Клубът на мъртвите

— Суки е моя добра приятелка — невъзмутимо каза Алсид.

— Нима? — Деби не му вярваше особено. — Но нали самият ти ми разправяше, и то неотдавна, че никога няма да имаш друг „приятел“, ако не можеш да имаш… Така де… — тя се ухили глуповато.

Положих ръка върху огромната длан на Алсид и я изгледах многозначително.

— Я ми кажи — устните на Деби се изкривиха скептично, — харесва ли ти родилното петно на Алсид?

Кой би могъл да предвиди, че ще започне да се държи като кучка съвсем открито? Повечето жени се стараят да прикриват коварната си природа, особено пред непознати.

Намира се върху дясната половина от задника ми. Има форма на заек. Браво на Алсид. Помнеше разговора ни и успя да насочи мисълта си директно към мен.

— Обожавам зайчета — казах аз, без да спирам да се усмихвам. Плъзнах ръка по гърба му и леко погалих дясната половина на задника му.

За част от секундата по лицето на Деби се изписа ярост. Толкова много се напрягаше и толкова много се стараеше да се държи в ръце, че мислите й изплуваха от мъглата, която обикновено обвиваше свръхестествените мозъци. Мислеше си за своя годеник-бухал, който не можел да се сравнява с Алсид в леглото, но разполагал с доста пари в брой и искал да има деца, за разлика от Алсид. Мислеше си и за това, че тя е по-силна от бухала и ще може да го командва. Не беше някаква демонична личност (в противен случай годеникът й нямаше да живее дълго), но не беше и някое бонбонче.

Деби можеше да излезе достойно от създадената ситуация, но когато разбра, че съм посветена в интимната тайна на Алсид, тя просто обезумя. И допусна голяма грешка. Прониза ме отвисоко с поглед, който можеше да парализира и лъв.

— Днес явно си ходила в салона на Джанис — отбеляза тя, след като плъзна поглед по небрежно разпилените ми къдрици и лакираните ми нокти. Собствената й черна права коса бе подстригана стъпаловидно и й придаваше вид на куче, подготвено за участие в изложба; може би афганска хрътка. Тясното й лице подчертаваше тази прилика. — На излизане оттам всичките й клиентки приличат на персони от миналия век.

Алсид отвори уста, готов да даде воля на гнева си. Аз отново положих ръка върху неговата.

— А какво мислиш ти за косата ми? — благо попитах аз и завъртях глава, така че косите ми да се разпилеят по голите ми рамене. Взех ръката му и нежно я положих върху къдриците, които покриваха гърдите ми. Е, което го мога, мога го, не може да ми се отрече! Суки — сексуалното котенце.

Алсид затаи дъх. Пръстите му се плъзнаха по дължината на косата ми, а кокалчетата му погалиха нежно ключицата ми.

— Мисля, че е прекрасна — искрено отговори той с дрезгав глас.

Усмихнах му се.

— Предполагам, че те е взел не назаем, а под наем — Деби не успя да се сдържи и допусна непоправима грешка.

Това бе ужасна обида и за двама ни. Отне ми огромно усилие да запазя присъщото за една дама самообладание. Усещах как примитивната ми същност, истинското ми аз, клокочи отвътре и се мъчи да изплува на повърхността. Седях и я пронизвах с поглед, докато тя пребледня от мълчанието ми.

— Добре де, не биваше да го казвам — нервно изрече тя. — Просто забравете, че съм го казала.

Като свръхсъщество, тя би ме победила в честен бой. Но аз, разбира се, не възнамерявах да се бия честно, ако се стигнеше дотам. Наведох се напред и прокарах червения си нокът по кожения й панталон.

— Това братовчедка ти Елси1 ли е? — попитах.

Алсид избухна в мощен смях съвсем неочаквано. Преви се одве и целият се затресе, а аз му се усмихнах. Когато се обърнах, Деби крачеше обратно към притихналата си компания.

Отбелязах си наум да не ходя в дамската тоалетна сама тази вечер.

Когато стана време да повторим поръчката си, барът вече гъмжеше от народ. Дойдоха някакви приятели на Алсид, голяма група върколаци. Те очевидно обичаха да се придвижват на глутници. Групираха се по вид — според животното, в което най-често се превръщаха. Въпреки че на теория нямаха ограничения в избора си, Сам твърдеше, че повечето от тях избирали едно и също животно, с което усещали някаква специална близост. И назоваваха себе си според името на това животно: върколак-куче или върколак-прилеп, или върколак-тигър. Но никога само „върколак“ — този термин се пазеше за онези, които се превръщаха във вълци. Истинските върколаци презираха това разнообразие във формите и считаха себе си за каймака на свръхестественото общество.

Останалите свръхестествени, обясни ми Алсид, смятали върколаците за бандитите в техния свят.

— Факт е, че много от нас са обвързани със строителния бизнес — каза той съвсем откровено и безпристрастно. — Много върколаци работят като механици, зидари, водопроводчици или готвачи.

— Все полезни професии — отбелязах.

— Да — съгласи се той. — Но са все в сферата на физическия труд. И въпреки че всички ние си сътрудничим помежду си до известна степен, спрямо нас съществува известна класова дискриминация.