Клуб „Кемъл“

— Пред последните осемнайсет месеца се наблюдава поредица от схватки между терористи, които вероятно се избиват помежду си. Направих си труда да проследя това любопитно явление, събирайки всички материали в печата, които имат отношение към него. Последният подобен инцидент е свързан с човек на име Аднан ал-Рими.

— Четох за него — обади се Милтън. — Но защо каза, че вероятно се избиват?

— При всички случаи лицето на жертвата е частично или напълно обезобразено от огнестрелни рани или експлозиви. Това е налагало идентификация чрез пръстови отпечатъци, ДНК анализи и други средства.

— Нормални процедури, Оливър — подхвърли Рубън. — И аз съм прибягвал до тях, когато бях във военното разузнаване. Само че тогава още не разполагахме с ДНК тестове.

— От Рубън знаем, че в момента НРЦ държи цялата информация, отнасяща се до тероризма — добави с равен глас Стоун. — А базата данни, за която е отговарял Патрик Джонсън, е била използвана за идентифициране на убитите терористи. — Той замълча за момент, после попита: — Възможно ли е Джонсън да е обработвал по някакъв начин въпросните данни?

Настъпи продължително мълчание, преди Милтън да попита:

— Искаш да кажеш, че ги е манипулирал!

— Нека си задам въпроса направо — въздъхна Стоун. — Възможно ли е да се подменят пръстовите отпечатъци на терористите, които властите приемат за убити, с тези на откритите мъртъвци?

Върху лицето на Кейлъб се изписа ужас.

— Нима допускаш, че някой като Аднан ал-Рими си е жив и здрав, докато американското разузнаване го смята…

— За мъртъв — довърши вместо него Стоун. — С нова, напълно изчистена биография той може да пътува където си пожелае и да върши каквото си ще.

— Чакай, Оливър — каза Рубън. — Но съществуват доста предпазни механизми, нали? Спомням си, че в АВР се допускаше промяна в досиетата само със специално разрешение.

— Такава е и процедурата в Отдела за редки издания към Библиотеката на Конгреса — кимна Стоун, поглеждайки към Кейлъб. — По очевидни причини купувачът на дадена книга не може да я вкара в базата данни и обратно. Всъщност именно този факт ме наведе на мисълта за това, което споделих с вас. Какво би станало, ако държите и двете страни в джоба си? Тоест събирачът на информация и длъжностното лице, което отговаря за включването й в системата? Или пък единият от тях заема отговорен пост? Много отговорен пост?

— Допускаш, че Картър Грей е замесен? — най-после включи Рубън. — Не може да бъде! Този човек може да има всякакви грехове, но предаността му към родината не подлежи на съмнение!

— Не твърдя, че отговорът е лесен, Рубън — въздъхна Стоун. — Въпросната личност може да е друга, а не Картър Грей.

— Звучи по-правдоподобно — кимна Рубън.

— Но защо убиха Джонсън, ако приемем, че всичко това е вярно? — попита Милтън.

— Ако предположим, че двамата, които го убиха пред очите ни, са служители на НРЦ, и вземем предвид охолния живот, който не отговаря на доходите му, аз допускам, че са се случили две неща. Първо, онзи, който го е наел да подмени данните, се е опасявал, че внезапното му забогатяване ще предизвика разследване. В резултат Джонсън е премахнат, а в къщата му са подхвърлени наркотици. Или пък Джонсън просто е станал алчен и е поискал още пари, което е довело до същия резултат.

— И какво ще правим сега? — попита Милтън.

— Мисля, че първата ни задача е да останем живи — отвърна Рубън. — Защото, ако Оливър е прав, много влиятелни хора ще пожелаят смъртта ни.

— Самоличността и домът на Милтън явно вече са им известни — добави Стоун. — А що се отнася до хората, които ни преследват, предлагам да си разменим ролите с тях.

— Как? — изгледа го продължително Кейлъб.

Стоун затвори дневника.

— Разполагаме с домашния адрес на Тайлър Райнке — рече той. — Нека да тръгнем по тази следа.

— Предлагаш да му отидем на гости? — възкликна Рубън.

— Не. Но нищо не ни пречи да го поканим него на гости.

* * *

Със сладоледи в ръце Алекс и Кейт крачеха по крайбрежния булевард на Джорджтаун, насочвайки се към мястото, на което преди сто години бе пускал котва фериботът на Джордж Мейсън. Кейт посочи трите скали, които едва се подаваха над водата в средата на реката, северно от Кий Бридж и точно срещу университета „Джорджтаун“.

— Остров Три сестри. Според легендата на това място се удавили три монахини, чиято лодка се преобърнала, а скалите се показали на повърхността, за да предупреждават живите.

— Течението на Потомак е много коварно — кимна Алекс.

— При строителството на магистрала шейсет и шест на това място е бил предвиден мост, който щял да носи името „Три сестри“. Но след поредица от странни инциденти и нещастни случаи са се отказали от идеята. Много хора са убедени, че причината са духовете на монахините.

— Вярваш ли в подобни неща? — изгледа я Алекс.

— Случвали са се и по-странни работи. Да вземем за пример някои от теоретиците на конспирацията, с които е пълен този град. Голяма част от тях несъмнено са луди, но твърденията на други се оказват поразително точни.