Клуб „Кемъл“

Бръкна в джоба си за мобилния телефон, но не го откри. Дръпна вратата на смачкания си автомобил и насочи фенерчето към пода. Телефонът беше там, разцепен на две от удара. От гърдите му излетя яростен крясък. Хората, които му се бяха притекли на помощ, бавно отстъпиха назад.

Един от тях зърна проблясване под разкопчаното му сако и уплашено извика:

— Той има пистолет!

В следващия миг всички те побягнаха.

— Хей, спрете! — хукна подире им Алекс. — Трябва ми телефон! Спрете!

Но платното вече беше опустяло.

Затича нагоре по Трийсет и първа улица. Ризата му бързо подгизваше от кръвта, която се стичаше от раната на главата му. Ръцете и краката му премаляха, но той продължаваше и скоро стигна до Ар Стрийт. Зави наляво и увеличи скоростта, удивен от възможностите на тялото си.

Влетя в алеята пред къщата, намали ход и се приведе с пистолета в ръка. Прозорците бяха тъмни. Безшумно се насочи към портичката, от която се влизаше в задния двор и някогашната конюшня. Портичката се оказа заключена и той прескочи оградата. Краката му потънаха в меката трева. Изчака дишането му да се успокои и предпазливо се огледа. Главата му пулсираше, а ушите му пищяха. Приклекна и бавно тръгна напред, използвайки прикритието на храстите. На втория етаж светеше. Стиснал дръжката на своя ЗИГ, Алекс дълбоко вдиша и издиша няколко пъти.

Изчака малко и предпазливо тръгна напред, оглеждайки тъмните храсти. Ако някой търси подходяща позиция за стрелба… Мислите му бяха прекъснати от лампата, която светна на приземния етаж. Фигурата на Кейт се появи в рамката на един от широките прозорци. Косата й беше стегната на конска опашка. Беше само по дълга тениска. Алекс внимателно се промъкна напред. Отклони очи от фигурата на Кейт и внимателно огледа плътната редица кичести кипариси край оградата. Точно там би заел позиция, ако беше снайперист.

И тогава го зърна: в десния ъгъл на двора, зад един гигантски рододендрон, за миг проблесна оптически мерник на пушка. Без да губи нито секунда, Алекс вдигна пистолета и натисна спусъка. Мишената бе твърде отдалечена за подобен вид оръжие, но в момента това беше без значение. Желанието му беше по-скоро да попречи на стрелеца, отколкото непременно да го улучи.

Беше се прицелил малко зад оптическия мерник, чиято позиция бе запечатана в ретината му. При изстрела дулото на пушката се показа от листата, вдигна се рязко и от него излетя пламъче. След секунда Алекс изстреля още шест патрона. Последният изстрел се сля с писъка на Кейт. Дулото изчезна, до слуха му достигна шум на бягащи нозе. По дяволите, не беше улучил, но главната цел все пак беше постигната. Но копелето все пак стреля! Алекс хукна към конюшнята. Блъсна вратата и влетя в хола. Кейт отново изпищя, после го видя и млъкна. Той се спусна към нея, стисна я през кръста и я повали на пода, прикривайки я с тялото си.

— Не мърдай! — прошепна в ухото й той. — Навън има снайперист!

Пропълзя към вратата, надигна се и угаси лампата. Потънаха в мрак.

Алекс пропълзя обратно и с тревога попита:

— Ранена ли си?

— Не съм — прошепна Кейт и прокара пръсти по лицето му. — Господи, ти кървиш!

— Нищо ми няма. Просто някакъв тип използва главата ми за наковалня.

— Кой?

— Не знам.

Алекс се облегна на печката с лице към вратата, стисна пистолета и направи опит да успокои дишането си. Кейт пропълзя до кухненския шкаф и извади ролка домакинска хартия.

— Не ставай, за бога! — дрезгаво извика той. — Мръсникът може би продължава да дебне!

— Тече ти кръв! — поклати глава тя, надигна се и намокри няколко пласта хартия. После почисти лицето му и разгледа солидната подутина.

— Не мога да повярвам, че не си изпаднал в несвяст след такъв удар! — поклати глава тя.

— Страхът е най-доброто средство срещу припадането.

— Изобщо не чух мотора на джипа ти.

— Някой беше срязал спирачните маркучи — въздъхна Алекс. — Летях надолу по Трийсет и първа като на скейтборд.

— А как се върна?

— С тичане.

— Какво?! — смаяно го изгледа тя. — Тичал си чак дотук?!

— Прецених, че няма къде другаде да са ми прерязали маркучите. Трябваше да се върна. Да се уверя, че си добре… — Изрече последните думи на един дъх, без никакви паузи.

Тя спря да почиства лицето му и устните й потрепнаха. После изведнъж го прегърна и завря лице в шията му. Алекс я притисна до себе си.

Каква първа среща, господи!

43

Членовете на клуб „Кемъл“ се върнаха пеша до станцията „Фоги Ботъм“ и взеха метрото до Юниън Стейшън. Влязоха да хапнат в закусвалнята на втория етаж, поговориха още малко, а след това се насочиха към подземния паркинг. Стоун предпочете пак да пътува в коша на Рубън, а Кейлъб и Милтън тръгнаха към паркираното в дъното малибу.

— Идете в твоя апартамент, Кейлъб — подвикна след тях Стоун. — Мисля, че така ще сте в безопасност, но все пак внимавайте.

— А вие къде отивате? — попита Кейлъб.

— Ще помоля Рубън да ме остави у дома — отвърна след кратко колебание Стоун.

— Защо ме лъжеш? — изгледа го подозрително Кейлъб. — Знам, че отивате в Пърселвил, където живее онзи човек.