Клуб „Кемъл“

Извади от джоба си малък електронен уред и набра името Честити Хейс на миниатюрната клавиатура. След минута на екрана изплуваха три възможни варианта. Ограничавайки търсенето в района на Вашингтон, Питърс бързо получи това, което му трябваше. Честити Хейс се оказа счетоводителка и собственичка на къща в Чеви Чейс, Мериланд. Под името й се появиха сведения за образованието, здравния статус, трудовата дейност и финансовото й състояние. Райнке заби пръста си в миниатюрния екран.

— Била е пациент на психиатрична клиника. Обзалагам се, че и тя е страдала от същото психическо разстройство както Фарб.

— Поне научихме къде живее — промърмори Питърс и погледна снимката на красавицата. — А след като Фарб не е тук, най-вероятно е при нея. На негово място бих прекарвал всяка нощ в подобна компания.

Някакъв шум ги накара да замръзнат. Стъпки, последвани от пъшкане и глух тътен.

Извадиха пистолетите си и предпазливо тръгнаха по посока на шума.

На пода в кухнята лежеше човек в униформа, явно в безсъзнание.

— Ченге от охранителна фирма — промърмори Райнке. — Вероятно сме задействали някаква аларма.

— Но кой го е нокаутирал? — озадачено попита Питърс.

Огледаха се нервно, но не забелязаха нищо.

— Да се махаме! — прошепна Райнке.

Измъкнаха се през задната врата и не след дълго стигнаха до колата си, паркирана на една пресечка по-нататък.

— Тази вечер ли ще ударим мацката? — попита Питърс.

— Няма да е тази вечер — отговори един глас зад тях, който ги накара да подскочат.

Том Хемингуей бавно се надигна от задната седалка на колата. Лицето му беше мрачно.

— Вечерта ви беше пълен провал — обяви той.

— Проследил си ни? — попита с треперещ глас Райнке.

— Какво друго си очаквал след поредната ви издънка?

— Значи ти си видял сметката на онова ченге в къщата? Мъртъв ли е?

Хемингуей не обърна внимание на въпроса.

— Искам още веднъж да подчертая важността на задачата, която се опитваме да изпълним — започна с леден глас той. — Съвсем близо до това място действа малка армия, ангажирана в далеч по-важна мисия от вашата. Веднага ще подчертая, че тези хора получават много по-малко пари от вас, но не са допуснали нито една грешка. — Двамата затаиха дъх и наведоха глави под строгия му поглед. — Нека приемем, че последният ви фал се дължи на лош късмет. Но оттук нататък няма да признавам наличието на подобни фактори.

— Какво трябва да направим? — нервно преглътна Райнке.

— Прибирате се у дома и почивате. — Хемингуей вдигна ръка и добави: — Но преди това ми дайте бележката с името на момичето.

— Ама как… — започна Райнке, после изведнъж млъкна, сви се под презрителния поглед на началника си и му подаде листчето. Секунди по-късно Хемингуей вече го нямаше.

От гърдите им едновременно се откъснаха въздишки на облекчение.

— Тоя тип ме разтреперва от страх! — промърмори Питърс.

— Беше легенда в ЦРУ — каза Райнке. — Дори колумбийските наркобарони адски се бояха от него. Никой не може да предвиди къде ще се появи и как ще се оттегли. — Замълча за миг, после добави: — Виждал съм го как тренира във фитнес залата на НРЦ. Има страхотна физика и бързината на котка. С очите си видях как юмруците му разпердушинват две огромни боксови круши. Управата отдавна му забрани да използва краката си, защото един ритник му е достатъчен, за да разкъса и най-тежкия чувал.

— И сега какво? — попита Питърс.

— Нали чу? Отиваме да почиваме. Тази вечер на три пъти ни разказаха играта, стига толкова. Ако искаш, можеш да дойдеш у дома.

44

След изненадващото откритие на гробището „Арлингтън“ Картър Грей се отправи към щабквартирата на ЦРУ в Лангли. Пристигайки там, той забърза към помещението, в което имаха право да влизат само директорът на ЦРУ и предшествениците му. Всеки от тях имаше достъп до документи и материали, свързани с неговото управление. Те се намираха в специални хранилища, прибрани в кутии, наподобяващи каси в банков трезор. Охраната беше засилена, защото тук се пазеха документи със свръхсекретно съдържание.

Грей положи длан върху електронното устройство до вратата на хранилището, на което беше изписано името му. После завъртя ключа и тя безшумно се плъзна встрани. Застана пред трезора, който съдържаше кутия номер 10.

Отключи блиндираната вратичка и изсипа съдържанието на кутията върху масичката в дъното на помещението.

Досието, което го интересуваше, беше обозначено с инициалите „Дж. К.“.

Зачете биографията на Джон Кар и започна да клати глава от изумление. Кариерата му в ЦРУ беше смайваща, изпълнена с безброй премеждия. Най-невероятното от всичко бе, че е успял да оцелее!

Тази забележителна биография завършваше с военното гробище „Арлингтън“. Джон Кар бе погребан с пълни военни почести, въпреки че той никога не бе работил за армията и не беше умрял в униформа. Биографията му веднага беше изтрита от архивите на всички държавни институции в САЩ. Лично Грей се беше погрижил за това, изпълнявайки решението на висшето ръководство на ЦРУ.