Клуб „Кемъл“

— Аз бих могла да свърша това-онова — предложи Кейт.

— В никакъв случай! През главата ми минават такива мисли, че направо ми настръхва косата. Засега няма да предприемаме нищо.

42

Капитан Джак се взря в съобщението, което му донесоха току-що. Беше шифровано, но той бързо го разчете. Новините трудно можеха да се нарекат добри.

Днес се срещнах с Грей. Поискал е някакви досиета, но не успях да разбера точно кои. Спомена ми за възкръсване на мъртъвци. По-късно научих, че го е казал и пред други хора, всички на важни позиции. Явно е хвърлил въдицата и чака да види кой ще я налапа. Ето защо изпращам това по куриер. Карай по план. Ще следя развоя на събитията тук. Отсега нататък ще държим връзка чрез Чарли–1.

Проблемът на съвременните комуникации бе там, че се осъществяваха с помощта на модерните технологии и не можеха да останат скрити. Земята бе опасана със спътници шпиони, които следяха всичко — факсове, компютри, клетъчни телефони и електронна поща, които лесно се проследяваха. Нищо чудно, че терористите прибягваха до куриери и написани на ръка послания. По ирония на съдбата именно модерните средства за наблюдение ставаха причина за завръщането им в каменната ера. Чарли–1 беше една съвсем проста система за контакт: шифрованите съобщения на хартия се пренасяха от доверени куриери и се унищожаваха веднага след прочитането им.

В Бренан предстоеше появата на екипа на Сикрет Сървис. Малко след това президентът щеше да кацне в Питсбърг, откъдето към Бренан щеше да потегли една от най-охраняваните автоколони в света. А там щеше да ги очаква малка армия от мъже над четирийсет и една млада жена. Хора, които с нищо не биеха на очи. Но капитан Джак залагаше на своя екип. Той извади запалката си и я щракна под кодираното послание.

След последната молитва за деня Джамила се изправи пред огледалото в банята. Днес навършваше двайсет и четири, но насреща й стоеше жена, която изглеждаше доста по-възрастна.

Така изтекоха няколко минути. После излезе от банята, грабна от масата чантичката си и ключовете за буса и отвори входната врата.

Отдавна беше информирана, че един от хората на капитан Джак наблюдава микробуса й, независимо къде е паркиран. Не можеха да допуснат някой да го задигне, защото нямаха време за подготовката на друг подобен автомобил.

Странен човек е този капитан Джак, помисли си тя. Малцина американци говореха арабски като него и знаеха толкова неща за историята и обичаите на исляма. Инструкциите, които тя получи, бяха категорични: да изпълнява безпрекословно заповедите му. Стана й криво, че трябва да се подчинява на някакъв американец. Но след като се запозна с него, усети, че от този човек лъха авторитет.

Вечерните й обиколки с микробуса се бяха превърнали в ритуал. Те й помагаха както да прогони умората след дългия работен ден в компанията на три палави хлапета, така и да запомни наизуст всички улици и преки пътища, необходими за изпълнението на задачата. Насочи се към центъра на Бренан и мина покрай Мърси Хоспитал. В момента Аднан ал-Рими не беше в болницата, но дори да го беше видяла, нямаше да го познае. По същата логика нямаше причини да поглежда и към сградата вдясно, зад един от чиито прозорци към болницата бяха насочени два снайпера М–50 — като част от рутинните тренировки.

Днешният маршрут на Джамила включваше обиколка на центъра, по-специално на южната му част, след което щеше да продължи в западна посока, към покрайнините на Бренан. Това щеше да й отнеме трийсет минути.

Скоро се озова край площада на тържествената церемония. Не беше наясно по какъв повод се провежда тя, но знаеше, че президентът ще произнесе реч пред многобройна публика. На идване бе минала покрай къщата на работодателите си — Джордж и Лори Франклин.

На връщане пак мина край нея. Очите й инстинктивно се вдигнаха към прозорците на втория етаж, зад които спяха момчетата. Неусетно се беше привързала към тях. Бяха добри деца, но с годините несъмнено щяха да се превърнат в това, което представляваха всички американци — врагове на исляма.

* * *

Алекс огледа дневната на Кейт и хареса това, което видя. Навсякъде имаше безброй книги — нещо, което много му допадна. Като ученик той не си падаше по четенето, но след постъпването си в Сикрет Сървис, особено по време на честите продължителни полети до различни точки на света, се пристрасти към книгите. Кейт очевидно не беше от високомерните, снобски настроени читатели. По полиците присъстваха доста класически творби, но между тях бе разпръснато и здравословно количество развлекателни романи.

По стените и масичките имаше много семейни снимки, а единият ъгъл беше зает от малък черен роял.