Клуб „Кемъл“

— Преди да постъпя в министерството, работех в частна фирма. Бях адвокат по имуществени дела и след смъртта на съпруга й се сближихме покрай уреждане на наследството. Покани ме да живея при нея. Отначало отказах, но тя продължи да настоява, а идеалният мъж упорито отказваше да почука на вратата ми. Между другото, плащам й наем. — Замълча за момент, после добави: — Лъки наистина е много интересна личност. Била е къде ли не, има безброй познати. Същевременно е ужасно самотна, но смело се бори със старостта. Още е изключително жизнена и иска да прави това, което е правила винаги. Но за съжаление не може…

— От кратката ни среща останах с впечатлението, че се справя доста добре — подхвърли Алекс. — А ти защо реши да минеш на държавна служба?

— По обичайните причини. Просто изнемогвам от надпреварата да се навъртат извънредни часове за повече пари. А и никой в бизнеса с наследства и недвижими имоти не е променил света.

— А с какво променяш света в министерството?

— Там се занимавам с една практически нова материя. След Гуантанамо и отношението към военнопленниците в Абу Граиб, Солната мина и други подобни места Министерството на правосъдието сформира екип за гражданските им права, който има задължението да разследва всички престъпления срещу тях.

— Ако съдя по това, което пишат вестниците, трябва да имате доста работа.

— По принцип се смята, че САЩ имат добро отношение към военнопленниците и лицата, третирани като бойци на чужда държава, но колкото по-продължителна е войната срещу тероризма, толкова по-големи са изкушенията на нашите да прекрачват чертата. Те са обикновени хора все пак. Лесно е да решат, че човекът срещу тях няма никакви граждански права.

— Което не ги оправдава за нарушаването на законите.

— Не, разбира се. И тук се намесват хората като мен. През последните две години съм посетила шест различни военни зони. За съжаление без особен резултат.

— По всичко личи, че Картър Грей пипа здраво, особено при ответните удари.

Кейт се облегна на стола си и отпи глътка червено.

— В това отношение съм малко раздвоена — призна тя. — В личен план му съчувствам за тежката загуба. Убедена съм, че тя е причината да поеме този пост. Но не съм сигурна, че е подходящ за него.

— Какво искаш да кажеш?

— Той наистина постигна забележителни резултати. Но се питам с какви средства ги е постигнал. Като пример ще посоча, че в момента имаме големи проблеми с екстрадирането.

— Чувам, че това е нещо като политически футбол.

— Може да се каже, като вземем предвид процедурите. Заподозрените в тероризъм лица се екстрадират от САЩ в други страни без никакви юридически процедури и без задължителното посредничество на Международния червен кръст. Когато ние предаваме такива лица на чужда държава, изискваме само устно уверение, че те няма да бъдат подлагани на изтезания. Но нямаме механизъм, който да установи, че е така. Практиката показва, че на много места наистина се прибягва до изтезания. На всичкото отгоре съществува подозрение, че ние екстрадираме хора в страни, където могат да ги изтезават, с цел да измъкнем полезна информация. Защото у нас изтезанията са забранени от закона. Има сведения, че дори притискаме приемната страна да фабрикува обвинения срещу заподозрени лица, които там стават обект на постоянни разпити и мъчения в затворите. А това е в остро противоречие с духа на американските закони.

— Съвсем наскоро получих възможност да посетя НРЦ и вече съм убеден, че те са способни на всичко — поклати глава Алекс.

— Означава ли това, че имаш проблеми с разследването на онзи смъртен случай?

Алекс се поколеба, след което реши, че няма нищо лошо да сподели как стоят нещата. Разказа й за смущаващия си разговор с директора на Сикрет Сървис, след който бе изритан в охранителния взвод.

— Много съжалявам, Алекс — промълви Кейт и докосна ръката му.

— Не, не, аз вече се настроих на новата вълна — увери я той. — Грей играе в шампионската лига, а фактът, че партньорката ми му е близка, изобщо не ми помогна. — Отпи от коктейла и усмихнато поклати глава. — Твоето мартини е много по-хубаво.

— Знаех си, че ще те харесам — усмихна се в отговор тя и чукна чашата си в неговата.

— Би трябвало да се придържам към първоначалния си план — рече с въздишка той. — Да не клатя кораба и да карам на автопилот, докато изтекат трите ми години до пенсия.

— Не ми приличаш на човек, който може да кара на автопилот — поклати глава Кейт.

— Виж какво, хайде да прекратим този разговор. Разкажи ми нещо за себе си. Първите срещи са затова, нали?

Тя се облегна назад и отчупи късче хляб от панерчето в средата на масата.