Клубът на мъртвите

Но аз не можех да взема пари от Бил просто ей така. Разбира се, ако имахме брак, би било нормално; при семейните двойки всичко е общо. Но ние не можехме да сключим брак. Законът не го позволяваше.

А и той не ми беше предлагал.

— Суки?

Примигнах и се изправих в седнало положение. Алсид стоеше облегнат на касата на вратата със скръстени ръце.

— Добре ли си?

Кимнах колебливо.

— Липсва ли ти?

Срамувах се да споменавам паричните си проблеми, а и те в никакъв случай не бяха по-важни от Бил, разбира се. Затова просто кимнах, без да навлизам в подробности.

Той седна до мен и ме прегърна с една ръка. Беше толкова топъл. Ухаеше на прах за пране „Тайд“, на сапун „Ирландска пролет“… и на мъж. Затворих очи и отново преброих до десет.

— Той ти липсва — каза Алсид, изпълнен със съчувствие. Протегна се да улови лявата ми ръка и ме притисна още по-силно до себе си.

„Нямаш представа колко ми липсва“, помислих си.

Очевидно, когато привикнеш към редовния и качествен секс, тялото ти започва да се бунтува, ако го лишиш от това удоволствие; да не говорим пък за пълната липса на каквито и да било ласки и прегръдки. Тялото ми ме молеше да съборя Алсид Ерво на леглото веднага, а оттам нататък то само щеше да се оправя с него.

— Наистина ми липсва, независимо от проблемите помежду ни — казах аз с изтънял и треперещ глас. Нарочно не си отварях очите, защото направех ли го, можех да забележа у него едва доловим импулс, съвсем миниатюрно желание, а точно толкова ми трябваше в момента. — По кое време трябва да отидем в клуба според теб? — попитах аз, твърдо решена да насоча разговора в друга посока.

Беше толкова топъл. Друга посока, Суки!

— Искаш ли да приготвя вечеря и да хапнем, преди да излезем? — най-малкото, което можех да направя. Изстрелях се от леглото като тапа; после се обърнах и го дарих с възможно най-естествената си усмивка. Трябваше да стоя далече от него, защото си нямах никакво доверие.

— По-добре да отидем в кафене „Мейфлауър“ — предложи той. — Интериорът му е като на старо бистро — то е бистро всъщност, — но ще ти хареса. Всички ходят там — от дърводелци до сенатори. Сервират само бира, това устройва ли те?

Свих рамене и кимнах. Нямах никакви претенции.

— Аз не пия много — казах.

— Нито пък аз — отвърна той. — Може би защото баща ми има навика да пие твърде често и твърде много. В такива моменти взема доста неразумни решения — Алсид сякаш съжали за откровението си. — А след „Мейфлауър“ отиваме направо в клуба — бързо добави той. — Напоследък се мръква рано, но вампирите идват доста по-късно: едва след като са се подкрепили добре с кръв, намерили са си придружители и са се погрижили за бизнеса си. Трябва да сме там около десет. Предлагам да излезем да хапнем към осем, ако това те устройва.

— Разбира се, устройва ме идеално — и тук се видях в чудо. Беше два часът следобед. Апартаментът нямаше нужда от чистене. Нямаше смисъл да готвя. Имах любовни романи в куфара и можех да почета, но реших, че не е добра идея да разпалвам фантазиите си допълнително.

— Имаш ли нещо против да изляза, за да се видя с някои наши клиенти? — попита той.

— О, няма проблем, разбира се — нямах нищо против да стои колкото се може по-далече от мен. — Върши си спокойно работата. Аз си нося книги, а тук има и телевизор — можех да започна да чета криминалния роман.

— Ако искаш… знам ли и аз… сестра ми Джанис има козметичен салон. Намира се на четири пресечки оттук, в един от по-старите квартали. Тя се омъжи за местен. Ако искаш, иди там и си направи някоя процедура за разкрасяване.

— О, аз… ами, такова… — чудех се как да намеря достоверна и учтива причина да му откажа, тъй като на пътя към това изкушение стоеше зловещата бариера на моето безпаричие.

Лицето му внезапно се озари от нова мисъл.

— Ако отидеш, това ще даде възможност на Джанис да те огледа от глава до пети. Предполага се, че ти си момичето ми, все пак, а тя ненавиждаше Деби. Посещението ти ще й достави удоволствие, наистина.

— Много мило от твоя страна — казах аз, опитвайки се да прикрия смущението и вълнението си. — Не го очаквах.

— И ти се оказа по-различна от онова, което очаквах — каза той и остави бележка с номера на сестра си на масичката, преди да излезе по задачи.

5

Джанис Ерво Филипс (омъжена от две години, майка на едно дете, както узнах набързо) се оказа точно такава, каквато би могла да бъде сестрата на Алсид: висока, привлекателна, пряма и самоуверена; управляваше бизнеса си сама, и то доста успешно.

Рядко ходех в козметични салони. Баба винаги си къдреше косата сама вкъщи, а аз никога не съм боядисвала моята, нито пък съм я подлагала на каквито и да било процедури, освен подстригване от време на време. Когато признах това на Джанис, която забеляза как се оглеждам наоколо с присъщото за невежите любопитство, кръглото й лице се озари от широка усмивка.

— Значи трябва да те обработим по пълната програма — заяви тя с видимо задоволство.

— Не, не, не — тревожно запротестирах аз. — Алсид…