Клуб „Кемъл“

— Трябва да взема нещо, което, надявам се, най-после ще хвърли светлина върху цялата тая работа.

35

— Май няма никой — размърда се на седалката Тайлър Райнке. Очите му напуснаха фасадата на тъмната къща и се сведоха към досието на Милтън Фарб, което лежеше в скута му. — Заплахата да отрови президента Рейгън явно е свела до нула шансовете му за някаква кариера. Вероятно това досие е причината да не бие камбаната.

— Искам да знам какво е търсил посред нощ на остров Рузвелт — каза Питърс.

— Предлагам да изчакаме още малко, а после да претърсим жилището му. Ако е решил да мине в нелегалност, все ще открием нещо, което да ни ориентира в каква посока да го търсим.

— Междувременно май се налага още веднъж да се разходим до Джорджтаун. И да изнамерим някой очевидец от оная нощ.

— Няма да е зле да хвърлим още едно око и на лодката — кимна Райнке.

Капитан Джак опипа шапката си, докосна с пръст жълтата роза на ревера си и бавно огледа новата си собственост. Сервизът беше разделен на три големи работни клетки. Едната от тях беше заета от автомобил, около който се въртяха неговите „механици“. Иранецът Ахмед се измъкна от канала за смяна на масла и избърса потта от челото си.

— Как върви? — попита капитан Джак.

— По план. Говори ли с жената?

— Устройството е на място, готово за действие. — В очите му се появи мрачна заплаха. — Избягвай да задаваш въпроси, Ахмед.

Иранецът кимна и побърза да се пъхне обратно в канала, а капитан Джак напусна халето.

Ахмед изчака известно време, след което се измъкна навън и пъргаво пристъпи към работната маса. Там, под купчината разпръснати инструменти, лежеше нож с дълго острие. Той го извади, огледа се и сръчно го тикна под стелката в задната част на автомобила.

Капитан Джак се качи в спортното аули и пое към апартамента, нает от неговите хора. Отвори му един от афганистанците.

— Оръжията тук ли са? — попита той.

— Да — кимна мъжът. — Пренесохме ги на части, в пазарни торбички, както заповяда.

— Покажи ми ги.

Пристъпиха към големия телевизор в ъгъла на една от стаите, отместиха го с общи усилия и афганистанецът разви с отвертка винтовете, които придържаха мокета към пода. Отдолу се показа изрязана в дюшемето дупка, покрита с парче шперплат. Под него, на разстояние двайсет сантиметра една от друга, стърчаха няколко куки за захващане, свързани с късо въже. А върху въжето лежаха две снайперски пушки, оборудвани с мощни оптически мерници.

— Само бях чувал за М–50 — промърмори капитан Джак. — Но никога не съм я използвал.

— Дигитална оптика, магазин за двайсет и един милиметрови патрони с вграден екосензор, способен да засича температурни отклонения. — Афганистанецът се отпусна на колене и посочи някакво приспособление на приклада. — Има и система за неврален анализ, която компенсира мускулните трептения.

— Никога не съм имал нужда от такава — отвърна с равен глас капитан Джак.

— Разполага и със специално защитно покритие „Камуфлекс“, което се задейства с бутон и спомага за пълното й сливане с околната среда — продължи другият. — Цевта е със специално нанопокритие, което позволява изключителна точност — по-малко от 0,0001 градуса отклонение на разстояние хиляда метра. Ненужен лукс за нашата задача, но какво от това. Имаме и две МП–5 в комплект с две хиляди патрона.

При един случай в началото на кариерата си капитан Джак бе допуснал фаталната грешка да калкулира атмосферното налягане след корекциите по отношение на надморската височина — така, както го правеха в метеорологичните центрове. Но стрелците имаха нужда от реалното атмосферно налягане, без никакви височинни корекции. А онази грешка се оказа фатална, защото студеният въздух е по-гъст от топлия и в него скоростта на звука е доста по-малка. Тоест мунициите със свръхзвукова скорост се бяха оказали неподходящи. Последиците бяха тежки: вместо да убие, неговият куршум причини само нараняване — нещо абсолютно недопустимо, когато мишената е държавен глава.

— Къде си скрил мунициите? — попита той.

Афганистанецът застана зад телевизора и развъртя винтовете на задния капак. Под него, акуратно подредени, лъснаха дузина пълнители за МП–5 плюс няколко кутии с патрони за М–50.

— Сам разбираш, че тук не гледаме телевизия.

— А другите две пушки и мунициите към тях? — попита капитан Джак. — Онези, които ще използвате вие и които са от решаващо значение?

— Тук са, скрити на други места под настилката. Имаме над петдесет часа учебна стрелба с тях. Бъди спокоен, няма да пропуснем мишените.

— Прогнозите за деня на купона са благоприятни, но по тези места времето бързо се променя.

— Стрелбата от такова разстояние не е особено трудна — сви рамене афганистанецът.