обратно и затвори вратата след себе си. В съседство се намираше главният трафопост на болницата, където имаше и резервен генератор. Охранителната фирма охотно му предостави плановете за действие в случай на авария, а той си направи труда да разучи техническите характеристики на всяка от монтираните машини в помещението. Интересуваше го само една от тях, монтирана точно срещу генератора. Отвори предпазния капак с помощта на ключе, което държеше на връзката си, и внимателно огледа контролния панел.

Заключи след себе си и се върна в болницата. Обиколките му щяха да продължат ежедневно чак до деня на действията.

Така изтече времето до края на смяната му. Аднан се отправи към съблекалните, където смени униформата с всекидневното си облекло, яхна велосипеда и потегли към апартамента, който се намираше на три километра от болницата. Приготви си закуска, състояща се от черен хляб, фурми, боб, маслини и късчета месо, които смеси и задуши на печката в малката кухничка.

В Саудитска Арабия семейството му гледаше животни и градина с фурми — едно немалко постижение в страна с едва един процент обработваема земя, — но изкарваше препитанието си трудно, с цената на тежък труд. След смъртта на баща му се преселиха в Ирак, където започнаха да гледат кози и няколко ниви с пшеница. Като първороден син Аднан стана глава на семейството. Хвана се да работи като касапин. Обработваше месото съгласно изискванията на исляма. Допълнителните доходи от тази дейност се оказаха важни за оцеляването им.

Седнал до прозореца на малкия апартамент с чаша чай в ръце, Аднан неусетно се пренесе в миналото. Под острия му нож минаваха кози, агнета и телета. Всяко едно от тези животни намираше края си с прерязано гърло — един акт, който задължително се придружаваше от споменаването на Божието име. Той никога не прекъсваше шийните им прешлени. Първо, защото това бе по-безболезнено, и второ, защото конвулсиите на тялото улесняваха изтичането на кръвта — задължително условие според ислямските закони. Същите закони забраняваха животните да стават свидетели на смъртта на себеподобните си и изискваха да бъдат отпочинали и добре нахранени. Този процес нямаше нищо общо с варварските методи на зашеметяване и убиване с чук, които се използваха в американските кланици. Да, американците много ги биваше в бързите масови убийства.

Отпи глътка чай и отново потъна в миналото. Беше изкарал на фронта цялата десетгодишна война между Иран и Ирак, а после постепенно се завърна към нормалния живот. Ожени се, родиха му се деца и той направи всичко възможно да се държи далеч от налудничавото управление на маниака Саддам и неговите марионетки.