Клубът на мъртвите

Нямаше как да ми откаже. Хванах червено-синьото карирано сако за раменете и внимателно го подръпнах, а тя автоматично изхлузи ръцете си от ръкавите. Отнесох го зад паравана, където миеха косите на клиентите, и забърсах с малко вода едно съвършено чисто място — за правдоподобност (страхотна дума на деня от календара ми). Разбира се, извадих и обеците и ги напъхах в собствения си джоб.

— Ето, няма и следа от петното! — усмихнах се аз и й помогнах да облече сакото си.

— Благодаря, Суки — обади се Джанис с твърде жизнерадостна нотка в гласа. Усещаше, че нещо не е наред.

— За нищо! — ухилих се аз в отговор.

— Да, разбира се — възрастната дама изглеждаше леко сконфузена. — Е, ще се видим другата седмица, Джанис.

Тя затрака с високите си токчета към изхода, без да поглежда назад. Когато излезе от салона, аз бръкнах в джоба си и протегнах ръка към Джанис. Тя разпери пръсти отдолу и аз пуснах обеците върху дланта й.

— Всемогъщи Боже! — възкликна Джанис и лицето й мигом се състари с поне пет години. — Забравих, че не бива да оставям нищо на една ръка разстояние от нея.

— Не й е за пръв път, така ли?

— О, не, прави го непрекъснато. Ние сме сигурно петият салон за красота, който тя удостоява с присъствието си през последните десет години. Другите я търпят известно време и после им писва, защото тя прекалява. Богата, образована, добре възпитана. Просто не проумявам защо го прави.

Спогледахме се мълчаливо в пълно разбирателство и свихме рамене; богаташката ексцентричност бе твърде далече и от двете ни.

— Надявам се да не я загубиш като клиент. Опитах се да постъпя тактично — казах.

— Разбрах и съм ти много благодарна за това. Но тези обеци са ми много по-ценни от който и да било клиент. Подарък са от съпруга ми. Но понякога ми стягат и ги свалям, без да се замисля.

Сметнах, че съм получила предостатъчно благодарности, и посегнах към палтото си.

— Време е да тръгвам — казах. — Престоят ми тук ми достави огромно удоволствие.

— Заслугата е изцяло на брат ми — каза Джанис и отново се усмихна широко. — А ти, в крайна сметка, току-що ми се отплати — тя кимна към обеците в шепата си.

И аз се усмихвах, докато излизах от топлия салон, наситен с приятелска атмосфера, но това не продължи твърде дълго. Температурите бяха паднали, а небето тъмнееше с всяка изминала минута. Изминах пътя до апартамента с бърза крачка. След краткото пътуване в студения, скърцащ асансьор с радост използвах дадения ми от Алсид ключ и влязох в топлото жилище. Включих лампата и телевизора, сгуших се на дивана и с удоволствие си припомних приятно прекарания следобед. След като позатоплих премръзналото си тяло, осъзнах, че Алсид е изключил отоплението. Разбира се, навън беше доста по-студено, но жилището със сигурност не се отопляваше.

Звукът от превъртането на ключа в ключалката ме извади от унеса ми. На вратата се появи Алсид с цял сноп документи в ръка. Изглеждаше изморен и угрижен, но лицето му грейна, когато видя, че го чакам.

— Джанис ми звънна. Каза, че си била в салона — гласът му звучеше все по-топло. — Помоли ме да ти благодаря още веднъж.

Свих рамене.

— Много съм доволна от новата си прическа и всичко останало. Не ми се беше случвало досега.

— Никога досега не си ходила в козметичен салон?

— Баба ходеше от време на време. Придружих я веднъж, за да ми подстрижат връхчетата.

Алсид ме изгледа с такова изумление, сякаш му бях признала, че никога през живота си не съм виждала тоалетна с казанче.

За да прикрия смущението си, разперих пръсти и гордо му показах маникюра си. Не обичах дълги нокти, но Корина съвсем откровено ми каза, че с по-къси от тези не разполага.

— Педикюрът ми е в същия цвят — похвалих се аз.

— Покажи да видя — помоли домакинът ми. Събух маратонките си, свалих чорапите и протегнах крака.

— Не са ли прекрасни? — попитах.

Алсид ме погледна някак особено.

— Много са красиви — тихо отвърна той.

Хвърлих поглед към часовника върху телевизора.

— Май е време да отида да се приготвя — казах аз и се зачудих как точно да взема вана, без да повредя прическата и лакираните си нокти. После се сетих за онова, което Джанис ми разказа за Деби.

— Нали ще се наконтиш за довечера?

— Разбира се — изпъчи се той.

— Защото аз имам намерение да блесна.

Това го заинтригува.

— Какво имаш предвид?

— Почакай и ще видиш.

Прекрасен мъж беше този Алсид, от добро семейство и ми вършеше огромна услуга. Е, по принуда, но се държеше изключително мило с мен въпреки обстоятелствата.

Час по-късно излязох от моята стая. Алсид стоеше прав в кухнята и си наливаше кока-кола. Щом ме видя, той застина и газираната напитка преля от ръба на чашата.

Да, това си беше истински комплимент.

Докато бършеше барплота с кухненски салфетки, той непрекъснато ми хвърляше погледи. Завъртях се съвсем бавно, за да ме види в цялата ми прелест.